Решение № 4625 от 2.5.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение02.05.2023 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 238 от 27.06.2022 г., постановено по административно дело 70/2022 г. от Административен съд Враца.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Златен изгрев БГ ЕООД , с [ЕИК] деловодни разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 238 от 27.06.2022 г., постановено по административно дело 70/2022 г. от Административен съд Враца, с което е отменено постановеното от него уведомително писмо с изх. 02-060-2600/2683/01.04.2021 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г.(УП) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания в определен от съд 14 дневен срок . По наведени доводи за неправилност на решението, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Златен изгрев БГ ЕООД в представен от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените в това производство деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати се него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма и в нарушение на материалния закон. УП е било оспорено от Златен изгрев БГ ЕООД с жалба вх. 02-060-2600/2683#2/11.05.2021 г. по описа на ДФЗ, при което в АС Враца е образувано адм. дело 305/2021 г. С постановеното по него решение 284 от 06.08.2021 г. УП е отменено като незаконосъобразно постановено при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма, на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. С решение 1116 от 08.02.2022 г., постановено по адм. дело 10102/2021 г. по описа на ВАС по жалба на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ решението на АС Враца е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е прието, че мотивите се съдържат в документ част от административната преписка, а в съдебното решение не са изложени мотиви относно установява ли се от доказателствата по делото възприетото от органа основание за отказ от финансиране, съответно намаляване заявения от земеделски производител (ЗП) размер на исканата сума, което представлява пречка за извършване на касационна проверка относно приложението на материалния закон с указания да бъдат изложени мотиви в тази насока с конкретно посочени материално правни норми. След връщане на делото в АС Враца е образувано адм. дело 70/2022 г., по което е постановено обжалваното пред настоящия състав решение с посочения по-горе резултат. Решението е правилно. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение, че актът не отговаря на изискванията за неговата форма, които поради липсата на специални изисквания в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са тези по чл. 59, ал. 2 АПК. В случая от съдържанието на акта не може да бъде установено какви са установените от органа факти и обстоятелства, формирали изводите му за приложение на конкретни правни норми. В същия в табличен вид са посочени за всяка мярка/схема каква е исканата сума от ЗП, какви са намаленията и оторизираната сума ( използваният израз е в нарушение на чл. 14, ал. 1 АПК, а и значението на същия на езика на производството същия не е посочено като правомощие на ДФЗ РА в разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП в редакцията му приложима към постановяване на акта, което също е в нарушение на изискванията за неговата форма). В дадените към колона 3 намаления обяснения са посочени като отчетени установени при извършени административни проверки недопустими за подпомагане площи, като са изброени множество различни хипотези - проверки на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекции финансова дисциплина), определени съгласно Регламент (ЕС) 1307/2013 г., налагани съгласно чл. 6, § 2, б. е, т. ii от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 г. на Комисията и линейно намаление съгласно чл. 65, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 1307/2013 г., налагани съответно чл. 6, § 2, б. е, т. ii от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 г. на Комисията. В административната преписка, представена от органа, освен документи, касаещи кампания 2017 г. са представени заявлението за подпомагане, подадено от дружеството на 11.05.2018 г., таблици на използваните парцели на заявените площи по схеми и мерки 2018 за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2018 за отглежданите животни 2018 и на съкращенията в породите, декларациите, подадени от ЗП и резултати от автоматични проверки (л. 52 53 и л. 54- 55), както и доклад за проверка на площи, извършена на 15.11.2018 г. от експерт в Регионален технически инспекторат (РТИ) л. 57-63. От съдържанието на последния се установява, че чрез дистанционен метод за парцел композитен номер 12961-707-8-2, земеделски парцел оригинален 17231531 измерена площ 31,38 ха, периметър 4187,5 м, толеранс 42 ха и измерена недопустима площ 0 ха, измерена площ плюс толеранс 31,8 с установена култура постоянно затревена площ, съответно за парцел композитен номер 12961-707-9-1, земеделски парцел оригинален 17232287 измерена площ 50,07 ха, периметър 5928,59 м, толеранс 59 ха и измерена недопустима площ 0 ха, измерена площ плюс толеранса 50,66 с установена култура - постоянно затревена площ. Посочените два парцела са посочени в заявлението за подпомагане в землището на Вършец. В представеното с преписката становище от юрисконсулт без дата, но по повод постъпилата жалба (т.е. след 11.05.2021 г. ) са изложени твърдения, че на ЗП са извършени административни проверки, резултатите, от които са и детайлно представени в УП, не са установени площи, заявени повече от един земеделски стопанин за кампания 2018 г. Същевременно е посочено, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 41, ал.8 ЗПЗП е извършено географско определяне на площта и местоположението й, които били предоставени на ДФЗ РА от МЗХГ с писмо 10-1156/27.11.2018 г., което обаче не е приложено към административната преписка. Същото е представено едва пред касационната инстанция по адм. дело 10102/2021 г. по описа на ВАС (л.12), но от съдържанието несе установяват конкретни факти, посочено е само, че информацията за окончателното право на ползване на парцели е организирана в табличен вид в конкретно посочен файл и начина на структурирането й, но към него е приложено копие от приложените към първоинстанционното дело на л. 52 - Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 г. В становището е посочено е също, че при администриране на заявлението са открити съществени разминавания от заявеното, което е наложило прилагане на високия процент санкции, по чл. 19 и 19а от делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. С определение от 14.06.2021 г. по адм. дело 305/2021 г. съдът е указал на ответника, че съгласно чл. 170, ал.1 АПК в негова тежест е да докаже съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на оспорения административен акт, като и за възможността в 14 дневен срок да представи писмен отговор с посочване на доказателствата, на които се позовава и прилагане на писмените доказателства, с които разполага. Съдът в изпълнение на дадените указания от касационната инстанция е извършил проверка и за материална законосъобразност на акта, въз основа на така представените доказателства. При тези доказателства обоснован е законосъобразен е изводът на съда за постановяване на акта в нарушение на изискванията за неговата форма както в обжалвания акт, така и в приложените от органа доказателства не се установява какви са конкретните фактически установявания на органа, а посочените правни основания са посочени общо и неконкретно за случая , като за част от тях от преписката се установява, че в случая не са нарушени. Правилно съдът приема, че представеното становище, изготвено не от органа и не от помощните органи в администрацията, работили по преписката не попадат в посочените в ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, тъй като освен посоченото от първоинстанционния съд, същото не съдържа конкретни факти и не са приложени доказателствата, на които се позовава изготвилият го. Настоящият състав споделя напълно изложеното в решението относно важната роля на мотивите на административния акт, както за адресата така и за съда с оглед възможността да бъде извършена проверка за неговата законосъобразност. От доказателствата, приложени към преписката не може да бъде установен релевантния факт налице ли са недопустими площи и защо органът приема, че същите са недопустими, което е основният спорен въпрос при преценка законосъобразността на изводите на административния орган. Правилно в тази насока в обжалваното решение е прието, че при представените от страна на ЗП доказателства, установяващи правното основание за ползване на земи в същото землище макар, че номерацията и площта на парцела да не съвпадат с тези по акта следва извод, че в случая фактическите установявания, които се силае да докаже органа не са установени по безспорен начин, при което актът е постановен и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такова нарушение е допуснато и с незапознаване на ЗП с резултата от извършената проверка от РТИ. Посочените нарушения на изискванията за форма на акта и на предвидените административнопроизводствени правила са довели и до материална незаконосъобразност на акта, тъй като от представените по делото доказателства не се установява наличие на посочените в него правни основания, като дори част от тях се опровергават от доказателствата. При така установеното правилно обжалваното УП е отменено като незаконосъобразно и преписката е върната на органа за произнасяне в определен по реда на чл. 174 АПК срок, със задължение да постанови акт, съобразно дадените му указания актът да бъде постановен при стриктно спазване на изискванията за неговата форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение