Решение № 1454 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2703/2013 г.

Решение № 1454 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2703/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Маркетинг енд Дистрибюшън" ЕООД против решение № 25/4.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение по оценка за съвместимост № ВН 6 - ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ-Варна, с което е съгласуван ПУП - план за застрояване за ПИ № 83017.50.21, местност "Тузлата", землището на гр. Шабла, земеделска територия с начин на трайно ползване - нива, с площ 9,043 дка, с цел преотреждане за "жилищно строителство" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Жалбоподателят твърди, че решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че решението на директора на РИОСВ-Варна е влязъл в сила административен акт, поради което е недопустимо да бъде отменян от горестоящия орган освен в процедура по възобновяване на производството, каквато не е налице. Твърди се, че жалбата от сдружение с нестопанска цел "Българско дружество за защита на птиците" до министъра е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на 14-дневния срок, определен в АПК. Жалбоподателят моли решението да бъде прогласено за нищожно. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Заинтересованата страна - юридическо лице с нестопанска цел "Българско дружество за защита на птиците", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Предвид задължителните указания на петчленен състав, дадени с определение № 14405/5.11.2013 г., постановено по адм. д. № 12051/13 г. по описа на Върховния административен съд настоящият съдебен състав приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С решение по оценка за съвместимостта № ВН 6 - ДОС/2012 г. директорът на РИОСВ-Варна е съгласувал ПУП-ПЗ за ПИ № 83017.50.21, местност "Тузлата" в землището на гр. Шабла, земеделска територия с начин на трайно ползване - нива, с площ 9,043 дка, с цел преотреждане за "жилищно строителство" с възложител "Маркетинг енд Дистрибюшън" ЕООД. На 14.11.2012 г. "Българско дружество за защита на птиците" е подало жалба до министъра на околната среда и водите срещу решението на директора на РИОСВ-Варна. В решението си министърът е посочил, че жалбата е подадена в срока по чл. 84 от АПК, тъй като "Българско дружество за защита на птиците" е било уведомено за издаденото решение на директора на РИОСВ-Варна на 29.10.2012 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация, от която дата тече срокът за обжалване. По подадената жалба министърът на околната среда и водите е издал оспореното в настоящото производство решение. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Обжалваното решение е издадено по реда на чл. 81-98 от АПК. В изложените мотиви в решение № 25/4.02.2013 г. министърът е приел, че жалбата е подадена в срока по чл. 84 от АПК, тъй като жалбоподателят - Българско дружество за защита на птиците е приложил протокол от 12.10.2012 г. на помощник-нотариус по заместване при Иван Дахтеров, с който е установено, че към датата на съставянето му решение по ОС № ВН 6 - ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ-Варна не е било публикувано на интернет страницата на РИОСВ-Варна. В решението си министърът е посочил, че съставеният от нотариуса протокол представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила удостоверява съдържащите се в него факти и обстоятелства. По административната преписка има представен протокол от двама експерти към РИОСВ-Варна, които удостоверяват с подписите си, че на 21.05.2012 г. решението на директора на РИОСВ-Варна е било публикувано на интернет страницата на инспекцията. Министърът е приел, че протоколът на инспекцията не установява датата, на която обжалваното решение е било реално публикувано. В мотивите си органът не е посочил, на какво основание и на база на какви доказателства приема, че решението не е било публикувано на интернет страницата на инспекцията на 21.05.2012 г. От друга страна, документът от нотариуса може да установи само, че към дата 12.10.2012 г. решението по оценка за съвместимост не е било на страницата на РИОСВ-Варна, но по никакъв начин не може да докаже, че на 21.05.2012 г. същото не е било публикувано, както и че не е стояло на интернет страницата за периода от 21.05.2012 г. до 18.07.2012 г. По делото (л. 33) е представено писмо от 22.02.2013 г. от директора на РИОСВ-Варна, в което е посочено, че решението е било съобщено на заинтересованите лица, като същото е било достъпно на интернет страницата на компетентния орган от 21.05.2012 г. до 18.07.2012 г. От тук следва и изводът, че министърът е действал извън своята компетентност и не е следвало да се произнася по основателността на жалбата на Българско дружество за защита на птиците, с което е нарушил разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК, което от своя страна води до нищожност на оспореното решение, която следва да бъде прогласена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,