Решение № 15771 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2020 г.

Решение № 15771 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. Хемати, [гражданство], подадена чрез процесуалния му представител адвокат К. Горанов, срещу решение № 1594/05.03.2020 г. по адм. дело № 932/2020 г. на Административен съд-София град. С него е отхвърлен иска с правно основание чл. 25, ал. 1 във вр. ал. 3 АПК за осъждане на дирекция "Миграция" да извърши дължимото по силата на чл. 31, ал. 3 ЗЧРБ фактическо действие. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът – Дирекция "Миграция"-МВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба от Г. Хемати на основание чл. 256, ал. 1 АПК за осъждане на Дирекция "Миграция" да извърши дължимото по силата на чл. 31, ал. 3 ЗЧРБ фактическо действие – връщане на доброволно предадения от ищеца национален паспорт. От данните по преписката е установено, че със заповед № 365 з-4314/19.10.2018 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Варна на ищеца е приложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", като на 26.10.2018 г. на основание чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ доброволно е предал националния си паспорт, за което е съставен приемно-предавателен протокол. Заповедта е отменена с влязло в сила решение на Върховния административен съд, в изпълнение на което на 18.11.2019 г. е издадена заповед № 5364 з-2269 от директора на Дирекция "Миграция" за прилагане на ПАМ "връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Административен съд-София град е приел, че задължението на органа да върне отнетия /доброволно предадения/ паспорт е възникнало на 01.08.2019 г. след като на 31.07.2019 г. е влязло в сила решението за отмяна на административния акт, във връзка с който е наложено ограничението. За да отхвърли предявения иск обаче, съдът е посочил, че към датата на подаването му и към датата на приключване на устните състезания, задължението на органа да върне паспорта е преминало в негово правомощие да го отнеме във връзка с приложената повторно ПАМ, която е обжалвана, но няма влязло в сила решение на съда за отмяната й. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав приема касационната жалба за допустима- същата е подадена в срок, и е налице правен интерес за касатора от обжалване. Съдът намира, че представените нови доказателства пред касационната инстанция- решение № 2774/08.06.2020 г. по адм. дело № 13802/2019 г. на Административен съд-София град, с което е отменена заповед № 5364 з-2269/18.11.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" за налагане на ПАМ "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", което като необжалвано е влязло в сила на 02.07.2020 г., видно от положения върху него печат и приемно-предавателен протокол от 28.08.2020 г. за връщане на паспорта на Г. Хемати, не обосновават извод за отпаднал правен интерес от обжалване, тъй като установяват факти, настъпили след постановяване на първоинстанционния съдебен акт, чиято правилност и законосъобразност следва да бъде преценяване въз основа на обстоятелствата, настъпили до приключване на устните състезания пред АССГ. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд се е позовал на неприключило съдебно производство по адм. д. № 13802/19 г. по описа на АССГ и оспорена заповед от 18.11.19 г. на Директора на Дирекция "Миграция" при МВР за налагане на ПАМ -"Връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", което е основание по чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ за временно отнемане на националния паспорт. Съобразно чл. 31, ал. 3 ЗЧРБ документът за задгранично пътуване се връща на чужденеца, когато отпаднат основанията за временното му отнемане. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че към момента на съдебното решение 05.03.20 г. не са били отпаднали основанията за временното отнемане на документа, предвид което административният орган е действал в рамките на установените от закона правомощия. По тези доводи и по мотивите, изложени от Административен съд- София град, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,