Решение № 5314 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10974/2016 г.
ВАСVI отделение27.04.2017 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 100 от 23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 410 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ писмена покана изх. № 29-05-160 от 01.12.2015 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса - С., в частта, с която "Д-р Д. К. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД със седалище гр. С. е задължена да възстанови неоснователно получени суми за второ тримесечие на 2015 г. в размер над 1292.00 лв. до 3 648.00 лв. ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Д-р Д. К. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД със седалище гр. С., против писмена покана изх. № 29-05-160 от 01.12.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - С., в частта за установеното задължение за възстановяне на неоснователно получени суми за второ тримесечие на 2015 г. в размер на 1292.00 лв. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса, гр. С., да заплати на "Д-р Д. К. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД, гр. С., разноски за двете инстанции в размер на 834.37 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5314 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10974/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. С. и от "Д-р Д. К. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., против решение № 100 от 23.06.2016 г. по адм. д. № 410 по описа за 2015 г. на Административен съд - С., с което е отменена писмена покана Изх. № 29-05-160 от 01.12.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - С. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по реда на чл. 76а от ЗЗО при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. С., са изложени доводи за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на "Д-р Д. К. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. са изложени доводи за неправилно прилагане на административнопроизводствени правила, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните оспорвания. Върховният административен съд при извършената служебна проверка намери и двете касационни жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Допуснатата нередовност при посочване на наименованието на касатора в първата касационна жалба е била отстранена своевременно. Извършените от юрисконсулта процесуални действия във връзка с подаване на касационната жалба следва да се считат потвърдени с представянето на редовно пълномощно, издадено от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. С. и на писмена защита от негово име в качеството му на надлежна страна. След като разгледа двете касационни жалби по същество, Върховният административен съд намери следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е писмена покана изх. № 29-05-160 от 01.12.2015 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - С. на основание чл. 76а от ЗЗО, с която "Д-р Д. К. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД, гр. С. - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор с НЗОК № 200248/13.02.2015 г., е задължена да възстанови сумата 3 648.00 лв. (192 бр. х 19.00 лв.), представляваща превишение на определения брой специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3 - за второто тримесечие на 2015 г. За изясняване на спора от фактическа страна Административен съд - С. е допуснал съдебно-медицинска експертиза. Двете заключения на съдебно-медицинската експертиза, които съдът е възприел във всички части като изготвени компетентно и кореспондиращи със събраните по делото доказателства, са дали подробни отговори на поставените задачи във връзка с размера на превишенията за второ тримесечие на 2015 г. Постигнато е изясняване на фактическа страна на спора, а естеството му позволява решаване по същество въз основа на преценката на установените от вещото лице различия на стойностите на част от параметрите за процесния период и размера на окончателното превишение. Вместо да се произнесе по същество, първоинстанционният съд е отменил изцяло оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по предвидения в чл. 76а от ЗЗО ред. Дал е указания не по тълкуването и прилагането на закона, а за отстраняване на фактическите несъответствия с цел правилно установяване на крайната стойност на превишението. Не е съобразил и обстоятелството, че административното производство е започнало по инициатива на административния орган, а не по искане на заинтересовано лице, поради което отмяната на акта по съдебен ред не е предпоставка за връщане на преписката. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 173, ал. 2 от АПК. В първото заключение на съдебно-медицинската експертиза в отговор на първата поставена задача е прието, че "има направления за специализирани медицински дейности, които са назначени от оспорващия над определения стандарт за второто тримесечие на 2015 г.". В отговора на третия въпрос е посочено, че са издадени 690 направления за СМД тип 1, 2 3, 4 и 9, от които са заплатени 603. Вещото лице е разгледало подробно броя на издадените направления и по тип медицинска дейност, като е установило с точност разминаванията между типовете, отразени в направлението и в отчетените амбулаторни листове. Във второто заключение на съдебно-медицинската експертиза е даден окончателен отговор за размера на превишенията за второ тримесечие на 2015 г.: при възложен краен брой 413 направления за СМД са издадени, изпълнени, отчетени и заплатени 531 бр. След приспадане на 10 % допустимо надвишение и 15 % превишение и задължение за компенсиране е установено превишение за тримесечието със 118 бр. направления за СМД, които са на стойност 2242.00 лв. Едновременно с това вещото лице е установило, че за четвърто тримесечие на 2015 г. не са били усвоени 50 бр. направления за СМД на стойност 950 лв. На основание чл. 24, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейност между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г. (НРД МД 2015 г. - отм.) редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетените медицински дейности, установени по реда на чл. 55е ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори. С ал. 4 е предвидено, че протоколите за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности - за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК за 2015 г. от Надзорния съвет на НЗОК (НС на НЗОК) представляват неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ. По силата на чл. 26 контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се извършва в съответствие с раздел Х от ЗЗО. В съответствие с подзаконовата нормативна регламентация изпълнителят на медицинска помощ е сключил индивидуален договор с НЗОК № 200248/13.02.2015 г. С клаузата на чл. 41, ал. 1 се е задължил да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Договорено е контролът да се извършва по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Следва да бъде подкрепен като правилен изводът на първоинстанционния административен съд, че при издаването на писмената покана не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Писмената покана е издадена от зам.-директора на РЗОК - С., който на основание чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 79 от 10.09.2013 г., в сила от 10.09.2013 г.) в случаите на отсъствие на директора е овластен да упражнява функциите на длъжността, вкл. тези по чл. 39, т. 6. При наличие на нормативно предоставена компетентност не е необходимо да се издава нарочна заповед за заместване на директора по времето, когато е бил в отпуск за временна неработоспособност съгласно издаден болничен лист. Издаването на акта за възлагане на проверката от зам.-директора на РЗОК - С. не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нищожност на издадения административен акт, както счита провереният изпълнител на ПИМП. Непосредственият контрол по изпълнение на договора с НЗОК е осъществен от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 48 от 2015 г.), а извършените от тях действия са потвърдени с издаването на писмена покана от компетентен орган. Писмената покана, издадена от компетентен орган на законово основание, е валиден административен акт и поражда правно действие. Назначената съдебно-медицинска експертиза е изяснила спорните факти относно размера на превишението на броя СМД за второ тримесечие на 2015 г. Съгласно даденото заключение превишението за тримесечието е на стойност 2242.00 лв., а не 3648.00 лв. От тази сума следва да бъде приспадната сумата 950.00 лв., която през четвъртото тримесечие на 2015 г. не е била усвоена. Разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, се определят в годишна стойност (чл. 22, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване), а финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания (чл. 11 от НРД МД 2015 г. - отм.). Тримесечните средства (брой на СМД и стойност на МДД) се определят на всеки изпълнител на първична и специализирана медицинска помощ в рамките на годишните разходи на НЗОК и съответната РЗОК. Целта на тримесечните разпределения на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД е да се осигури финансова дисциплина и текущ контрол върху разрешените и изразходваните средства в рамките на финансовата година. С ангажиране отговорността на изпълнителя на извънболнична помощ се цели обезщетяване на нанесените на НЗОК вреди от преразход на средства, допуснат в резултат от назначени и извършени медицински дейности над определения брой СМД или над определената стойност МДД. При определяне на размера на нанесените на НЗОК щети следва да бъде отчетена реализираната икономия през друго тримесечие и да се извърши съответната компенсация на преразхода в рамките на отчетната година. Създадената възможност за преразпределение на неизразходваните средства за СМД между други изпълнители на ПИМП не променя размера на превишението, допуснато от проверения изпълнител. При преразход за второ тримесечие от 2242.00 лв., установен със заключението на съдебно-медицинската експертиза и реализирани икономии в размер на 950.00 лв., размерът на неоснователно получените суми възлиза на 1292.00 лв. Недопустимо е така установеният размер на превишението на определения брой СМД да се компенсира с реализирани икономии на определената стойност на МДД. Двата вида медицински дейности подлежат на различна регулация и финансовите им лимити се определят по отделни механизми. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество. Оспорената писмена покана в частта за установеното задължение над размер от 1292.00 лв. е издадена в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменена в тази част. В останалата част за установеното задължение за възстановяване на сумата 1292.00 лв. писмената покана е законосъобразна и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъдат уважени исканията на страните за разноски, които се присъждат по компенсация. Изпълнителят на медицинска помощ е направил 1100 лв. разноски за първоинстанционното производство и 425 лв. за второинстанционното производство - общо 1525 лв. До приключване на устните състезания в двете инстанции не са направени възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения съответно от 750 лв. и 400 лв. Освен това се приема, че адвокатските възнаграждения не са прекомерни спрямо фактическата и правна сложност на делото, както и спрямо обема на извършената работа. Изчислени съразмерно на уважената част на жалбата от 2356 лв., дължимите разноски възлизат на 984 лв. На административния орган се дължат разноски за държавна такса 25 лв. и юрисконсултски възнаграждения в размер на 400 лв. за двете инстанции съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (общо 425 лв.). Изчислени съразмерно на отхвърлената част на жалбата от 1292 лв., разноските възлизат на 150.53 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,