Решение № 6835 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2024 г.

ВАСЧетвърто отделение05.06.2024 г.докладчик т Румяна Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5882 ОТ 21.05.2024Г. , постановено по административно дело 4931/2024 г. по описа на Административен съд-София град.

ОСЪЖДА Е. Б. К., от гр. София да заплати на Централната избирателна комисия сумата 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 58, ал. 4 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Б. К., от гр. София, против решение 5882 ОТ 21.05.2024Г. , постановено по административно дело 4931/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 3297-ЕП/НС/15.05.2024 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което на посочено основание чл. 6, ал. 1 ИК са утвърдени изборните книжа за произвеждането на изборите за членове на Европейския парламент и за народни представители на 09.06.2024 г., в частта му, в която са утвърдени образци с номера от 127-НС до 130-ЕП. Настоящият състав на Върховния административен съд приема касационната жалба за допустима, въпреки липсата на задължителни по Административнопроцесуалния кодекс реквизити в нея, поради изразеното несъгласие с негативния за касатора резултат по делото пред първата инстанция. Касационната жалба следва да се разгледа единствено и само предвид разпоредбата на чл.чл.218 ал.2 от Административно процесуалния кодекс. В съдебно заседание са изложени съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия закон, по-конкретно с текстовете на чл. 371, ал. 1 и ал. 3 от Изборния кодекс и въведеното от законодателя изискване бюлетината да съдържа квадратче, в което да е изписано не подкрепям никого. В откритото съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена. Ответната страна - Централната избирателна комисия оспорва касационната жалба, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание. Поддържа същото становище и в писмен вид, представен в съдебно заседание, за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение в съдебно заседание. Върховният административен съд, четвърто отделение, предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок по чл.58 ал.4 от Изборния кодекс и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение 3297-ЕП/НС/15.05.2024 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което на посочено основание чл. 6, ал. 1 ИК са утвърдени изборните книжа за произвеждането на изборите за членове на Европейския парламент и за народни представители на 09.06.2024 г., в частта му, в която са утвърдени образци с номера от 127-НС до 130-ЕП. Решението на Централната избирателна комисия е издадено на посочено основание чл. 6, ал. 1 ИК, съгласно която разпоредба тя /Комисията/ е оправомощена да утвърждава образците на изборни книжа за всеки вид избор и при необходимост да ги изменя, като решението й се обнародва в "Държавен вестник". С решението са утвърдени приложените към него образци на изборните книжа за произвеждане на изборите за за членове на Европейския парламент и за народни представители на 09.06.2024 г., в частта му, в която са утвърдени образци с номера от 127-НС до 130-ЕП. Предвид естеството на обжалваната част от акта, обосновано първата инстанция е приела, че в случая е упражнено правомощие на ЦИК по чл. 57, ал. 1, т. 19 ИК, а оттам и че делото му е подсъдно. Първоинстанционният съд е постановил акта си при съобразяване на относимите към повдигнатия спор процесуални правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Спорът е изяснен изцяло от фактическа страна, при което са направени обосновани и правилни правни изводи, включително въз основа оформлението на бюлетината за гласуване, утвърдена с атакувания образец и текстовете на чл. 371, ал. 1 и ал. 3 ИК. Фактическите констатации на административния съд, изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат възпроизвеждани в мотивите на настоящото решение, с оглед възможността за това по чл. 221, ал. 2, предложение последно Административнопроцесуалния кодекс. Следва да се отбележи, че правилно съдът е изтъкнал, че целта на образеца на бюлетината е избирателите на територията на страната да имат възможност без затруднения, да изразят волята си, в т.ч. да посочат, че не подкрепят никого от отразените в нея кандидати. Именно в съответствие с разпоредбите на Изборния кодекс, в лявата част на бюлетината са предвидени изписвания на отделни редове на "пълно и/или съкратено наименование на партията или коалицията, посочено в заявлението й за регистрация, или наименованието "инициативен комитет", ведно с квадратче, за поставяне на знак "X" или "V", отразяващ волята на избирателя, в което е изписан поредния номер на партията, коалицията или инициативния комитет", както и квадратче за поставяне на знак "X" или "V", отразяващ волята на избирателя, с изписването на реда - "не подкрепям никого". Предвид липсата на принципна разлика между изписване на този текст, на реда или в самото квадратче, отразяващо волята на избирателя в посочения смисъл, правилно е прието, че липсва основание за отмяната на утвърдения от ЦИК образец на това основание. С утвърдения от ЦИК образец е спазена последователността, предвидена в закона - отляво надясно на отделни редове да бъдат отразени всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции или инициативни комитети, както и да е налице самостоятелна възможност за вот "не подкрепям никого". Следователно, правилно е прието за неоснователно оплакването, че е допуснато нарушение, което ще затрудни избирателя при отразяване на волята му да упражни възможността да не подкрепи никого от регистрираните кандидати. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, съответно - атакуваният съдебен акт, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. Ответникът е бил представляван от юрисконсулт и предвид резултата от настоящето дело, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 58, ал. 4 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение: