Решение № 1409 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4869/2007 г.

Решение № 1409 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4869/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева С решение № 40 от 31.05.2007 г. по гр. д. № 163/2006 г. на Пловдивски апелативен съд ответникът "Р" О. е осъден да заплати на О. гр. П. сумата 20 163 лв., представляваща обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползване на паркинг в ж. к. "Г" в гр. Я., общинска собственост, за периода 1.03.2002 г. до 27.08.2004 г., ведно с лихви и разноски. За разликата до предявения размер от 154 000 лв. искът е отхвърлен. О. гр. Я. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд в отхвърлителната част, като поддържа че обезщетението е следвало да се определи на базата на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Я., в която са фиксирани базисни /минимални цени/ и обезщетението не може да бъде по-ниско от тях. Въззивното решение е обжалвано и от ответника "Р" О. с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението, като твърди че е допусната методологична и аритметична грешка при определяне на средния пазарен наем. Моли за отмяна на решението и намаляване на присъденото обезщетение с 13 992 лв. Върховният касационен съд разгледа жалбите в рамките на въведените касационни основания и с оглед доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните констатира следното: По делото не е спорно, че през процесния период касаторът е ползвал паркинга в ж.к. "Г" в гр. Я., който е общинска собственост, поради което въззивният съд обосновано е приел, че искът е доказан по основание и спорен се явява само размерът на обезщетението, което се следва на основание чл. 59 ЗЗД. В жалбата на общината се поддържа, че цените посочени в цитираната наредба са минималните цени, по които се отдават под наем общински имоти и затова обезщетението, което е определено при средна месечна цена 12, 22 лв. не е съобразено с този нормативен акт. Доводите са неоснователни, тъй като обезщетението за ползване на чужд имот без основание, въпреки че се присъжда за определен период от време, представлява една глобална сума, а не месечната наемна цена за даден имот, умножена по срока на ползването. Използването на средния пазарен наем е само правно- техническо средство за изчисляване на обезщетението. То се определя съобразно правилата за неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, като се съпоставят обогатяването и обедняването на страните и се присъжда обезщетение до размера на обедняването. Обезщетението отразява действителното икономическо ощетяване на собственика поради това, че не ползва собствения си имот и затова като най-точен критерий се използва състоянието на пазара, поради което и въззивният съд правилно е определил, че обезщетението следва да се определи на базата на средната месечна пазарна цена за паркомясто, която общината е получавала или би получавала, като са взети предвид и данните от реално сключени договори през същия период, обобщени от заключението на вещото лице М. Е. Съобразени са всички критерии, които могат да повлияят на размера на пазарния наем като вид и местоположение на имота, състоянието на пазара, предназначението на имота и други показатели, които зависят от всеки конкретен случай. Правилно е отхвърлено искането обезщетението да се определи само на базата на цените, посочени в наредбата, приета от общината съгласно чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, тъй ката това са наемни цени, а обезщетението има комплексен и конкретен характер. Потвърждение за това е обстоятелството, видно от някои от представените договори, че има случаи на отдаване под наем на цени, по-ниски от посочените в наредбата. По тези съображения съдът намира, че жалбата на общината за присъждане на по-високо обезщетение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Неоснователна е и жалбата на ответника за намаляване на обезщетението. При определяне на средната месечна пазарна цена не е допусната неправилност от методологична гледна точка, нито има аритметични грешки, както се поддържа в жалбата. Видно от заключението на вещото лице цената е определена като средна аритметична от две величини - 2,44 лв.- цена получена въз основа на реално сключени договори и 22 лв. - цена за паркомясто за лек автомобил при почасово ползване. Без значение е обстоятелството че първата от тези величини също е средно аритметична, тъй като е очевидно, че те се отнасят до различни характеристики на имота, според които може да определи оптимално точния размер на ползите, които собственикът пропуска в резултат на това, че не може сам да ползва или отдава имота си под наем. Решението е обосновано и изградено на реални критерии за действителния размер на вредите, които търпи собственикът. Затова не е неправилно и съобразяването на наема, определен по договор от 31.08.2004 г., което е непосредствено след края на исковия период, както и на цена, определена при почасово ползване на паркингите, независимо че се отнася за времето след 31 август 2006 г. Следвайки тази методология въззивният съд е приложил правилно материалния закон, поради което и по повод жалбата на ответника не е налице основание за отмяна на решението. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение