Решение № 14997 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2891/2012 г.

Решение № 14997 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2891/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ренета Димитрова Стоянова, гр. София, ж. к. "Манастирски ливади - запад", ул. "Ралевица" № 84, ап. 13 срещу решение № 5353 от 24.11.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7903/2010 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Стоянова срещу решение № 240 от 5.07.2010 г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 46, ал. 4 от Закона за марките и географските означения е отхвърлено искането й за отмяна регистрацията на марка, регистрационен № 40347, комбинирана УНИВЕРСАЛЕН ХИТ МАГАЗИН, за стоки от клас 16 - печатни произведения, и услуги от клас 35 - реклама.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно и необосновано съдът приел за доказано реалното използване на процесната марка в релевантния за спора период - 30.10.2002 г. до 30.10.2007 г. Съдът не отчел, че не са представени никакви преки доказателства, а представените копия от корици и броеве на списанието "Универсален Хит Магазин" не доказват реално присъствие на пазара. Съдът не отчел, че представените писма на читатели са до списание "Универсален магазин", не до списание "Универсален Хит магазин", поради което също не доказват реално ползване. Моли съда да отмени обжалваното решение и върне преписката на административния орган за ново произнасяне като даде задължителни указания в смисъл, че марката УНИВЕРСАЛЕН ХИТ МАГАЗИН следва да бъде отменена. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Антония Цветкова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентно ведомство, счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от юрисконсулт Методи Шамов.

Ответникът по касационната жалба - "Стойчев и синове" ООД, счита жалбата за неоснователна. По безспорен начин в хода на административното и съдебно производство е доказано, че процесната марка е използвана от дружеството. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Румяна Добрева, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено при точно установена и доказана фактическа обстановка, обосновано е и е в съответствие с материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Марка с регистрационен № 40347, комбинирана, УНИВЕРСАЛЕН ХИТ МАГАЗИН, регистрирана за стоки от клас 16 - печатни произведения, и услуги от клас 35 - реклама, е притежание на "Стойчев и синове" ООД.

1. Марката е регистрирана на 10.08.2001 г., с дата на заявяване - 2.05.2010 г. и срок на защита - до 2.05.2010 г.

1. На 30.10.2007 г. касаторът подал в Патентно ведомство искане за отмяна на марката на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).

1. Искането било представено за становище на "Стойчев и синове" ООД, като в дадения срок дружеството представило копия на заглавни страници на списание "УНИВЕРСАЛЕН ХИТ МАГАЗИН", копия на договори с рекламодатели, писма от читатели.

1. Назначеният със заповеди на председателя на Патентното ведомство експертен състав извършил проверка и дал предложение да се отхвърли искането.

1. С решение № 240 от 5.07.2010 г. председателят на Патентно ведомство отхвърлил искането със следните мотиви:

а) представените от "Стойчев и синове" ООД доказателства попадат в релевантния петгодишен период;

б) марката е използвана от самия притежател, тъй като списание "УНИВЕРСАЛЕН ХИТ МАГАЗИН" е издавано от рекламно-издателска къща "РИК Байерс Овър", част от едноличен търговец "Южна корона - В. Стойчев" до 22.12.2006 г., когато е прехвърлена на "Стойчев и синове" ООД;

в) марката е реално използвана с оглед на представените писма, договори за рекламно обслужване, копия от списания;

г) марката е използвана във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана;

д) марката е реално използвана за стоките и услугите, за които е регистрирана, с оглед на представените доказателства - копия от списание "УНИВЕРСАЛЕН ХИТ МАГАЗИН", договори за реклама, рекламни обяви в списанието;

1. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-маркова експертиза, която дала заключение за използване на марката в релевантния период във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана, като глава на печатно издание, което съдържа и публикации на реклами.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е в съответствие с материалния закон - налице са елементите на фактическия състав на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМГО, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на Патентно ведомство и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен и обоснован.

Изложените в касационната жалба твърдения и доводи на касатора сочат, че той не оспорва установените по делото факти, а единствено фактическите изводи на съда, направени на базата на тези факти. Макар да твърди наличие и на отменителните основания нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът реално не сочи каквито и да било доводи в подкрепа на тези две твърдяни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Както бе посочено, единственото възражение на касатора е свързано с характера на събраните по делото доказателства и оценката им от съда. За да е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО, т. е. да е налице основание за отмяна на марката, трябва да е установено по безспорен начин, че в рамките на петгодишния период тя не е използвана в съответствие със своето основно предназначение - да гарантира на потребителите идентичността на стоките и услугите, като им позволява без вероятност от объркване да разграничат тази стока или услуга от такива с друг произход. Доказателствената тежест за установяването на факта на ползване е на маркопритежателя, защото той черпи права от установеното въз основа на този факт субективно право на защита на марката.

Какво показват фактите по делото?

Още в хода на административното производство маркопритежателят представил множество, описани на л. 31, писмени доказателства - копия от броеве на списанието, издавани през 2002 и 2003 г., писма на читателите до списанието, рекламни договори с предмет публикации в списанието и други. Тези множество доказателства - от л. 36 до л. 121, съдът обсъдил в съвкупност и на основата на относимостта им към предмета на спора направил обоснован извод за доказано в рамките на релевантния петгодишен период използване на марката. Всъщност единственият довод на касатора във връзка с доказването на релевантния факт на реално използване на марката е твърдението, че ангажираните по делото доказателства били "косвени", а не "преки". Законодателят не е въвел специални изисквания за доказателства, установяването на които да доказва автоматично реалното ползване на една марка. С оглед на това доказването става с всички позволени доказателствени средства. Важното е установените с тях факти да са относими и в своята съвкупност да могат да дадат ясна представа за реално, не само символично и с цел запазване на правата, използване на съответната марка (виж решение от 11.03.2003 г. на Съда на Европейския съюз, по дело С-40/01, Ansul BV; т. 43). С оглед на това неоснователно е твърдението на касатора, че поради липсата по делото на договори за печат и на договор за разпространение на списанието, както и на фактури за извършената дейност, използването на марката не е доказано. Вярно е, че по делото няма представени договори за печат и разпространение на печатното произведение - списание "УНИВЕРСАЛЕН ХИТ МАГАЗИН". Но първо, както бе посочено законът не обвързва доказването на реалното ползване с наличието на точно определени доказателства, за да може единствено от липсата им да се прави извод за неизползване на марката. Второ, за някои от твърдяните от касатора "първични" доказателства - счетоводни документи, законовият срок за съхранение е три години, чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството, което по принцип ограничава възможността за представянето им. И трето, което е по-важно, наличието на първичен счетоводен документ за производството на едно печатно произведение или договор за неговото отпечатване сам по себе си не може да установи реалното използване на марката на пазара. Тези доказателства, дори и да ги има, също установяват само част от подлежащия на доказване факт на реално използване. Съвкупността от доказателства като тези, представени по делото от маркопритежателя - страници от списанието, писма на читатели, договори за рекламно обслужване, публикации на рекламни съобщения в списанието "УНИВЕРСАЛЕН ХИТ МАГАЗИН" могат да установят реалното използване.

Следва да се посочи, че доказването на реалното ползване не означава доказване на стопански операции или установяване на значимо в количествено отношение търговско използване. То означава доказване на съществената функция на марката - да гарантира идентичност на произхода на стоката и услугата, за които е регистрирана, за да създаде и запази пазар за тях. За това относими са всички доказателства, които съдържат информация за мястото, продължителността, обхвата и естеството на използване на марката за печатни произведения и реклама. А ангажираните от маркопритежателя доказателства установяват точно тези релевантни обстоятелства. Факта, че тези доказателства са представени като копие, а не в оригинал не може да бъде сам по себе си основание те да не бъдат ценени. Ако касаторът е имал съмнение относно истинността на някои от представените доказателства е имал на разположение процесуални средства да установи това. В хода на съдебното производство той не е оспорил доказателствата.

Що се отнася до факта, че някои от писмата на читателите са адресирани до списанието "Универсален магазин", то приетата и неоспорена по делото съдебно-маркова експертиза е дала изключително подробно становище по всяко едно от тези доказателства. Касаторът нито е оспорил заключението в тази му част, нито с касационната жалба сочи някакви писмени доказателства, които да дадат основание за извод различен, от направения от експертизата.

С оглед на изложеното касационната инстанция не намира основание да приеме за вярно твърдението на касатора за неправилно ценене от съда на доказателствата по делото. Съдът не само е допуснал и събрал относими за предмета на спора доказателства, но е ценил същите правилно в тяхната съвкупност и относимост към въпроса за реалното и действително използване на процесната марка. Той направил обоснован извод за реално използване, в рамките на релевантния период, на защитените с марката УНИВЕРСАЛЕН ХИТ МАГАЗИН стоки и услуги. Правилното ценене на доказателствата по делото е дало възможност на съда да направи обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, с който е отхвърлено искането на касатора за отмяна на марката, регистрационен номер 40347.

При извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на решението на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Решението е и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответниците искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с тълкувателно решение № 3 от 31.05.2008 г. на Върховния административен съд, съдът следва да осъди Ренета Димитрова Стоянова да заплати на Патентно ведомство, в чиято структура е административният орган, и на "Стойчев и синове" ООД направените по делото разноски. Същите за Патентно ведомство са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., определени по реда на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 150 лв. За "Стойчев и синове" ООД разноските са в размер на 250,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 0245666 от 1.10.2012 г. Доказателства за други, направени от страните, разноски по делото няма.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,