Решение № 13229 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2016 г.

Решение № 13229 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. Е." ЕООД", "В. Е." ЕООД, "Ф. С." ЕООД, "С. 11" ЕООД, "СП02" ЕООД, "Х. 1 С." ЕАД, "И.С." ЕАД, "С.П." ЕАД, "Д. Б. С." ЕООД и "Ч. С." ЕООД, всички със седалище гр. С. и представлявани от управителя Ч. Х. Ч.-гражданин на Р. К., подадена чрез общия им процесуален представител адв. Петров, срещу решение № 5236 от 19.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1490/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел IV, т. 5 и т. 6, с която на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, считано от 1.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия. и са посочени ценообразуващите елементи на тази цена. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, с основни съображения, че съдът неправилно не е отчел факта, че процесното решение на КЕВР представлява изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към единственото дружество оператор на електропреносната мрежа - "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), което е под държавен контрол. Освен това намират, че с тези си действия КЕВР е нарушила основните цели за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от ВЕИ, залегнали в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ. На следващо място касационните жалбоподатели сочат, че КЕВР е пристъпила към определяне на цени за достъп до мрежите за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, без за тази категория цени да е определен приложимият метод за ценово регулиране. На трето място твърдят, че неправилно е прието от съда, че нормата на възвращаемост е изчислена законосъобразно, тъй като КЕВР не е обосновала как е определена стойността на възвръщаемост на капитала- като елемент, образуващ цената за достъп. На четвърто-че съдът, а и регулаторът не отчели почти тройното увеличение на процесните цени в сравнение с тези по Решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и неправомерно въведената мярка, наречена "цени за достъп до мрежата", която по същество представлява изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към единственото дружество-оператор на електропреносната мрежа- "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО"). На следващо място касационният жалбоподател сочи, че съдът неправилно лразместилы доказателствената тежест в процеса, постановил решение при непълнота на доказателствата, погрешно приложил чл. 26 АПК, а и не отчел, че при издаване на Решение Ц-27 не са спазени административнопроизводствените правила, като поради липсата на публичност и прозрачност в работата на административния орган, заинтересованите лица не са получили право да участват в производството, т. е. КЕВР при постановяване на обжалваното решение не е изпълнила задълженията си по чл. 36 от ЗЕ, съгласно който системните оператори, когато подават заявление за цени, следва да го публикуват в средствата за масова информация. По тези съображения молят за отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител адв. Петров, и в писмена защита, поддържат жалбата. Претендират и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. Бельова и в писмено становище, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС-за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна- "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Маркова в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за защита пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно по съображения, че е постановено при спазване императивните изисквания на материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Намира, че определената цена за достъп е различна от досега определяните цени на регулатора спрямо ползвателите и потребителите на ел. енергия, което обаче е съобразено със законово вмененото задължение за производителите на електрическа енергия да сключват договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа или с оператора на електроразпределителна мрежа, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Счита за неоснователни твърденията на касаторите, че с процесното решение се заобикаля нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗЕВИ. Намира, че цената за достъп е определена в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1, според която пределната стойност на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като в случая тази цена е образувана на база на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено количество ел. енергия, което е доставено в мрежата за продажба и пренос през съответния период. Посочва, че в заявлението си за определяне на цена за достъп ЕСО е включило допълнителни регулиращи мощности за закупуването на допълнителен резерв за регулиране, представляващи компонента на цената за определяне на цената за достъп, поради което така определената цена не планира включване на нови мощности, а генерира средства, необходими за покриване нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар и електроенергийната система на страната се нуждае от допълнителни регулиращи мощности, освен че случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници от слънце и вятър води до големи отклонения в отдадената от тях мощност. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на "С. Е." ЕООД", "В. Е." ЕООД, "Ф. С." ЕООД, "С. 11" ЕООД, "СП02" ЕООД, "Х. 1 С." ЕАД, "И.С." ЕАД, "С.П." ЕАД, "Д. Б. С." ЕООД и "Ч. С." ЕООД, всички със седалище гр. С., против решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта по раздел IV, т. 5 и т. 6, с която на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, считано от 1.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14/МВтч при ценообразуващи елементи- необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества ел. енергия-2 844 860 MWh / МВтч/. Съдът счел за неоснователни доводите на жалбоподателите и отхвърлил жалбата. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Съобразил, че в раздела за ценовото регулиране законодателят е предвидил на регулиране от КЕВР да подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ. Преценил оспореното решение и за постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и реда, предвиден в Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия в относимата редакция. В тази връзка съобразил подаденото от "ЕСО" ЕАД заявление от 31.03.2015 г. за утвърждаване на цени с посочен размер на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВЕЦ в размер на 51 786,21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., и че за процесния регулаторен период е искало поетапно компенсиране/, назначената със заповед на председателя на КЕВР работна група, и изготвения от последната доклад, приет на заседание на КЕВР. Приел за спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. -досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. Съобразил обстоятелството, че в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет- страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, с оглед на което счел, че е спазено изискването на чл. 26 от АПК, още повече, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. Приел, че с оглед горното, и в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация, лицата са били надлежно уведомени, чрез публикуване на информацията в интернет- страницата на КЕВР. По основните възражения в сезиращата го жалба на оспорващите дружества - производители на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, съдът подробно изследвал приложимите материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Правилата за търговия с електрическа енергия, като не установил нарушения и в тази връзка. Посочил, че с изменението на ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) в чл. 84, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Съобразил легалното определение на понятието "достъп", дадено в § 1, т. 15 от ДР на закона, което е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена, откъдето извел извод, че в случая се касае за сделка с предмет достъп до електропреносната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, който ползва преференциални цени. От тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с § 197 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) обосновал извод, че законодателят е предвидил условията за достъп да се уреждат с договор между оператора на електроразпределителната или електропреносната мрежа и производителя на електрическа енергия и в него да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Приел, че този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия /чл. 82, ал. 3 ЗЕ/. Взел предвид и § 197, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, където е предвидено специално правомощие на КЕВР да определи подлежащата на регулиране цена за достъп, като част от условията за достъп до сключването на договор и то по отношение на несключили в определения от закона срок договор производители на електрическа енергия. Съобразил и факта, че във връзка с процесните разпоредби са приети Решение Ц-33/2012 г. за определяне на временни цени за достъп - отменено от ВАС и решение Ц-6/13.03.2014 г., срещу което са налице висящи производства. По второто основно възражение на оспорващите дружества съдът съобразил, че с оглед обстоятелството, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г., защото Решение Ц-33/2012 г., регламентиращо временна цена съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е отменено от ВАС/, както и предвид спецификата на регулираната цена, поради което съдът счел, че приложение намират разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Наредба 1/2013 г., която норма преценил за специална спрямо тази на чл. 41 от същата Наредба. Затова приел, че изискването за представяне на информация относно предходния 12-месечен базисен период следва да се тълкува в съответствие с характера на регулираната цена и като се отчете обстоятелството, че същата не е била предмет на регулиране с предходни решения на КЕВР в сектор Електроенергетика, които иначе се постановяват всяка година /например решения Ц-25 от 29.07.2013 и Ц-12 от 30.06.2014 г./, като по този начин меродавни във връзка с тези решения приел, че се явяват единствено отчетените през предходната година стойности. Затова приел, че случаят с процесната цена за достъп е различен, но тя е определена в съответствие с нововъведените изисквания на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197 от ПЗР на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г. Обосновал извод, че тя следва да отговаря на изискванията на чл. 31 от ЗЕ, поради което и с цел постигане на обективност и съответствие на цената с фактическото положение, са отчетени стойностите, считано от датата на възникване на законовото задължение на дружествата да сключват договори за достъп. В тази връзка съдът приел, че цената е определена съгласно чл. 31, т. 1 от ЗЕ по прозрачен начин, а съобразно т. 2 на същата разпоредба - с нея са възстановени икономически обоснованите разходи на "ЕСО" ЕАД, извършени във връзка с достъпа до мрежата на производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. На последно място, по доводите на жалбоподателите, че не следва да заплащат цена за достъп на "ЕСО" ЕАД, а само на електроразпределителните дружества, обосновал извод, че това не е така не само предвид характера на електропреносната мрежа, към която директно/в зависимост от мощността си/ или опосредено-чрез електроразпределителните мрежи, са свързани производителите, т. е. електропреносната мрежа безспорно се ползва от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, независимо от мястото им на свързване, но следва и от разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ, в които е употребен изразът "и/или", откъдето приел, че законът допуска успоредно съществуване на двата договора, а в конкретния случай, цената за достъп се дължи на "ЕСО" ЕАД, доколкото именно то е доказало необходимостта от допълнителни разходи за въвеждане на допълнителни резервни мощности за балансиране на променливото производство на ел. енергия енергия от възобновяеми източници Посочил и че заплащането на процесната цена за достъп е изрично предвидено и в чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, в редакцията му към датата на приемане на процесното решение, както и в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ и чл. 27 от Наредба № 1/2013 г., а и в други разпоредби. Формирал решаващ извод, че КЕВР е постановила незаконосъобразно решение. По тези съображения отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касационните жалбоподатели, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Оспорващите не са доказали твърденията си в жалбата, не са направили и искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза по делото, с оглед нуждата от експертно мнение за решаване на процесния спор. Неоснователни са и аргументите на касационните жалбоподатели, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които мотивирал. Съобразил и практиката на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. Тук следва да се посочи, че съдът обосновал законосъобразни изводи за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за това решение, както следва: Неоснователни са възраженията на касаторите за липса на публичност при провеждането на производството по утвърждаване на процесните цени. Този извод се налага от представените по делото доказателства за производството пред КЕВР, образувано по заявление на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД от 31.03.2015 г., предвид изготвения на 27.05.2015 г. доклад на работната група, назначена със заповед от 20.04.2015 г., приет от КЕВР на 28.05.2015 г. на закрито заседание, видно от протокол № 104 от същата дата. Следва да се посочи и че на 4.06.2015 г. е проведено открито заседание, на което е разгледан процесния доклад и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаването на цени в сектор Електроенергетика. На закрито заседание на 8.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет- страницата на КЕВР, достъпна до всички. Настоящата съдебна инстанция намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация, те са били надлежно уведомени. В този смисъл изводът на съда, че регулаторният орган не е допуснал съществени нарушения в процедурата по приемане на Решение № Ц-27/31.07.2015 г., е правилен. Неоснователни са доводите, че обжалваното решение е издадено при несъобразяване с приложимия материален закон и с константната практика на ВАС, предвид следното: На първо място съдът правилно приложил чл. 27 от Наредба 1/2013 г. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.), съгласно първата алинея на която цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 на същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, и релевантната за случая норма на ал. 2,съгласно която към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. На второ- правилно не приложил чл. 41 от същата наредба, която се намира в глава четвърта, определяща общия ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени. Т. е. съдът осъществил правилна преценка, че в случая намира приложение специалната, а не общата разпоредба. Освен това, правилно са приети за неоснователни доводите на жалбоподателите, че оспореното решение на КЕВР въвежда мярка, наречена "цени за достъп до мрежата", която изземва приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и ги прехвърля към "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Този извод се налага от обстоятелството, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. ВАС е имал повод да посочи /решение № 12793 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 7207/2016 г., IV отд. /, че е вярно, че законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от Мотивите на ЗИДЗЕ от 7.07.2015 г. При това положение, по втория довод в настоящата жалба, с оглед данните по делото, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че заплащането на цени за достъп до мрежата представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Затова и определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Процесната цена за достъп, противно на твърдяното в третата група възражения в настоящата жалба, е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Както бе посочено по-горе, цената за достъп е определена съгласно чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" и е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала". В случая КЕВР е определила "възвръщаемост на капитала" - 36 хил. лв., като е умножила "регулаторна база на активите" - 1095 хил. лв. със "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33 %. "Регулаторна база на активите" е формирана по формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № от 18.03.2013 г. само от стойността на "необходимия оборотен капитал"- 1095 хил. лв., определен като 1/8 от одобрените "парични разходи" съгласно чл. 13, ал. 8 от Наредба № от 18.03.2013 г. "Паричните разходи" от своя страна са формирани само от "разходите за допълнителен резерв"- 8760 хил. лв., тъй като включените "разходи за компенсиране" не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора и КЕВР е приела "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33 % преди данъчно облагане /изчислена на база "норма на възвръщаемост на собствения капитал" от 3 % след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100 %-без привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. IV. 1 от решението. По следващото възражение в настоящата жалба следва да се посочи, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, водещи до съществената разлика, между цената, определена с решение № Ц-6 и цената- предмет на процесното решение, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г./ и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъл на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Така че извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Затова и решаващият извод на АССГ, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания па чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, е правилен и обоснован. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице- изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон - в случая ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Предвид горното и противно на твърденията в касационната жалба, релевантните по делото факти досежно оспореното решение на КЕВР не обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че жалбата срещу атакуваното пред АССГ решение правилно е отхвърлена. В този смисъл е и формираната съдебна практика на ВАС по идентични казуси. Тук е мястото да се посочи, че цитираните в настоящата жалба решения на ВАС касаят друга фактическа обстановка. Обжалваното съдебно решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касаторите за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощниците на ответната и заинтересованата страни за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. Съдът съобрази нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, поради което намира, че за производството по настоящето дело следва да им присъди разноски, като ги определи на по 200 лева. Посочената сума касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на тези две страни. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение