Решение № 50078 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2022 г.

Решение № 50078 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Т. С. П. от 02.02.2022 г., допълнена и уточнена с молби от 21.02.2022 г. и от 04.03.2022 г., с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 588 от 02.12.2021 г. по гр. д. № 725/2021 г. на Бургаски окръжен съд. Видно от последното уточнение молителят претендира отмяна на посоченото решение в частта, с която е прието, че разрушеният гараж е съсобствен между собствениците на поземления имот, а не е негова индивидуална собственост, поради което исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди са уважени съобразно притежаваната от молителя идеална част, а не за целия имот. В молбата от 21.02.2022 г. молителят сочи, че са налице писмени доказателства от съществено значение за делото, при съобразяването на които биха се обосновали различни правни изводи на съда - основание за отмяна на постановеното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като ново доказателство се представя молба от 06.09.1966 г. от С. Т. П. до Председателя на ГНС-Бургас, с която се иска разрешение за изграждане на гараж в дворното място, като молбата е подписана от съсобственици и съседи. Въз основа на това се твърди, че изградените в имота гаражни постройки са със статут на "търпими" по смисъла на § 16 от ПР към ЗУТ, както и че още към момента на тяхното изграждане съсобствениците на дворното място са разпределили помежду си правото на собственост върху построените гаражи, така че Т. П. е бил изцяло собственик на гаража, който понастоящем е съборен. Във втората уточнителна молба от 04.03.2022 г. молителят иска отмяна и на решението по иска за обезщетение за разрушената ограда, но спрямо тази част на решението не са изложени никакви обстоятелства, които да бъдат подведени като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Ответниците по молбата "Стройконсулт България" ЕООД и Д. Х. Р. не вземат становище. С определение № 65 от 19.04.2022 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане. По основателността й Върховният касационен съд намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, са частично уважени и частично отхвърлени искове на Т. С. П. против "Стройконсулт България" ЕООД и Д. Х. Р. по чл. 45 и 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в противоправно навлизане в имота на ищеца при започнало строителство в съседен имот. Предявени са отделни претенции по осем пера. Предмет на отмяната е отхвърлената част на претенцията за заплащане на 1300 лв. обезщетение за съборен гараж, която претенция е уважена в размер на 214,76 лв., съответстващи на 56,30/338 ид. ч. от правото на собственост и е отхвърлена в останалата част. По делото е безспорно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда - апартамент и притежава 56,30 кв.м. ид. ч. от УПИ, в който се е намирал съборения гараж. По отношение на гаража твърдението на ищеца е, че е изграден от него и от баща му през 1968 г. и оттогава е ползван само от тях - виж уточнителна молба от 15.11.2019 г. Заявено е, че четирима собственици на идеални части от дворното място са се споразумели да изградят на мястото четири гаража и да разпределят помежду си ползването им. При тези твърдения ищецът счита, че е бил изключителен собственик на гаража "най-малкото" по приращение. За да постанови решението си, с което е потвърдил първоинстанционното такова, въззивният съд е посочил, че не са налице доказателства, установяващи изключителна собственост на ищеца върху гаража, а той притежава от него идеална част, равна на квотата му в терена. В тази насока са изводите на първата инстанция и във въззивната жалба липсват конкретни възражения срещу тях. Поради това е потвърдено отхвърлянето на претенцията над присъдените 214,76 лв. В молбата за отмяна ищецът се позовава на ново писмено доказателство, което не е приобщено към доказателствения материал по делото и което би обосновало различни изводи. Това е молба от 06.09.1966 г. от С. Т. П. до Председателя на ГНС-Бургас, с която се иска разрешение за изграждане на гараж в дворното място, като молбата е подписана от седем съсобственици и двама съседи. Твърди се, че изградените в имота гаражни постройки са търпими и че още при изграждането им съсобствениците на дворното място са разпределили помежду си правото на собственост върху построените гаражи, така че молителят е бил единствен собственик на гаража, който понастоящем е съборен. Видно, че същото писмено доказателство - молба от 06.09.1966 г. е било представено с въззивната жалба на ищеца Т. П., но с определение на Бургаски окръжен съд от 11.05.2021 г. доказателството не е прието на основание чл. 266, ал. 1 ГПК. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая не е имало пречка молителят да представи това писмено доказателство своевременно по време на висящността на процеса, а не за първи път пред въззивната инстанция. Касае се до писмен документ, изходящ от бащата на молителя, който се предполага (при липса на противни твърдения), че е бил в държане на ищеца по делото. Отделно, соченото писмено доказателства не е в състояние да промени изводите на съда за съсобственост върху гаража, защото тази писмена молба не е достатъчна до докаже учредено право на строеж за изграждане на гаража и оттам да се обоснове изключителна собственост на ищеца (сега молител). По делото е установено, че строителни книжа за гаража не са налице и въззивният съд е направил произтичащия от събраните доказателства извод за съсобственост на гаража, който извод не може да бъде променен от сега представяната молба от 06.09.1966 г. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответниците не са направили разноски и съдът не присъжда такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.