Решение № 5213 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. Димитровград, подадена чрез процесуалния му представител адв.Колева, срещу Решение 437 от 28.07.2021 г., постановено адм. дело 472 от 2021 г. на Административен съд - Хасково, с което са отменени разпоредбите на чл. 21, т. 1 и т. 2, в частта на с. Бодрово от Наредба 12 за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, приети с Решение 437/29.04.2021 г. на Общински съвет Димитровград. Излагат се доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Доводите са, че в случая съдът не е обсъдил наличието на хипотезата на чл. 26 ал. 4 изр. Второ от Закона за нормативните актове /ЗНА/, при релевирано служебно от него нарушение на изискването на чл. 28 ал. 4 изр. първо от ЗНА, а отделно че едно такова нарушение при конкретните факти по делото не може да се квалифицира и като съществено. Оспорват се изводите на съда за материалната незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата, като се счита че хипотезата е различна от тази, при която е постановено Решение 4 от 2018 г. на Конституционния съд на РБългария. Настоява за отмяна на съдебния акт, с разрешаване спора по същество. Претендира разноски. Ответникът П. Запрянов, чрез процесуалния си представител адв. Бойчев, оспорва касационната жалба по подробно изложени аргументи в депозиран писмен отговор и писмена защита. Настоява за остяване в сила на съдебния акт с присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Хасково е била Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 12 за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, приета с Решение 437 от 29.04.2021 г. на Общински съвет Димитровград, по Протокол 18 от проведеното на 29.04.2021 г. редовно заседание на Общински съвет Димитровград, в частта й по т. 1, в частта му с която са приети чл. 21 т. 1 и т. 2, в частта й на с.Бодрово . За да отмени същата в посочените й части съставът на Административен съд Хасково съобразно приетите по делото доказателства е приел, че е издадена от компетентен орган, в предвидената за това форма, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство (чл. 27 ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА в приложимата редакция), но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. В тази последователност съобразно установеното от фактическа страна, че Докладната Записка на Зам. Председателя на Общински съвет Димитровград, ведно с мотивите към проекта за изменение и допълнение на Наредба 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград е публикувана на интернет страницата на община на 12.04.2021 г., то при приемането на оспореното изменение и допълнение с Решение на Общински съвет Димитровград на 29.04.2021 г. е в нарушение на императивното изискване на чл. 26 ал. 4 изр. първо от ЗНА, при констатирана липса на мотиви за приложението на изключението дефинирано в чл. 26 ал. 4 изр. второ от ЗНА. Така посоченото е квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила, с аргумента че лишава заинтересованите лица от правото им да изразят становище относно нормативен акт и като такова представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. На следващо място след като съдът е обсъдил и сега действащата редакция на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, преценявайки обстоятелството, че с Решение 4 от 09.04.2019 г. по конст. дело 15/2018 г. (Обн. ДВ, бр. 32/16.04.2019 г.), Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционна предходната й редакция (обн., ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г.; посл. изм., бр. 24 от 22.03.2019 г.) и мотивите за това, е приел че оспорената разпоредба на чл. 21 от Наредба 12 е в противоречие със сега действащия чл. 22 от ЗМДТ. Аргументите, изведени и от цитираното решение на Конституционния съд, се свеждат до това, че е определен различен данък в зависимост от местоположението на имота, каквато диференциация законът не предвижда. Определянето на данъка в зависимост от критерии, различни от тези посочени в чл. 19 от ЗМДТ (данъчната оценка на имота) е дефинирано и като противоречие на чл. 60 от Конституцията на РБългария. По тези съображения атакуваната разпоредба е приета и за материално незаконосъобразна. Решението е правилно, като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Първо обосновани са изводите на съда, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл. 26, ал. 4, изр. първо от ЗНА. Както е посочил и съставът на Административен съд Хасково, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, а ал. 3 и ал. 4 сочат, че преди внасянето на проект на нормативен акт съставителят /когато е орган на местното самоуправление, какъвто е процесния случай/ трябва да го публикува на интернет страницата, заедно с мотивите, съответно доклада, оценката на въздействието по чл. 20 от ЗНА, като на заинтересованите лица и организации, се предоставя най-малко 30-дневен срок за предложения и становища, а в изключителни случаи, по причини посочени в доклада, съответно мотивите, този срок не може да бъде по-малък от 14 дни. Трайно е разбирането, че изброените задължения са императивни и тяхната цел е гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, в който смисъл неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. В частност определянето на по-кратък срок (а именно 14-дневен) е допустимо само в изключителни случаи и при изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, както ясно е разписано в чл. 26, ал. 4, изр. второ от ЗНА. Противно на изложеното в касационната жалба първостепенния съд е обсъдил тази хипотеза и въз основа на правилен анализ на събраните доказателства е приел, че в публикуваната докладна записка, вкл. и в мотивите към проекта на изменение и допълнение на наредбата, не се съдържат конкретно посочени изключителни причини, налагащи по-кратък от законния 30 - дневен срок за обществени консултации. Констатираното нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, защото пряко е рефлектирало върху основни принципи и начала на административното производство - законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност, уредени в чл. 4, чл. 8, чл. 12 и чл. 13 АПК, както и на принципите, въведени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, съгласно който текст, изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, откритост предвидимост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. Следва да бъдат споделени и втората група съображения за отмяна на оспорените текстове от наредбата, поради противоречието им с материалния закон. Съгласно чл. 141, ал. 3 от Конституцията, Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в граници установени със закон, а съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията гражданите са длъжни да плащат данъци и такси установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗНА изисква нормативният акт да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а според чл. 8 ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК - Общинският съвет може да издава Наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по - висока степен неуредените с тях обществени отношения с местно значение. Текстът на чл. 1, ал. 2 ЗМДТ предвижда Общинският съвет да определя с Наредба размера на данъците по ал. 1 при условията по реда и в границите определени със закон. Правилно в този парядък първостепенния съд е приел, че оспореният текст от наредбата противоречи на разпоредбите от нормативен акт от по-висока степен. В сега действащата редакция на чл. 22 от ЗМДТ е предвидено, че Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот , като от своя страна чл. 19 от ЗМДТ е категоричен, че единственият критерии от значение за определяне размера на данъка за недвижими имоти, е данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. В този смисъл и много точно, позовавайки се и на мотивите на Решение 4/2019 г. по конституционно дело 15/2018 г. (Обн. ДВ бр. 32/2019 г.) Конституционният съд на РБ, съставът на Административен съд Хасково е констатирал противоречие на оспорените разпоредби с посочените такива на ЗМДТ, в пряко нарушение и на чл. 60 от Конституцията на РБългария. Не може да се приеме становището на касатора, че случаите са различни, както и че целт на този подход е социално поносимост на данъка. Същественото е, че с разпоредбата на чл. 21 т. 1 и т. 2 (последната в оспорената й част относно с. Бодрово) от Наредба 21 всъщност е въведен допълнителен критерий за определяне размер на данъка върху недвижимите имоти, който не е установен нито със ЗМДТ, нито с Конституцията на РБългария, а именно местоположението на имотите, аналогично на казуса поставен пред Конституционния съд на България. Макар и да не се отрича възможността за Общинските съвети да определят основна или намалена данъчна ставка в рамките, въведени с чл. 22 от ЗМДТ, това във всички случаи следва да е върху една и съща основа - данъчната оценка на недвижимия имот. Именно това е начина да се постигне търсената от касатора социална поносимост на данъка . Или правилно правилно първоинстанционният съд е осъществил контрол за материална законосъобразност върху оспорената част от чл. 21, т. 1 и т. 2 (в частта й относно с. Бодрово) от Наредбата. В този смисъл е и съдебната практика на съставите на Първо и Осмо отделения на Върховния административен съд, изризена например в Решение 4875 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 10143/2020 г., VIII о., Решение 13897/10.11.2020 г. по адм. д. 8801/2020 г.на ВАС, I о.; Решение 1432/03.02.2021 г. по адм. д. 7767/2020 г., на ВАС, VIII о. Съобразно изложеното, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, които се констатираха в размер на 800 лева изплатен адвокатски хонорар (така договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК). Липсва възражение за прекомерността, поради което и Общински съвет Димитровград, следва да бъде осъден да ги заплати в пълния им размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,