Решение № 2587 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Кърджали, срещу решение 171 от 27.04.2023 г., постановено по административно дело 114/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е: 1) отменено решение 2153-08-75/24.02.2023 г. на За директор на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на К. Мустафа срещу разпореждане 2113-08-2216#7/24.01.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали; 2) изпратена преписката на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявление вх. 2113-08-2216/25.11.2022 г. на К. Мустафа, при спазване на дадените със съдебното решение указания по прилагане на закона; 3) осъдено ТП на НОИ Кърджали да заплати на К. Мустафа деловодни разноски в размер на 500 лв. По съображения, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на К. Мустафа до първоинстанционния съд като неоснователна. В допълнително становище, подадено от старши юрисконсулт Белева в качеството й на процесуален представител на касатора, се поддържат заявените от него искания, като е възведена и претенция за присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса и на юрисконсултско възнаграждение. Касаторовият повереник прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, като моли, ако се присъди такова, то да е в минимален размер. Ответницата по касация К. Мустафа (бащиното й име погрешно е изписано в част от документите по делото и в първоинстанционния съдебен акт като Халибрям), действаща чрез пълномощника адвокат Кръпова, обосновава теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли решението да се остави в сила и да й се присъдят направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 24.01.2023 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Мустафа по заявлението й от 25.11.2022 г. с мотиви, че не отговаря на едно от условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само 14 години и 8 дни, като не е зачел установеният извън тях стаж от за отглеждане на деца като неработеща майка за времето от 01.01.1974 г. до 29.12.1974 г. и от 10.04.1979 г. до 20.04.1979 г. с календарна продължителност 1 година и 8 дни, за действителен осигурителен стаж. Недоволна от разпореждането, К. Мустафа го е обжалвала по административен ред, като е аргументирала теза, че времето, през което тя е била в майчинство през посочените периоди, следва да се зачете като действителен осигурителен стаж. С оспореното пред Кърджалийския административен съд решение от 24.02.2023 г. директорът на ТП на НОИ Кърджали също не е зачел за действителен стаж периодите, в които К. Мустафа като неработеща майка е отглеждала малките си деца, включени в общия осигурителен стаж, и е извел извод, че заявителката не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което е отхвърлил жалбата й против разпореждането. За да уважи сезиралата го жалба от К. Мустафа срещу решението на директора на ТП на НОИ Кърджали, първоинстанционният съд е приел, че макар и издадено от компетентен орган при спазване на изискуемата от закона форма и на административнопроизводствените правила, то противоречи на материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдът е извел решаващ извод по основният спорен между страните въпрос, че установеният осигурителен стаж на К. Мустафа в периодите от 01.01.1974 г. до 29.12.1974 г. и от 10.04.1979 г. до 20.04.1979 г., в които е била неработеща майка, отглеждаща малки деца, представлява действителен осигурителен стаж, противно на приетото от административните органи. Поради това е отменил оспореното пред него решение от 24.02.2023 г. Изпращайки преписката на административния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на К. Мустафа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е дал за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Разноските е присъдил в полза на страната, за която изходът от спора е благоприятен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът правилно е разрешил ключовият за изхода на спора въпрос, пряко рефлектиращ върху правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Мустафа по чл. 68, ал. 3 от КСО. Времето, в което неработещата майка е отглеждала малките си деца, се зачита за действителен трудов стаж по нормативната уредба до 31.12.1999 г., и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия, като това зачитане не е поставено в зависимост от условието майката да е била работеща. Този стаж попада в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. В случая са приложими разпоредбите на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), ПМС 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта и Инструкция 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на дете, на които с основание се е позовал първоинстанционният съд, който правилно ги е приложил и тълкувал. Неговото тълкуване е в съответствие и с нормите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, както и с решение 2/04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд. Изложеното налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобила ли е К. Мустафа към датата на заявлението й от 25.11.2022 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, без да прилага първоначалния си подход за стеснително тълкуване на сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В същия смисъл е и константната вече по казуси като процесния съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Кърджали е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 500 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,