Решение № 1544 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13630/2015 г.

Решение № 1544 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13630/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Нитранс-С" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя И. Г. Г. срещу решение № 5840 от 05.10.2015 г., постановено от Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. дело № 11437 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2101205396/12.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 1628/23.09.2013 г. на директор Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта на установените допълнителни задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. Е. БГ" ЕООД, "Т. Г. Г." ЕООД и "С. С." ООД, ведно с дължимите лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция ОДОП С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Тодорова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд в състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна, поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество срещу издадения ревизионен акт, потвърден с решение на горестоящия административен орган, в частта в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е начислена лихва за забава, съдът е приел за законосъобразни и обосновани изводите на приходните органи за това, че не са налице условията за ползване на данъчен кредит, предвидени в разпоредбите на чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6 и чл. 9, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3 и 5 ЗДДС. Изводите на съда са правилни, кореспондират със събраните доказателства по делото и установената фактическа обстановка по спора. Неоснователни са доводите на касатора за допусната необоснованост в обжалвания съдебен акт. За целите на данъчното облагане следва да бъде установено при условията на пълно доказване от страна на получателя като лице, претендиращо, че в негова полза е възникнало материалното право на приспадане на данъчен кредит, че по обективираните в данъчни фактури сделки са извършени реални доставки на стоки и/или услуги. За тази цел, както правилно е посочил първоинстанционният съд, следва да се установи, извън формалните изисквания за форма - издадена фактура, възможността на доставчика да извърши услугата или да прехвърли право на собственост върху стоката, предаването и приемането на стоката, съответно на договорената услуга, индивидуализирани по своя вид, количество или други съществени белези, използването на стоките/услугите за икономическата дейност на РЛ или за последващи облагаеми доставки. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националният данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че за процесните фактури не са поискани и съответно събрани съобразно количеството и вида й към съответните дати по фактурите, данни за съхраняване на стоката, натоварването и транспортирането й до получателя, респективно прехвърляне на собствеността на последния. С. по процесните фактури са родово определени вещи и собственост върху тях се прехвърля с предаването им. /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. Доколкото обаче стоките имат материално битие, в случая следва да се установи и че притежаваните от доставчика стоки са достигнали до жалбоподателя. Предпоставките за възникване право на ДК трябва да са налице по конкретните доставки, а за процесните такива липсват каквито и да са доказателства и за съхранението на стоките, за тяхното транспортиране, за доставянето и прехвърлянето собствеността на стоките предмет на процесните фактури на жалбоподателя - приемо-предавателни протоколи и др. Предвид гореизложеното, правилно е приета липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Т. Г. Г." ЕООД с предмет -лепило и фибран и от "Т. Е. БГ" ЕООД с предмет -строителни материали по опис. По отношение на фактурите, издадени от "С. С." ООД, с предмет услуги - СМР по договор, са налице единствено данни за договорни отношения. От договора за изпълнение на строително-монтажни работи, сключен между РЛ и "С. С." ООД не се установява видът, обемът на възложените СМР и за кой обект се отнасят уговорените СМР. Представена е оферта, но не е установено, че същата се отнася за доставките предмет на процесните фактури, като и съответствие на посочените в нея видове СМР /монтаж на дограма, преградни стени, подравняване на терен, полаган на бетонова настилка и др./ с фактурираните доставки на услуги. Не е установено и приемането на предмета на договорените услуги. В случая е установено наличие на кредитни известия към процесните фактури, издадени от прекия доставчик, които не са отразени в съответните регистри по ЗДДС на доставчика през данъчния период, през който са издадени, в съответствие с изискването на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. В хода на ревизионното и съдебното производство не е установено издадените кредитни известия да са включени в дневниците за продажби на доставчика, както и не е установено основанието въз основа на което са издадени кредитните известия. За да се приеме настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, РЛ е следвало да докаже, че услугите са действително извършени от фактуриралото ги дружество. Това означава, че дори да са изпълнени всички други предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит /в случая наличие на фактури/, при неустановена реалност на същите, посоченото материално право не може да възникне. Отсъствието на доказателства за установяване на релевантни факти - вида на извършваните услуги и механизма на тяхното извършване, води до извода за липса на реални доставки на услуги, поради което обосновано и законосъобразно съдът е отчел, че изводите на органа по приходите за липса на доставка по посочените фактури са законосъобразни. По изложените съображения касационният съд намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.04г за минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1775 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение