Решение № 15 от 19.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 632/2009 г.

Решение № 15 от 19.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 632/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Х. М. Х. против против въззивно решение № 123 от 14.07.2009 г., постановено по ВНОХД № 138/09 г. от Апелативен съд - Велико Търново, с което е изменена осъдителната присъда на Окръжен съд - Ловеч. С първоинстанционната присъда № 53 от 24.11.2008 г. по НОХД № 264/08 г., подсъдимият Х. М. Х. е бил признат за виновен в това, че на 19.05.2007 г., при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП и чл. 91, ал. 3 от ППЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на Г. В. Г. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК. Наложеното наказание е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК - пробация, включваща пробационните мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 3. сто часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за две поредни години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият Х е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, както следва: подсъдимият Х е оправдан да е извършил нарушение по чл. 25, ал. 2, пр. 1 от ЗДП, определена е и периодичност на мярката по чл. 42б от НК "задължителна регистрация по настоящ адрес" - два пъти седмично. Жалбата на подсъдимия Х се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Счита се, че сроковете, определени за наказанията "пробация" и "лишаване от право да управлява МПС" са завишени, прави се искане за намаляването им по размер. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Х не се явява, редовно призован, а жалбата се поддържа от процесуален представител. Частните обвинители С. Г., В. В., К. В., както и техният повереник не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Доводът за явна несправедливост на наложените наказания се обосновава с недооценяване на обстоятелства, влияещи върху наказателната отговорност, а именно: че управлението на МПС е единствената професия на подсъдимия и източник за издръжка на семейството; че причина за настъпване на ПТП е и друг автомобил с неустановен по делото водач. Възраженията са неоснователни. Производството пред първата инстанция е протекло при спазване реда по глава Двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, предопределило и приложението на смекчената наказателна отговорност. Установените по делото, сочени и сега, обстоятелства не са били пренебрегнати от предходните инстанции при отмерване размера на наложените наказания. Те са оценени съответно на тяхната тежест и в контекста на другите обстоятелства, значими за отговорността. При определяне срокът на наказанията "пробация" и "лишаването от право да управлява МПС", въззивният съд е акцентирал върху поведението на подсъдимия Х като водач, преди настъпването на пътния инцидент, което съвсем не е безукорно. Напротив, установените данни за многократното му наказване по административен ред за нарушения на ЗДП, както и характера на самите нарушения, очевидно са трудно съвместими с изпълняването на професионалните му ангажименти, към които сега се насочва в жалбата. Що се отнася до усложнената пътна обстановка от спряло друго ППС, то фактологията по делото е ясна (приета от подсъдимия) и не определя това обстоятелство, като такова, което може да доведе до по-нататъшно смекчаване степента на отговорността. Определената по обем наказателна санкция е съразмерна на допуснатите нарушения на правилата за движение в конкретно настъпилото ПТП, които очевидно не са малко, особено за професионален водач на ППС. Наказанията, така както са наложени от съда, са съответни на всички фактори, влияещи на размерът им и в пълна мяра удовлетворяват постигането на целите, визирани в чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,