Решение № 11982 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2009 г.

Решение № 11982 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Роси Денева Стефанова и Силвия Димитрова Барбова, и двете от гр. Варна, срещу решение № 735/28.11.2008 г. постановено по адм. дело № 1905/2005 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, с което е отменена заповед № Р-135/05.05.2004 г. на кмета на Община Варна, като незаконосъобразна и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Лидия Рюле. Ответниците: Лидия Рюле, Илиян Ташев, Ламбо Ташев, Веска Монева, Киро Киров, Василка Димитрова, Костадин Неделчев, Ангелина Жекова, Сонка Димитрова, Ненчо Михалев и Магдалена Ташева, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - кмета на община Варна, също не изразява такова становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, обсъди събраните по делото доказателства във вразка с доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С обжалваното решение е уважена жалбата на Лидия Иванова Рюле, като е отменена Заповед № Р-135/05.05.2004 г. на кмета на община Варна, като незаконосъобразна, в частта й, с която е одобрено попълването на кадастралния план на КК "Чайка", гр. Варна с поземлен имот (ПИ) пл. № 3812 (нов), образуван от стари имоти пл. № 3317 и пл. № 3318. Заповедта е издадена на основание § 6, ал. 6 от ЗУТ, във вр. с чл. 86 и чл. 90 от ППЗТСУ (отм.). За да постанови този резлутат и въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел, че административното производство е започнало по молба на Н-ци на Костадин Атанасов Къркаленджев (сред които са и касационните жалбоподатели), за допълване на действащия кадастрален план на гр. Варна с имоти, правото на собственост върху които е възстановено на основание земеделска реституция, с влязло в сила решение по гр. дело № 1437/1996 г. на Варненския районен съд, които представляват части от имоти пл. № от 3315 до № 3335 по кадастралния план на гр. Варна от 1990 г. Извел е извод, че извършеното с оспорената заповед допълване на кадастралния план, е незаконосъобразно, тъй като в заповедта липсват мотиви - фактически и правни основания, а освен това при съставяне на акта за непълноти и грешки от 16.09.2003 г. административния орган е допуснал съществено нарушение на процеусалните правила. В акта липсват подписите на всички молители, както и на заинтересованите собственици на недвижими имоти, засегнати от допълването. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 86а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), приложими съгласно § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ, непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват на самото място от техническата служба на общината, с акт, който се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересованите собственици. Наличието на съставен акт в изискуемата форма е условие за издаването на позитивен административен акт, а липсата на съгласие е индиция за спор за материално право между страните, който следва да се разреши предварително по исков ред. В конкретния случай е безспорно установено, че заинтересуваните собственици на имоти пл. № 3317 и пл. № 3318, обединени в новия имот пл. № 3812, а именно Ламбо Илиев Ташев и Димитър Денев Петров (праводател на жалбоподателката Лидия Рюле) не са подписали акта за непълноти и грешки. Същите е следвало да сторят това и да бъдат поканени от административния орган да подпишат акта, тъй като съгласно записванията в разписния лист към действащия кадастрален план от 1990 г., те се явяват собственици на двата имота, засегнати от новия имот 3812. Макар и да не е посочил кои са заинтересованите собственици, правилна е констатнацията на първоинстанционният съд, че в съставения акт за непълноти от 16.09.2003 г. липсват каквито и да са подписи на заинтересовани собственици, а също и на част от молителите, съгласно данните по делото за наследниците на Костадин Атанасов Къркаленджев. Липсата на тези подписи представлява съществено нарушение на процедурата по съставяне на акта, установена с чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), което прави издадената заповед незаконосъобразна. Като е достигнал до тези изводи, съдът е постановил правилно и обосновано решение. Решението е правилно и с оглед изводите му, за липса на мотиви. Законосъобразно е прието, че както в заповедта, така и в съставения акт за непълноти, липсват мотиви. Изискването за мотивираност на акта по чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.) е такова за неговата законосъобразност. Непосочването на конкретните факти и обстоятелства, послужили за издаване на административния акт, възпрепятства съдебния контрол за правилно приложение на материалния закон. Ето защо, като е приел, че липсата на мотиви представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение. От друга страна при постановяване на обжалваното решение настоящия състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, поради което доводите в тази посока, изложени в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения касационната жалба се явявя неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно решение, ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд