Решение № 5669 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5376/2016 г.

Решение № 5669 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5376/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 349 от 29.02.2016 г., постановено по административно дело № 1392/2015 г. на Административен съд- Б. (АС Б.), в частта, с която същата e осъдена да заплати сума от 5000 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице доказани претърпени вреди, както и причинно следствена връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/ бездействие. Изразява несъгласие и с размера на присъденото по справедливост обезщетение, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание: § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като сочи, че сумата от 5000 лева е завишена и несправедлива. Иска отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване в останалата отхвърлителна част. При условията на алтернативност моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. С допълнителна молба от 5.05.2016 г. обжалва отказ на АС Б. да присъди юрисконсултско възнаграждение в пола на ГДИН. О. Х. И. К., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата на ГДИН за неоснователна. Намира за правилно приетото от съда, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счита, че решението на съда, следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Х. И. К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Б. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието- С. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо в размер на 26 500 лева за периода от 24.02.2011 г. до 21.07.2015 г., когато е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. Б.. В съдебно заседание от ищеца е уточнен периода, за който се претендират лихви, а именно от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата и е изменен размера на иска като същия е намален от 26 500 лева на 15 000 лева. В исковата молба са изложени твърдения, относно претърпените от него вреди поради изключително лошите битови условия, при които изтърпява наложеното му наказание, както и поради нарушение на изискванията в тази връзка, въведени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и правилника за неговото прилагане (ППЗИНЗС) в З. Б.. С обжалваното Решение № 349 от 29.02.2016 г., постановено по административно дело № 1392/2015 г. на АС Б. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Х. И. К. обезщетение в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие лошите материални условия, при които ищецът е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Б. за периода от 21.02.2011 г. до 21.07.2015 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева, като е ОТХВЪРЛЕН искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата част за размера над 5 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева. В съдебния акт наличието на бездействие е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което налагало ползването на кофи за физиологични нужди, липса на нормална обитаема площ и възможност за поддържане на нормална хигиена. Решаващият съд отчита фактите, че килиите, в които се е намирал ищецът са с малки размери- между 1.50 кв. м. и 2 кв. метра и към момента на пребиваването му са били пренаселени и, че хигиенните условия са лоши. Направен е подробен анализ на приложимата нормативна уредба на ЕКЗПЧ, ЗИНЗС, ППЗИНЗС и е отчетена на практиката на ЕСПЧ по аналогични казуси. На база това се приема, че доказаните лоши материални условия, в които е държан ищецът обосновават настъпили за него неимуществени вреди. При определяне на обезщетението от решаващия съд е отчетен характера на деянието, естеството и степента на претърпените страдания, предвид което се счита, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 5000 лева. Приема, че следва да се присъди държавна такса в размер на 10 лева. Касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по отношение на размера на присъденото обезщетение от 5000 лева. Решението в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не се споделят доводите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които се намира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Капацитетът на З. Б. е превишен, а сградния фонд в лошо състояние. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ, под 2 кв. метра. Килиите в отделението, в което ищецът излежавал присъда, са без санитарен възел и затворниците се налага вечер и през нощта да използват кофи за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. В тази връзка е неоснователно искането за отмяна на решението в неговата осъдителна част. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, развити в молба от 5.05. 2016 г., с която се обжалва отказ на АС Б. да присъди юрисконсултско възнаграждение в пола на ГД "Изпълнение на наказанията". Решението, в частта за разноските е постановено в съответствие със специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, която дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. П. резултата от делото, правилно с решението ГДИН не е присъдено юрисконсултско възнаграждение, а същата е осъдена да заплати разноски в размер на 10 лева държавна такса. Наред с това основателни са доводите, развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на фиксираната сума от присъденото обезщетение, като са налице обстоятелства, обуславящи намаляване на неговия размер за разликата над 2500 лева. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При преценката на данните по делото, относно битовите условия съдът не е отчел фактът, че в Затвора- Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това, че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора- Б.. Н. е налице поставяне на лицето в по- неблагоприятно положение от другите лишени от свобода. Освен това няма данни за отрицателни преживявания със засилен интензитет или такива с по- голяма времева продължителност. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя присъждане на сума по- малка от определената от АС Б.. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 5000 лв. на 2500 лв., а за разликата от 5000 лв. до 2500 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,