Решение № 7050 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1756/2011 г.

Решение № 7050 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1756/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Йордан Стефанов Стоянов от гр. Габрово срещу решение № 165 от 21.12.2010 г., постановено по адм. дело № 232/2010 г. от Административен съд Габрово. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Към жалбата са приложени писмени доказателства. Ответникът - Община Габрово не взема становище и не се представлява. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателства по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е заповед № 2015 от 04.10.2010 г. на кмета на община Габрово, издадена на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, с която е прекратен договор за отдаване под наем на общинско жилище № 365-ОССД-09 от 07.07.2009 г., сключен между общината и Йордан Стоянов поради изтичане срока на договора и неизплащане на задължения към ВиК Габрово. Въз основа на събраните в хода на процеса и в административната преписка доказателства съдът е приел, че продължаването на срока на договора за наем е в правомощията на административния орган, който в рамките на оперативната си самостоятелност в случая е преценил, че поведението на наемателя не дава основание за подновяване на наемното правоотношение. Доказателствата за разсрочване на плащането не са били приети от съда, тъй като следват датата на издаване на оспорвания административен акт - 06.10.2010 г. При тази фактическа установеност съдът е отхвърлил жалбата на Йордан Стоянов срещу заповед № 2015 от 04.10.2010 г. на кмета на община Габрово като неоснователна и недоказана. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши на базата на събраните доказателства. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил грешни правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция. Не се спори по делото, че ап. 4, ет. 14 в общежитие "Рачо Ковача", находящо се в гр. Габрово на ул. "Софроний Врачански" № 9 е частна общинска собственост, съгласно приложения по делото АЧОбС № 752 от 28.07.2000 г. Не е спорно също, че съгласно договор за отдаване под наем на общинско жилище № 365-ОССД-09 от 07.07.2009 г. процесния имот се ползва от Йордан Стоянов за срок от една година от датата на подписването и този срок е изтекъл на 07.07.2010 г. Налице е решение на Комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ от заседанието проведено на 09.06.2010 г., което е постановено по искането на Йордан Стоянов вх. № СОЖ-Пр. -110 от 02.06.2010 г. за продължаване на срока на наемното правоотношение. Комисията е преценила, че след като Стоянов не е погасил задълженията си към ВиК дружеството, възлизащи на 1 224. 81 лева, и пред вид предстоящото изтичане на срока на договора за наем, не следва да се уважи молбата на наемателя и той следва да освободи обитавания имот. След издаване на решението кметът на общината е издал оспорваната заповед, с която е прекратил наемното правоотношение. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА ("В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди."); чл. 46, ал. 2 от ЗОбС ("Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.") и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ. Този административен акт, макар и издаден от компетентния административен орган, в изискуемата от закона форма, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В него не са посочени точно фактическите и правни основания за издаването му, от една страна, а от друга - административният орган се е позовал на акт, който не е приложен по делото - НУРУЖННОЖ. Така напр. твърди се в заповедта, че срокът на настаняване е изтекъл, но не е посочено правното основание на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и т. н. Непосочването на конкретната норма, регламентираща материалното правомощие и обуславяща компетентността за приемането му, както и непосочването на фактическото основание водят задължително до отмяната на административния акт, тъй като са нарушени законовите изисквания за валидността му. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение