Решение № 13307 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2018 г.

Решение № 13307 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София срещу Решение № 3582 от 30.05.2018 г., постановено по адм. дело № 8378/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че представените доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че съдът необосновано е кредитирал заключението на експерта по проведената ССч, без да е уточнено от къде е получена посочената счетоводна информация. Сочи, че решаващият състав е отменил РА относно цялата потвърдена при административния контрол негова част, но не е изложил никакви мотиви относно извършената от органите по приходите корекция на частичен данъчен кредит на основание чл. 73 ЗДДС. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт, отхвърляне на оспорването срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Пром - М" ООД, гр. Ботевград, не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд –София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22002316006585-091-001/31.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с решение № 955/19.06.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София, с която на "Пром- М" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 4 996. 67 лв. по фактури, издадени от "Стембилд" ЕООД и " Денвил" ООД, като са начислени и следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставката по фактурата, издадена от "Стембилд" ЕООД, е "хидрант Ф 80 – комплект". В хода на ревизията е осъществена насрещна проверка на "Стембилд" ЕООД, при която дружеството не е представило изисканите му документи. Приходните органи са установили, че издателят на фактурата не разполага с кадрови персонал, нает по трудови правоотношения. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирана от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че спорната фактура е надлежно осчетоводена, а издателят й е разполагал с предмета на доставката, получен по фактура, издадена от "Матина Машина" ЕООД. При тези констатации и представения към спорната фактура сертификат за съответствие на пожарен хидрант наземен, произведен от АД "Чугунена арматура България", както и вносна бележка за извършено плащане от ревизирания към "Стембилд" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че процесната доставка е реално извършена и неправомерно с РА е отказано признаване на право на данъчен кредит за нея. Относно 2 бр. фактури, издадени от "Денвил" ЕООД, с предмет на доставките "admul Emulsponge 550" органите по приходите са приели, че не е установена кадровата и материална обезпеченост на доставчика за осъществяването на сделките. Въз основа на констатациите на експерта по проведената ССчЕ, първоинстанционният съд е приел, че представеният договор за покупко- продажба от 1.07.2016 г. по предварително одобрен сертификат за качество и фактура от предходен доставчик установяват реалното извършване на спорните доставки. Поради това е достигнал до извода, че за получателя по тези фактури е налице претендираното данъчно предимство и РА в тази му част е незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Несподелима е тезата на касатора, че първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на РА в цялата му част, потвърдена от решаващия орган. Действително, в диспозитива на решението не е уточнено, че РА се отменя само в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стембилд" ЕООД и "Денвил" ЕООД, ведно със следващите се лихви за забава, но това изрично е посочено в мотивите на съдебния акт. Същите са в противоречие със съдържанието на диспозитива, което сочи, че е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 175, ал. 1 АПК вр. С § 2 ДР на ДОПК. Поради това и по аргумент от чл. 135, ал. 2 АПК делото в тази му част следва да бъде изпратено по компетентност на същия състав на АССГ, който да отстрани допуснатата в диспозитива на решението грешка като изрично посочи, че РА се отменя в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стембилд" ЕООД и "Денвил" ЕООД, ведно със следващите се лихви за забава. Основателни са доводите на касатора, че в своята съвкупност събраните доказателства относно доставките по фактурите, издадени от "Денвил" ЕООД не мотивират убедителен извод, че стопанските операции са реално извършени. Само по себе си обстоятелството, че посочената от експерта предходна фактура, издадена на "Денвил" ЕООД от "Ив- 2005" ЕООД, сочи към разполагаемост на прекия доставчик със стоките, не установява предаването на правото на разпореждане с тях като собственик от доставчика на получателя. Както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство не са представени приемо- предавателни протоколи за предаването/приемането на стоките по фактурите, поради което първоинстанционният съд е следвало да приеме неустановените факти за неосъществени. При изрична клауза в договора, че стоките следва да се предадат от склада на продавача и липсата на доказателства за неговата складова обезпеченост, не би могло да се приеме, че останалите относими частни документи се подкрепят по между си и мотивират заключение за реалност на спорните доставки. По аргумент от чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът за тях е неправомерно начислен, с оглед на което за получателя не е налице право на данъчен кредит. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него жалбата срещу РА в тази му част да се отхвърли. В останалата му част решението е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал представените към фактурата, издадена от "Стембилд" ЕООД, доказателства, които в своята съвкупност изясняват механизма на доставката и обуславят извода, че тя е реално извършена. Правилно решаващият състав е съобразил, че поведението на доставчика не може да е самостоятелно основание за отказ на претендираното от получателя данъчно предимство, а следва да се анализират наличните обективни данни относно добронамереността на получателя. В случая, представените и взаимно подкрепящи се сертификат за съответствие, оферта, приемо- предавателен протокол, фактура от предходен доставчик и вносна бележка за осъществено плащане по банков път мотивиран заключението, че правото на разпореждане със стоката е предадено от издателя на фактурата на получателя, респективно- че доставката е реално извършена. Като е достигнал до същия извод и е отменил РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 1126. 46 лв. Съобразно материалния интерес по уважената част от жалбата срещу РА, дължимите в полза на ревизирания разноски за първоинстанционното производство възлизат на сумата от 145. 89 лв. След насрещна компенсация, на Дирекция "ОДОП"- София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 950. 57 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение