Решение № 2860 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Варна, чрез гл. юрк. Б. Йорданова като процесуален представител, против решение 6734 от 28.06.2024 г., постановено по адм. дело 113/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като твърди доказаност на релевираното дисциплинарно нарушение от събраните доказателства, а веществените доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, счита, че само потвърждават приетите сведения и показания. Твърди, че съдът не е изяснил правнорелевантните факти и не е обсъдил надлежно доказателствата по делото. Поддържа, че при налагане на наказанието са спазени административнопроизводствените правила и е оценена тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя. С горното се обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявената жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Доводите и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание от юрк. Г. Георгиев. Ответникът Я. Г. Г. от гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. П. Витанов, в представени писмен отговор и писмена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени изложените касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед 365з-9680/15.12.2023г. на директора на ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на Я. Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността младши инспектор, старши полицай в група Охранителна полиция на Пето РУ Златни пясъци при ОДМВР Варна. Отменената заповед е издадена по предявено срещу полицай Я. Г. дисциплинарно обвинение за това, че на 10.02.2022г. в гр. Варна, в качеството на полицейски орган служител от съвместен наряд /автопатрул 547/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ Златни пясъци, след като му е станало известно, че друго длъжностно лице полицай Н. К. Н. мл. автоконтрольор в група Охранителна полиция , е поискал и приел от Н. З. И. и Г. З. И., дар-парична сума в размер на 150,00лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не състави АУАН за нарушения на чл.100, ал.1, т.2, т.3 и т.6 ЗДвП и по чл.101, ал.1 ЗДвП, не се е противопоставил и не е докладвал на своите началници по установения ред за това деяние. Горното деяние е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т. 4 ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по т.15, т.19, т.20, т.49, т. 50 и т.51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се предвижда дисциплинарно наказание уволнение . За да отмени процесната заповед, съдът приема, че същата е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за материална компетентност на органа, съответстваща на правомощията му по чл.204, т.3 ЗМВР; за спазване на изискванията за писмена форма на заповедта и на процесуалните правила по чл.205, ал.2; чл. 206, ал. 1 и чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР, както и на сроковете по чл.195, ал.2 ЗМВР. Прието е обаче, че дисциплинарното производство е проведено при допуснати съществени нарушения на принципите за законност, истинност, самостоятелност и безпристрастност, което е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като ДНО предварително е формирал убеждение и мотиви за доказаност на предявеното дисциплинарно обвинение, позовавайки се на образуваното досъдебно производство. Прието е, че органът не е изпълнил задълженията си по чл.35 АПК и по чл.206, ал. 4 ЗМВР да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая като събере и оцени събраните доказателства, включително да прецени противоречията в показанията и сведенията на лицата, които са преки очевидци на деянието, във връзка с което е започнало дисциплинарното производство. Извън горното са изложени доводи за несъответствие на заповедта с материалния закон поради недоказаност от фактическа страна на деянието, за извършването на което е ангажирана дисциплинарната отговорност на нарушителя. Сочи се, че обстоятелствата в заповедта не са установени по безспорен и несъмнен начин от представените към преписката писмени сведения и показания на свид. Н. И. и свид. Г. И., като е констатирал противоречие в същите, депозирани при разпита им в досъдебното производство, пред ДРО и в съдебното производство, относими към местонахождението, поведението и възприятията на полицай Г. по отношение корупционните действия на неговия колега полицай Н. К. Н.. Констатирано е, че изводът за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина е изведен на база недопустими доказателства - звукозаписи, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства в нарушение на разпоредбата на чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/. Прието е, че не е доказан фактическия състав на тежкото нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР вр. с т.15, т.19, т.20, т. 49, т.50 и т.51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. С горните доводи, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и прекратяване служебното правоотношение на Я. Г. при наличие на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касационната инстанция споделя решаващия извод на административния съд за недоказаност на дисциплинарното нарушение, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесната заповед. Мотивите в изложения смисъл са правилни, както и крайният правен резултат за отмяна на оспорения административен акт. Законосъобразни са изводите в оспореното решение, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, като същата е мотивирана съобразно съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила по чл.205, ал.2; чл. 206, ал. 1 и чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР. В противоречие с данните за проведеното дисциплинарно производство и процесуалните действия по разследването, са изводите на административния съд, че ДНО е формирал убеждение за доказаност на предявеното дисциплинарно обвинение предварително и само въз основа на доказателствата в образуваното досъдебно производство, с което е допуснал нарушение на принципите за законност, истинност, самостоятелност и безпристрастност. Изложеното се опровергава от действията на ДРО за събиране на сведения и писмени доказателства, а и правните норми на чл. 206, ал.3 и ал.4 ЗМВР предвиждат възможност да се използват всички начини и средства, допустими от закон за разкриване на обективната истина, както и за приобщаване към доказателствения материал на доказателства, събрани в други производства, както в случая са приобщени материалите от образуваното досъдебно производство. Горното правило е неприложимо за веществените доказателствени средства, получени чрез използването на специални разузнавателни средства /арг. от чл.32 от ЗСРС/. Последните са доказателства, които не са събрани редовно от административния орган и не са допустимо доказателствено средство в дисциплинарното производство, както обосновано и правилно е констатирал административния съд. От приложената административна преписка се установява обаче, че наред с материалите от досъдебното производство, са събрани сведения на лицата, присъствали по време на проверката, при която са извършени приетите за съставомерни действия на полицай Г.. Касае се за допустими доказателствени средства по см. на чл. 44, ал.1 АПК, изготвени в надлежната писмена форма и приподписани от ДРО и ДНО съгласно правилото на чл.44, ал.2 АПК. С оглед на изложеното, неправилен е изводът на административния съд, че описаното деяние на служителя е мотивирано от дисциплинарно-наказващия орган само въз основа на предявеното наказателно обвинение. Противно на приетото в оспореното решение, не е налице предубеденост на ДНО. Следва да се посочи, че в процесния случай, дисциплинарното нарушение не припокрива фактическия състав на престъплението по чл.302 вр. с чл.301 от НК по образуваното досъдебно производство. Видно е, че полицай Я. Г. е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.302, т.1 вр. с чл.301, ал.1, за това, че на 10.02.2022г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение-полицай в група Охранителна полиция , осъществяващ функции по контрол на пътното движение, в съучастие като извършител с друго длъжностно лице мл. автоконтрольор Н. К. Н., е поискал и приел от Н. З. И. и Г. З. И., дар - парична сума в размер на 150 лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба, т.е. обстоятелствата, относими към наказателното и дисциплинарното обвинение са различни, което административният съд не е съобразил. От друга страна, посочването в заповедта на факта на образуване на досъдебно производство във връзка с искането и приемането на подкуп и позоваването от страна на ДНО на събраните в хода на това производство доказателства, неправилно е тълкувано като презюмиране от страна на административния орган на извършено от служителя дисциплинарно нарушение. Нито един от фактическите и правни изводи, изложени в оспорения административен акт, не сочи на възприет подобен аргумент. Въпросът дали обективираното от Я. Г. деяние осъществява и състав на престъпление, е предмет на отделно производство, подчинено на специфични ред и правила за доказване. Обстоятелството, че установеното нарушение е описано посредством изрази, навеждащи на правна квалификация по смисъла на НК, също така не обосновава извод, че ДНО предварително е формирал убеждение за доказаност на предявеното дисциплинарно обвинение, с което да са нарушени принципите за законност, истинност, самостоятелност и безпристрастност, както неправилно приема административният съд. От внимателния анализ на мотивите към оспорената заповед, ведно с материалите по дисциплинарната преписка, безспорно се установява, че дисциплинарно-наказващият орган е наложил наказание въз основа на фактически обстоятелства, различни от тези по досъдебното производство, които обстоятелства е приел за установени по реда на чл.205 и сл. ЗМВР, а не по реда на НПК. Независимо от горното, крайният извод в оспореното решение за незаконосъобразност на процесната заповед поради недоказаност на дисциплинарното нарушение, е обоснован и правилен. Както основателно е приел административният съд, релевираното деяние на полицай Г. не е установено с годни, безспорни и безпротиворечиви доказателствени средства. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е реализирана в съответния обем и форма, за това, че след като му е станало известно, че друго длъжностно лице полицай Н. К. Н., е поискал и приел от Н. З. И. и Г. З. И., дар-парична сума в размер на 150,00лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба, не се е противопоставил и не е докладвал на своите началници по установения за това ред. С оглед предявеното обвинение, обстоятелството, което е съществено за отговорността на нарушителя, е дали същият е узнал за корупционните действия на своя колега. От съдържанието на процесната заповед е видно, че горният факт, органът е приел за установен от показанията на Н. З. И. и Г. З. И. в досъдебното производство, обективирани в съставените протоколи за разпит, както и от сведенията на същите пред ДРО. Тези лица са разпитани като свидетели и от съда, който след като е анализирал поотделно и в съвкупност депозираните от тях данни, е приел, че не може да обоснове еднозначен и категоричен извод, че полицай Г. е разбрал за получения от полицай Н. подкуп. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло споделя горните мотиви в оспореното съдебно решение. Липсата на категоричност и противоречията в сведенията пред ДРО, в показанията в досъдебното производство и в показанията в съдебното производство, депозирани от Н. З. И. и Г. З. И., относно това, дали нарушителят Я. Г. е узнал за корупционните действия на своя колега, както и отсъствието на други преки доказателства за горното обстоятелство, разколебава съществено предявеното дисциплинарно обвинение. Последното не може да се основава на предположения, както правилно е констатирал административният съд. Безспорен факт е, че по време на проверката и при получаване на подкупа от Н. К., Г. се е намирал вътре и пред полицейския автомобил, спрян на разстояние около 10-15 метра от мястото на корупционното действие. Дали същият е узнал и разбрал за получената от колегата му сума, не е установено категорично по делото. Видно е противоречието в данните, представени от Н. И., който при разпита си в досъдебното производство на 31.03.2022г., заявява, че младият полицай /Г./ не е чувал разговора с колегата му; в сведенията си пред ДРО на 01.08.2023 г. сочи, че младият полицай е чувал разговора с колегата си и съзнателно е участвал във вземането на подкупа; при разпита си в съдебното производство, отново се връща към първоначалната теза на съмнение и колебание за това, дали полицай Г. е чул и разбрал за корупционната проява на колегата си. Другият пряк участник в проведената полицейска проверка и при реализиране на подкупа - Г. И., в досъдебното производство и пред ДРО, твърди, че младият полицай /Г./ е наясно какво се случва, защото не е толкова далеч от мястото и затова смятам, че чуваше разговора / вж. протокола от 25.03.2022 г. в досъдебното производство и сведението пред ДРО от 03.08.2023г/. В показанията пред съда, свид. Г. И. също не е категоричен в твърденията си, като сочи смятам, че все нещо от разговора с колегата му е стигнало до неговото ухо . От изложеното следва изводът, че лицата участници в корупционното действие на полицай Н., не възпроизвеждат данни, основаващи се на преки техни възприятия за съставомерно поведение на нарушителя Я. Г., а формират само предположения, които даже не се подкрепят от обективни факти, например за местоположение на същия, позволяващо му да види и разбере за поискания и предоставен подкуп или за конкретна негова проява, индицираща на знание за случващото се. Както правилно е констатирал съдът, на съмненията и предположенията на посочените свидетели не може да се основава дисциплинарното обвинение, а и липсата на други допустими доказателства, обосновава единствено възможният извод за недоказаност на релевираното нарушение на служебната дисциплина. Следва да се посочи, че ДНО се е позовал на веществени доказателствени средства, получени чрез използването на специални разузнавателни средства, а именно звукозаписи на разговори между двамата полицаи от автопатрула Н. Н. и Я. Г.. Последните са доказателства, които не са събрани редовно от административния орган. Последният е приобщил доказателства, получени с доказателствени средства, за които е налице забрана за ползването им. Съгласно чл. 32 от ЗСРС, резултатите, получени чрез СРС, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и реда, посочени в закона. Тълкуването на нормата показва, че дори и при законно експлоатирани СРС, липсва нормативна възможност за използване на тези резултати в рамките на дисциплинарното производство. Мотивите в оспореното решение в изложения смисъл се споделят изцяло от касационната инстанция, както и решаващият извод за недоказаност на посоченото дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното, формираните изводи, че процесната заповед е засегната от пороците по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, са обосновани и законосъобразни, а оспореното решение за отмяна на същата - е правилно и следва да се остави в сила. Следва да се посочи, че съдебната практика на настоящия състав на касационната инстанция, на която се позовава касаторът, касае дисциплинарно обвинение, различно от фактическа и правна страна спрямо това по процесната заповед, поради което е неотносима за казуса. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение