Решение № 1093 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3902/2007 г.

Решение № 1093 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3902/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на И. А. П., чрез пълномощника му адв. М. Р., срещу решение № 151 от 27.04.2007 г. по гр. д. № 815/2006 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът Т. Х. Х., чрез пълномощника му адв. М. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Хасковският окръжен съд е оставил в сила решението от 19.10.2006 г. по гр. д. № 899/2006 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлил предявения от И. А. П. против Т. Х. Х. осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС да премахне построената на източната дворищна регулационна линия на УПИ Х-63 в кв. 11 по плана на с. К. стопанска постройка и е присъдил на ответника 150 лв. разноски. Установено е по делото, че ищецът- касатор в настоящото производство, е собственик на УПИ II-62, а ответника на съседния УПИ Х-63 по плана на с. К., Хасковска обл. установено е от заключението на вещото лице и скицата към него, че процесната стопанска постройка е построена в имота на ответника до дворищнорегулационната линия между този имот и съседния на ищеца. За същата има изготвен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, но не е изпълнена изцяло в съответствие със строителните книжа. Според заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание необходимо е да се направи реконструкция на покрива на тази постройка, така че от изток да е на калкан и да се променят улуците, за да се избегне падането на вода и сняг в двора на ищеца. Съгласно удостоверение № 55/17.11.2005 г. на Община Х. стопанската постройка попада в условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и е търпим строеж. Според свидетелските показания от покрива на постройката в имота на ищеца се стичала вода при дъжд, падал и сняг като натрупа повече, част от ъгъла на постройката се е срутила и пропаднала в двора на ищеца, паднала и мрежата от оградата също паднала. Въззивният съд е направил извод, че не е доказано по несъмнен начин стопанската постройка да пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост в пълен обем. Щом като е търпим строеж, тя не подлежи на премахване. Жалбата е неоснователна. Касае се за търпим строеж, който е в място - собственост на ответника. Действително касаторът търпи неудобства. Но от събраните доказателства не може да се направи извод, че те налагат събарянето на процесната постройка. Тези неудобства могат да бъдат избегнати чрез ремонт на постройката, реконструиране на покрива й, правилно поставяне на улуците. Пътят на защита на касатора следва да бъде насочен към такива действия, а не чрез събарянето на постройката. Затова съдът правилно е приел иска за премахването й за неоснователен и го е отхвърлил По изложените съображения не са налице основания за касиране на въззивното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение