Решение № 12085 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, чрез процесуален представител юрк. Ж. Савова, против решение 2794/25.04.2024 г., постановено по адм. дело 12085/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че приложеният метод за определяне на митническата стойност е чрез използване на разумни способи налични данни в Съюза и предоставена информация от канадските митнически власти. Сочи, че в настоящия случай не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена като договори, поръчки, оферти или някаква предшестваща сделката кореспонденция, а представените доказателства за извършени плащания не изключват възможността да е било доплатено за въпросния автомобил. Оспорва извода на съда, че приложението на чл. 74 от МКС не е достатъчно мотивирано. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде потвърден административният акт. В депозирано становище по хода на делото, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар. Ответникът Амичи 2018 ЕООД, чрез адв. Тодоров, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробни съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира направените разноски за настоящото производство съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е било решение 32-630822/14.11.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, към митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007025737R3/25.11.2020 г., с което на основание чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 67, ал. 1 ЗДДС и чл. 59 АПК, е определена нова митническа стойност на поставената под режим "допускане за свободно обращение" стока по МД в размер на 4544,78 лв. и съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, в резултат на което са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 320,21 лв. и ДДС в размер на 704,46 лв., или общо установени за досъбиране в размер на 1024,67 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 25.11.2020 г. с МД с MRN 20BG001007025737R3/25.11.2020 в МП Пристанище Бургас център е приета за режим допускане за свободно обращение стока, описана като пътнически автомобил-катастрофирал, марка Volkswagen, модел: Golf, първа рег. 01.01.2015 г., шаси 3VW217AU0FN065675, държава на изпращане/износ Канада, условие на доставка CPT превоз платен до; декларирана цена 1069 CAD, митническа стойност 1342,69 лв., заплатени задължения за мито 134,27 лв. и ДДС 320,39 лв. Към митническата декларация са приложени търговска фактура, опаковъчен лист, морска товарителница, фактура за терминални такси и талон на автомобила. При извършена последваща проверка от митническия орган, възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите за определяне на митническата стойност, основаващи се на получено писмо от канадските митнически власти с информация за превозни средства, декларирани за износ от Канада с местоназначение ЕС, в която фигурирало и процесното МПС с цена в размер на 3615 CAD. С писмо от 13.02.2023 г. от Амичи 2018 ЕООД е изискано да представи допълнителни документи и информация, в отговор на което били предоставени данни за счетоводно отразяване и фактура за последваща продажба на лекия автомобил. След анализ на представените данни директорът на ТД Митница Бургас издал оспореното решение, с което определил нова митническа стойност, като взел предвид данните, изпратени от канадските митнически власти. От правна страна съдът е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като постановено от компетентен орган и обективирано в изискуемата писмена форма. За да уважи жалбата административният съд се е позовал на приложимата правна уредба и изисквания на Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяването на последващ контрол. Доказателствената тежест за наличие на основателни съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. Направените изводи в митническото решение са опровергани след обсъждане на събраните доказателства по делото, като в решението е посочено, че в митническото решение не е мотивирано и обосновано претендираното наличие на предпоставките за ползването на метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност. Въз основа на изложеното АС-София-град е отменил оспореното решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е дефинирал основния спор по делото, концентриращ се върху въпроса, дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и дали впоследствие са спазили процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната МД. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките. Правилно първоинстанционният съд е приел по същество, че не е проведено пълно и главно доказване на спорните обстоятелства и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 от страна на митническия орган. Приложението на резервния метод изисква използването на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази не само изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация, но и надлежното мотивиране на съмненията. В случая приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация обаче не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Административният орган не е установил, на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази, посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. В хода на административното производство не е установено, дали тази стойност е продажна цена или е друг вид стойност, както и какви елементи са включени в нея. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в тяхната система митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на митническите органи да се събере допълнителна информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката, а не директно да приемат, че това е продажната цена. В контекста на изложеното, правилно и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая липсват доказателства и аргументи в оспореното решение във връзка с изложената последователност за остойностяването на стоките, включително по метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В допълнение следва да се посочи, че оспореният административен акт не се съдържа конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Без ангажирането на доказателства и само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от регламента не е открита информация за идентични и сходни стоки, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Неустановено остава и обстоятелството при извършения анализ, съобразени ли са характеристиките на процесния употребяван пътнически автомобил, установени от представените към митническата декларация документи /като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос/ и налице ли е информация в националната база. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Предвид всичко гореизложено, изводът на митническите органи, че данните, предоставени от канадските митнически власти представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 се явява незаконосъобразен. В оспорения акт липсват мотиви относно приложимостта на чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, респ. се препятства възможността за извършването на проверка, спазена ли е предвидената в Регламента за изпълнение процедура при приложението на резервния метод, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В акта не се съдържат и каквито и да било налични данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74 § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. От изложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 27). По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед материалния интерес по делото в размер на 1024,67 лв. основателно са явява направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в размер на 1000лв. С оглед изложеното разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 402 лв. на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,