Решение № 732 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 886/2010 г.

Решение № 732 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 886/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от адв. Д. Д. в качеството му на пълномощник на М. Гюнгюрен/ М. К. Ф./, Х. И. / Х. К. И./ и Х. А. /Ю. К. Ибрямов/, и тримата с адрес в гр. Б., Република Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 175 от 21.09.2009 г. по гр. д. № 207/07 г. на Кърджалийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на М. К. Х., Х. К. Х. и Ю. К. Х., че П. И. П., С. Г. П., Е. М. П. и В. М. Б. са собственици по наследство и давностно владение на незастроен поземлен имот с кадастрален № 6551 по кадастралната карта от 2000 г. на кв. "Възрожденци" в гр. К., целият с площ 4 215 кв. м., представляващ бивша селскостопанска земя в м. " Б. ери" в землището на гр. К. Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърдят, че вследствие нарушение на съществени процесуални правила са били лишени от възможността да участвуват по делото и да защитят правата си. Твърдят, че имената, с които фигурират в исковата молба и в решенията, не съответствуват на посочените в българските им документи за самоличност, както и че много преди образуване на делото - още от 1978 г., живеят постоянно в Република Т. Последното обстоятелството е станало известно на съда в хода на процеса, на въпреки това не са били предприети необходимите процесуални действия за призоваването им, поради което са били лишени от възможността да вземат участие по делото лично или чрез представител, за да защитят правата си. В подкрепа на твърденията си представят копия от документи за самоличност, издадени в Република Т., с превод на български език и копие от регистърните книги на кметство с. П., общ. К.. Ответниците по молбата за отмяна П. И. П., С. Г. П., Е. М. П. и В. М. Б. чрез своя пълномощник адв. Зл. Д. в писмен отговор изразяват становище, че молбата е недопустима, а по същество- неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: Молителите в настоящото производство са ответници по иск за собственост, предявен от П. И. П., С. Г. П., Е. М. П. и В. М. Б. В исковата молба са посочени с имена М. К. Х., Х. К. Х. и Ю. К. Х., а адресът за призоваването им - гр. К., с. П., № 53. На този адрес са изпратени призовките за първото по делото съдебно заседание и според извършеното в тях отбелязване от длъжностното лице, са връчени на Х. Х. - съседка. На това и на следващите съдебни заседания ответниците не са се явили. Съдът е приел, че същите са редовно уведомени по реда на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). В съдебното заседание, проведено на 20.12.2005 г. е прието като доказателство, представено от ищците, удостоверение за наследници на К. Х. К., поч. през 1969 г. В него са посочени имената Е. Х. К., поч. през 1966 г., М. К. Ф., Х. К. И. и Ю. К. К. - негови деца. Съдът не е констатирал несъответствието между имената на посочените в удостоверението наследници лица и на ответниците по делото. Съдебното заседание за 28.02.2006 г. е било отсрочено с разпореждане на районния съдия за 14.03.2006 г. Изпратените до ответниците призовки са върнати в цялост със забележка, че живеят в Република Т. При тези данни съдът е приел, че същите са били редовно призовани при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.). До приключване на делото при първоначалното му разглеждане от районния съд по отношение на ответниците съдът е прилагал разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), като върху съобщението за връчване на първоинстанционното решение също е поставена резолюция да се счита връчено по този ред. След образуване на в. гр. д. № 165/2006 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд по жалба от ищците, делото е било насрочено за 16.05.2006 г. за която дата ответниците не са били редовно призовани. Следващото съдебно заседание е било насрочено за 14.07.2006 г., за която датата призовките са получени от Б. Х. К. - роднина. За следващото съдебно заседание на 27.09.2006 г. призовките отново са били върнати в цялост с отбелязване върху тях, направено от кмета на с. Прилепци, че лицето М. Х. Х. не живее в с. П., заминало е за Република Т. през 1978 г. и е с неизвестен адрес. В същия смисъл е направено отбелязване и върху призовките на Х. К. Х. и Ю. Х. Х., за които е посочено също, че не живеят и не са живели в с. Прилепци. Тези данни отново не са били съобразени от въззивния съд, който е приел, че ответниците са уведомени за заседанията по реда на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). По делото е бил прието като доказателство ксерокопие от преписка вх. № 7567 от 17.04.2006 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на К. Х. К., в което се намира и пълномощно от 19.07.2005 г., заверено от нотариус в гр. Б., Т., с което ответниците са упълномощили лице на територията на Република България, което да ги представлява във връзка с узаконяване на имотите, наследени от техния баща. В това пълномощно същите са посочили адрес в гр. Б., Т.. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд след обезсилване на първоначално постановеното решение и връщане на делото на Кърджалийския районен съд за ново разглеждане, по отношение на ответниците отново е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) при призоваването им за съдебните заседания и при съобщаване на постановеното решение. Видно от представените в настоящото производство писмени доказателства молителката Х. И. с българско име Х. К. Ф. се е изселила от България в Т. през 1976 г., а молителите М. Г. / М. К. Ф./ и Х. А. / Х. К. Ибрахимов/- през 1977 г. Това е посочено и в регистъра на населението на с. Прилепци. При тези данни следва да се приеме, че е налице соченото от молителите основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Вследствие нарушение на правилата за призоваване същите са били лишени от възможността да вземат участие в делото и да защитят правата си. При положение, че в хода на процеса е станало известно, че ответниците са напуснали страната много преди завеждане на делото и от дълги години не живеят в с. Прилепци, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК, тъй като същата урежда последиците при неизпълнение на задължението на страната да уведоми съда при промяна на адреса по време на висящността на делото. По тези съображения молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното съдът