Решение № 6113 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8857/2010 г.

Решение № 6113 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8857/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Иво Ванчов Иванов от гр. Благоевград против заповед № К-4823 от 28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 5 и чл. 228, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от същия закон е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна и е издадена в противоречие с административно-производствените правила. Твърди, че не е извършил дисциплинарното нарушение, вменено му от административния орган. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят понесените по делото разноски.

Ответникът- Министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Жалбоподателят И. Иванов е заемал длъжността полицейски инспектор V степен в група "Охрана", сектор "СОД" на отдел "Опазване на обществения ред и превенция" (ООРП) при ОД на МВР, считано от 8.07.2008 г. (л. 56).

Съгласно приложената по делото справка рег. № 10281 от 9.03.2010 г. (л. 13), подписана от директора на ОД на МВР Благоевград, за 2009 г. инспектор Иванов е ползвал платен годишен отпуск в размер на 40 дена в периода от 3.02.2009 г. до 31.03.2009 г., разрешен от началника на отдел "ООРП" и отпуски по болест за 2009 и 2010 г., както следва: от 1.12.2009 г. до 7.12.2009 г.; от 8.12.2009 г. до 6.01.2010 г.; от 7.01.2010 г. до 6.02.2010 г. и от 7.02.2010 г. до 7.03.2010 г.

С докладна записка рег. № 73301 от 9.12.2009 г. (л. 30 - 31) началникът на група "Охрана" ССОД е сигнализирал началника на ССОД - ОД на МВР Благоевград, че държавният служител от МВР Иванов не е бил представен като служител на група "Охрана" в ССОД, както и за факта, че за периода от 1.01.2009 г. до 4.12.2009 г. същият няма присъствени дни, "но му е начислявана редовно заплата".

С докладна записка рег. № 75913 от 21.12.2009 г. (л. 32) директорът на ОД на МВР Благоевград е предложил на министъра на вътрешните работи да образува дисциплинарно производство срещу държавния служител от МВР Иванов, тъй като същият "не се явява на работа (повече от два дни) без уважителни причини". По-нататък уточнява, че за периода от 3.02.2009 г. до 31.03.2009 г. същият служител е бил в платен годишен отпуск, а от 31.03.2009 г. до 30.11.2009 г. няма представени болнични листове във отдел "Финансово осигуряване", Областна администрация при ОД на МВР - Благоевград. Счита, че Иванов е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР, поради което и на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предлага на министъра на вътрешните работи да образува дисциплинарно производство (предложение рег. № 1653 от 13.01.2010 г. - л. 37 - 38).

Със заповед рег. № К-1193 от 2.02.2010 г. (л. 12 - 13) министърът на вътрешните работи е разпоредил да се образува дисциплинарно производство срещу полицейски инспектор Иво Иванов за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, като е определил и дисциплинарно-разследващ орган и срок на разследването - 30 дни от датата на издаване на заповедта (л. 13).

В изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР с тази заповед следва да бъде запознат нарушителят. В конкретният случай той е отказал да я подпише, което обстоятелство е било удостоверено на 16.02.2010 г. с подписа на Димитър Костадинов Илиев - ВНД началник сектор "СОД" (л. 13) и за него е съставен протокол рег. № 7545 от 16.02.2010 г. (л. 15).

До държавния служител от МВР е била изготвена покана за даване на писмени обяснения рег. № 7669 от 17.02.2010 г. (л. 18).

На 25.02.2010 г. в администрацията на ОД на МВР Благоевград е заведено "сведение", подписано от Иво Иванов (л. 19), в което по повод поканата от 17.02.2010 г., същият оспорва твърдението, че не се е явил на работа в два последователни дни в периода от 31.03.2009 г. до 30.11.2009 г. Сочи, че в този период не е получаван сигнал за неявяването му на работа.

В хода на дисциплинарното разследване дисциплинарно-разследващият орган е събрал следните доказателства: докладни записки рег. № 9715 от 4.03.2010 г. на началника на група "Охрана" "СОД" (л. 20); № 9719 от 4.03.2010 г. на полицай пир сектор "СОД" Олег Гълъбов (л. 21); № 9721 от 4.03.2010 г. на полицай при сектор "СОД" Димитър Спасов (л. 22); № 9723 от 4.03.2010 г. на полицай при сектор "СОД" Василка Петрова (л. 23), справка рег. № 15075 от 14.04.2010 г. на ст. инсп. Д. Илиев (л. 55). Изискана е и е приложена справка относно ползваните от служителя отпуски в инкриминирания период, към която са приложени копия от болнични листове (л. 24 - 27). Въз основа на анализа на всички събрани в хода на дисциплинарното разследване доказателства дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 10527 от 10.03.2010 г. (л. 40 - 42) и е предложил на министъра на вътрешните работи да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на Иво Иванов "за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителна причина "повече от два последователни работни дни - на 1.04.2009 г., на 2.04.2009 г. и на 3.04.2009 г. "

Със справката държавният служител е бил запознат на 12.03.2010 г., въпреки че по това време, съгласно отметката поставена лично от него, е бил в отпуск по болест (л. 48). Комисията му е разяснила правото да даде допълнителни обяснения и възражения, като от докладна записка рег. № 11101 от 15.03.2010 г. е видно, че такива не са постъпвали. Окончателното становище на комисията е, че дисциплинарната отговорност на Иво Ванчов Иванов следва да бъде ангажирана за нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

На 27.05.2010 г. Иванов е подписал акт за напускане на длъжността (л. 59).

В съдебното производство, по искане на жалбоподателя, настоящият състав изиска, а ответната страна - приложи по делото, ведомостите за изплащане на трудовите възнаграждения на държавния служител от МВР Иванов, от които е видно, че той лично е получавал заплатата си за месеците април, май и юни, а за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2009 г. включително заплатата му е получавана от колегата му Гергана Симеонова по негово устно упълномощаване.

При така установените факти настоящият състав стигна до следните изводи:

Жалбата е основателна.

Обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, след проведено по реда на чл. 230 от ЗМВР дисциплинарно производство и е в предвидената в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) форма.

Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР. Съгласно ал. 2 на цитирания текст за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, като съгласно ал. 3 сроковете не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.

Според разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, като нарушението се установява след събиране на всички допустими по закон доказателства, данни от проверки, обясненията на служителя, посочените от последния доказателства, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя (чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР вр. чл. 229, ал. 1 - 4 от ЗМВР). Анализът на текстовете налага извода, че в конкретния случай извършеното от Иванов нарушение следва да се счита за открито с представянето на наказващия орган на обобщената справка рег. № 10527 от 10.03.2010 г. за приключилото дисциплинарно производство, тъй като тогава министърът на вътрешните работи разполага с всички посочени по-горе данни и доказателства относно поведението на служителя. Следователно двумесечният срок за налагане на наказанието започва да тече от посочената дата. Към датата на издаване на обжалваната заповед - 28.04.2010 г. този срок не е изтекъл, поради което следва да се приеме, че наказанието е наложено в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

Дисциплинарното наказание обаче е наложено без да е установено по категоричен и безспорен начин извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

1. Видно от представените по делото доказателства държавният служител е встъпил в длъжност на 8.07.2008 г. (л. 56).

2. Съгласно приложените ведомости той е получавал заплатата си, лично и чрез упълномощено лице, през целия период, за който се твърди, че е отсъствал от работа - от м. април до м. ноември 2009 г., вкл. Следователно, не може да се приеме за достоверно твърдението, че именно в периода от 1.04. до 30.11.2009 г. Иво Иванов не се е явявал на работа, тъй като в този случай работодателят му не би начислил заплата за този период.

3. При отсъствие на държавен служител от МВР за повече от два последователни дни прекият му началник следва да потърси незабавно обяснение или да сигнализира по съответния йерархичен ред. Вместо да изпълни задълженията си на пряк ръководител ВНД началник група "Охрана" ССОД, а от 2008 г. и титуляр на длъжността Д. Ичев в докладна записка рег. № 9715 от 4.03.2010 г. (л. 20) и ст. инсп. Д. Илиев в справката рег. № 15075 (л. 55) правят изявления, че Иво Ванчов Иванов не им е представян като служител, не са запознати със заповедта му за назначаване, същият няма присъствени дни, както и не е изпълнявал служебни задължения на полицейски инспектор в ССОД, а в същото време са налице ведомости, т. е. официални документи, от които е видно че Иванов е получавал лично и чрез упълномощено лице заплата на държавен служител от МВР.

4. От приложените от ответника по жалбата графици за дежурствата и ежедневни ведомости на личния състав от ССОД може да се установи единствено графика на водене на службата, но не и основанието за отсъствие на служителя.

5. Дисциплинарното наказание е наложено след проведено дисциплинарно производство, в което служителят участва и води защитата си самостоятелно съгласно чл. 230, ал. 4 от ЗМВР, представя писмени обяснения, а също и възражения, които не са обсъдени от дисциплинарно-разследващия орган. От изложеното в справката не може да се направи извод по какви причини, въпреки че Иванов не се е явявал на работа и не е изпълнявал никакви служебни задължения в такъв дълъг период от време не му е търсена отговорност, а и му е изплащана редовно заплата.

Следователно, оспорваният административен акт е необоснован, постановен е в противоречие със събраните в хода на дисциплинарното разследване доказателства и с материалния закон, поради което жалбата е основателна. За да бъде наложено такова тежко дисциплинарно наказание нарушението на служебната дисциплина следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин. В случая административният орган не е представил убедителни доказателства, водещи до несъмнения извод за извършване на дисциплинарно нарушение.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,