Решение № 5653 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8174/2008 г.
ВАСIII отделение29.04.2009 г.докладчик Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.11.2007 г. по адм. д. № 3068/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5653 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8174/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Столична Община против решение по адм. д. № 3068/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Иска отмяна на решението като постановено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Конкретно са развити доводи само по приложението на материалния закон. Касаторът твърди, че оценката на имота следва да се извърши по реда на чл. 35 от ЗОС, а не по реда на пар. 1 от ПМС № 235/1991 г. Доводите са, че е осъществено наследствено правоприемство след 1991 г., поради което пар. 1 от ПМС № 235/1991 г. (отм.) е неприложим. Ответната страна Ирена Йорданова Кирилова не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съгласно пар. 2 от ПМС № 235/1991 г. (отм.) правоимащите имат право да купят земята по реда на глава VII от ППЗДС . Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е спорен въпросът дали купуването на идеални части от земя общинска собственост следва да стане по преференциалния ред по пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 235/1991 г. (отм.) или по пар. 3, ал. 2 от същото постановление. Разликата е в оценката на земята, като в първия случай е по реда на глава VII от ППЗДС , а във втория случай по свободни пазарни цени. Съдът е приел, че жалбоподателката е правоимаща, поради което оценката е определена от административния орган по пазарни цени в нарушение на императивните правила на пар. 2, ал. 1 вр. с пар. 1 от ПМС № 235/1991 г. (отм.). Решението е правилно и следва да се остави в сила. Заповедта е издадена на 9.02.2006 г., т. е. при действието на ПМС № 235/1991 г., отменено със Заключителна разпоредба към ПМС № 254/15.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.) за приемане на Правилник за прилагане на Закона държавната собственост . Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е налице хипотезата на пар. 1 от ПЗР на ПМС № 235/1991 г. (отм.). За да възникне право за придобиване на право на собственост върху общинска земя, трябва да са налице няколко кумулативни дадени предпоставки, сред които правото на строеж върху общинска земя за построяване на жилищна сграда да е придобито до 13.07.1991 г. Правоимащите лица са българските граждани придобили правото на строеж или техните наследници. Следователно от значение е не моментът на възникване на наследственото правоприемство, а моментът на придобиване на правото на строеж. Ирена Кирилова е наследник на суперфициар, придобил право на строеж през 1969 г., т. е. преди 13.07.1991 г., поради което има право да придобие право на собственост върху земята по реда на пар. 1 вр. с пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 235/1991 г. (отм.). Като е постановил решението си в този смисъл, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , Върховният административен съд, III отделение