Решение № 236 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2014 г.

Решение № 236 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на секретаря на Столична община против решение № 736 от 11.02.2014 г., постановено по адм. д. № 11594/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № СО-РД-09-ЗДОИ-171/4.11.2013 г. и преписката е върната за произнасяне по подадено от Гергана Ангелова Ценова - Владкова заявление за достъп до обществена информация. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Развива съображения по същество, поддържани и пред първоинстанционния съд за законосъобразност на постановения отказ. Иска отмяна на решението и присъждане на направените в съдебното производство разноски. Ответникът Гергана Ценова - Владкова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Гергана Владкова е сезирала кмета на Столична община със заявление вх. № СО-94-ЗДОИ-320 от 30.10.2013 г., с което е поискала органът да й предостави достъп до информация, съдържаща се в заповеди на кмета на общината за периода от 27.09.2013 г. до 8.10.2013 г. Заявителката е поискала да се запознае с тази информация устно и да й се предостави и на хартиен носител, като се заличат данните на трети лица, чиито интереси биха били засегнати. С оспореното решение № СО-РД-09-ЗДОИ-171/4.11.2013 г. на секретаря на Столична община е постановен отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, като органът е приел, че заявителката иска представянето на документи, а не на обществена информация; искането не било конкретизирано и същевременно - недопустимо, тъй като с предходно постановен акт на органа е отказан достъп до същата информация, поисканата от Владкова. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като поисканата от заявителката информация е обществена по смисъла на специалния закон. Тази информация е обективирана на хартиен носител и Владкова има право да я получи, запознавайки се с издадените от кмета на СО заповеди за конкретизирания в заявлението период. Посочил е, че предходно постановен от органа отказ не е пречка за ново сезиране от страна на заявителката, тъй като искането е направено с уточнение, т. е. не е идентично. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България законодателят изрично е въвел задължението на държавните органи да предоставят искана от тях информация. Ограничението, което основният закон поставя, е тази информация да представлява законен интерес за търсещото я лице. Законен е всеки интерес, който не попада в обхвата на изключенията, посочени в чл. 41, ал. 2 от Конституцията. Само конституционно определените ограничения са тези, които могат да бъдат основание за непредоставяне на достъп до информация. Всяко физическо и юридическо лице е равноправен участник в обществения живот и това му дава правото да си създава информирано мнение за начина, по който обществото води делата си. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗДОИ субект на правото на достъп до обществена информация е всеки гражданин на страната и всички юридически лица. Никакви други ограничения освен вида на исканата информация законодателят не въвежда. Правото да търси достъп до описаната в заявлението информация е конституционно гарантирано право, което не е обвързано с други условия, извън предвидените в Конституцията и ЗДОИ ограничения. Нещо повече, специалният закон предвижда възможност лицето отново да търси достъп до информация от конкретния субект (допълнителна информация или информация във връзка с предходно постановен отказ на административния орган). За задължението на кмета на Столична община е важно да е задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ лице, което не е спорно по делото, както и исканата информация по своя характер да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и спрямо нея да не са налице законовите ограничения за предоставянето й. Всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация. От съдържанието на заявeната информация следва да се приеме, че тя притежава белезите на обществена информация. Чрез запознаване със съдържанието на издадените през поискания период заповеди Гергана Владкова може да си състави мнение за работата на кмета на общината. По отношение на третите лица - органът не е мотивирал по никакъв начин дали има актове, засягащи права на трети лица и кои са те. Нещо повече, заявителката изрично е пояснила, че не иска предоставяне на информация за третите лица, засегнати от издадените заповеди. Отказът на секретаря на Столична община да удовлетвори направеното искане за достъп до информация по подаденото заявление не се основава на нито една от законовопредвидените хипотези, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен, без да са налице материалноправните предпоставки за това. Правилен е изводът на съда, че в заявлението се съдържа конкретно описание на исканата информация. Затова мотивът на административния орган, че заявителката не е посочила точно какви сведения или знание за някого или нещо търси, а е поискала само представяне на документи, е незаконосъобразен. Именно издадените заповеди съдържат търсената от лицето информация. Тази информация може да бъде на хартиен или електронен носител, в случая, обществената информация се съдържа във формата на документи. Като е отменил оспорения отказ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд