Решение № 8586 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2010 г.

Решение № 8586 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба от Йоана Димитрова Грудева от гр. Варна Решение № 309 от 15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2847/2009 г., по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й, предявена чрез пълномощника й Елена Иванова Грудева, против заповед № ДК-09-16/07.10.2009 г. на началника на РДНСК - гр. Варна. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора, като отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Началникът на РДНСК - гр. Варна Добрева Мишева чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли процесното решение да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите в касационната жалба, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед № ДК-09-16/07.10.2009 г. на началника на РДНСК - гр. Варна. С нея е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж, представляващ "вилна сграда", находящ се в ПИ 2120, кв. 152, по плана на СО "Траката", землище на гр. Варна. Административният орган е приел, че процесният строеж е от пета категория, състои се от съществуваща сграда с две стаи, салон и маза /придобита от касаторката на основание нотариален акт № 18/1993 г./ и изградени пристройка и надстройка към нея по разрешение за строеж № 423/03.11.1998 г., за които не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация по законоустановения ред, но образуват една постройка. Видно от приложените пред първоинстанционния съд писмени доказателства е установено, че процесната заповед е издадена след извършена проверка от служители към район "Приморски" при Община Варна на вилната сграда, по сигнал в общинската администрация с искане за установяване на последиците от авария на главен водопровод "Варна - Златни пясъци". Същият преминава през имота на касаторката под нивото на подовата плоча на гаража - в непосредствена близост до полуподземния етаж на вилната сграда. За да постанови оспореното решение, Административен съд - гр. Варна е приел, че оспорената заповедта на началника на РДНСК - гр. Варна е законосъобразна. |По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като компетентно. От заключението на вещото лице /л. 65 - л. 66 от първоинстанционното дело/ се установява, че съществуващата вилна сграда, пристройката и надстройката образуват два обекта в един строеж, както и че имат отделни входове и нямат вертикална връзка помежду им. В техническо отношение сградата е в добро състояние, което я прави годна за експлоатация. Инстанцията по същество е обсъдила приложимостта на чл. 2 от Наредба № 6 от 25.12.1988 г. за държавно приемане на обектите по капиталното строителство, издадена от министъра на икономиката и планирането и председателя на Комитета по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.1989 г. и бр. 6 от 20.01.1989 г., отм., бр. 28 от 5.04.1993 г./. Според цитираната разпоредба на държавно приемане подлежат всички завършени обекти, подобекти и етапи (пускови комплекси по смисъла на § 1, т. 3, 4 и 5 от Допълнителните разпоредби на Наредбата). Не подлежат на приемане изключенията, изчерпателно изброени с нормата на чл. 29, ал. 3 от същата Наредба, постройките за сезонно ползване в земите за земеделско ползване, временните, второстепенните и стопанските постройки, както и надземните гаражи за лични моторни превозни средства, когато имат застроена площ до 35 кв. м. От събраните по делото доказателства се установява и не се спори, че се касае за двуетажна сграда, състояща се от две стаи, салон и маза с обща застроена площ от 35 кв. м. /вж. нот. акт № 136/92г и нот. акт № 18/93 г./. Касаторът навежда оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал необходимостта от въвеждане в експлоатация на съществуващата в имота сграда. Счита, че спорът по делото е единствено по отношение на необходимостта от въвеждане в експлоатация на пристройката и надстройката, като това обстоятелство не засяга съществуващата сграда. Оплакването за неправилна фактическа констатация от страна на Административен съд - гр. Варна не се явява касационно основание за отмяна на оспореното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно в мотивите си наведените и пред него оплаквания, че съществуващата сграда е различна от т. нар. "ново строителство". Въз основа на експертното заключение по делото съдът е достигнал до извода, че изградените пристройка и надстройка в конструктивно отношение представляват един общ строеж с първоначално съществуващата сграда. Следователно по отношение и на съществуващата сграда и по отношение на изградените към нея пристройка и надстройка, не са спазени нормативните изисквания за въвеждане в експлоатация, тъй като те представляват един завършен строеж. За това обосновано, въз основа на доказателствата по административната преписка и събраните такива в хода на съдебното дирене първоинстанционният съд е приел, че процесният строеж не попада в изброените по-горе изключения, визирани в чл. 29, ал. 3 от Наредба № 6 от 25.12.1988 г. Изградената на два етажа сграда няма характера, нито на постройка за сезонно ползване, нито второстепенна или селскостопанска такава. Към изброените видове сгради не се отнасят и пристройката, и надстройката. След като строежът не е от кръга на изключенията, подробно изброени от законодателя, то на основание чл. 2 от Наредба № 6 от 25.12.1988 г., сградата, ведно с постройката и настройката са подлежали на държавно приемане като обект по смисъла на § 1, т. 3 от ДР от Наредбата за взаимоотношенията в инвестиционния процес и е следвало да бъдат въведени в експлоатация, чрез приемането им по установения ред, което не е спазено, както правилно е установил Административен съд - гр. Варна. По изложените по-горе съображения, наведеният довод в касационната жалба за нарушение на чл. 29, ал. 3 от Наредба № 6 от 25.12.1988 г., се явява неоснователен и не се доказва релевираното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, водещо до отмяна на оспореното решение. Обжалваният съдебен акт не страда от сочените от касатора пороци, а се явява правилен и обоснован и като такъв следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,