Решение № 5983 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2009 г.

Решение № 5983 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА е обжалвала решението от 14.01.2009 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание писмо на главния си секретар той е отменил влязлото си в сила решение от 21.09.2007 г. за повишаването й в ранг "съдия в апелативен съд" и не я е повишил в такъв. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 145 и сл. вр. чл. 104 АПК. АДМИНИСТРАТИВНИЯТ орган оспорва жалбата. ЖАЛБАТА, подадена в срок, е основателна. 1. Административните актове са ползват със стабилитет. С издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва (срв. lata sententia judex desinit esse judex), затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден вън от техните хипотези, е нищожен. 2. Положителното решение на ВСС за повишаване в ранг на магистрат е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Като облагодетелстващ магистрата и незасягащ права, свободи и законни интереси на трети лица той влиза в сила (става необжалваем) с издаването си - арг. чл. 147, ал. 1 АПК. Поради това след този момент може да бъде отменен и заместен с отказ за повишаване само при условията на чл. 99 АПК. 3. Решението на ВСС е прието по предложение на прокурор, основано на писмо с кадрова справка от главния секретар на съвета от 3.09.2008 г., че към момента на повишаването си в ранг "съдия в апелативен съд" жалбоподателката не имала непосредствено по-ниския ранг "съдия в окръжен съд". Според предложението писмото е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. 4. Отмененото решение за повишаване в ранг е влязло в сила с издаването си на 21.09.2007 г. Предложението за възобновяване е направено от процесуално легитимиран орган по чл. 100 в сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК и е разгледано от ВСС в надлежен състав като компетентния да го разгледа орган по чл. 99, предл. 2 АПК. За мотиви на решението на съвета следва да се считат мотивите на приетото предложение - чл. 34, ал. 3, изр. 2 ЗСВ. 5. Решението противоречи на чл. 99 АПК. Новооткрити по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК са тези доказателства за правно или доказателствено релевантни факти, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административното производство до момента на приключването му при полагане на дължимата грижа от страната, върху която е падало задължението за доказване. Съгласно чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, ВСС е бил длъжен служебно да събере всички доказателства, необходими за изясняване на фактите от значение за повишаването на жалбоподателката в ранг. От предложението за повишаването й в ранг се установява, че тя е била назначена като районен съдия с решение на ВСС от 30.06.2004 г. След този момент е могла да бъде повишена в ранг само с решение на съвета. Последният би следвало да е в известност за собствените си актове и с обикновено усилие да може да провери наличието или липсата на такова решение, за да установи актуалния й ранг при решаване на въпроса за повишаването му. По тази причина издадената след влизането в сила на решението му кадрова справка от собствената му администрация (чл. 355 ЗСВ) не е новооткрито доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 ЗСВ, а новосъздадено доказателство за обстоятелство, което е могло да бъде своевременно установено при полагане на дължимата грижа. Възобновяването не е средство за поправяне на процесуални пропускания или грешки на страните в административното производство. 6. При липсата на посоченото в предложението и в решението на ВСС основание съветът не е бил оправомощен да преразгледа въпроса за ранга на жалбоподателката. Решението, с което е ревизирал влязлото си в сила решение, отказвайки повишаването й в ранг, е нищожно. Следва нищожността му да бъде обявена, а предложението за възобновяване отхвърлено, воден от което и на осн. чл. 173, ал. 1 вр. чл. 172, ал. 2 и чл. 146, т. 1 АПК Върховният административен съд