Решение № 1112 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2016 г.

Решение № 1112 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. И. от гр. Г., чрез пълномощника му адв. В. П., против решение № 46 от 20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 15/2016 г. по описа на Административен съд - Г. (АС-Г.), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 264з-1503 от 23.12.2015 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - началник на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Г. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде отхвърлена, а решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АС - Г. е цитираната заповед на началника на Сектор "ПП" при ОДМВР - Г., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 3 месеца", затова, че за времето от 19.00 часа на 25.07.2015 г. до 07.00 часа на 26.07.2015 г., в посочените часове - 21.49 часа, 23.49 часа, 02.26 часа и 02.39 часа, спира за проверки леки автомобили с посочени номера, както и че в 21.05 часа оказва съдействие на автопатрулен екип към Първо РУ на МВР - Г. при осъществяване на проверка на лек автомобил, като не е използвал безжичния микрофон на системата за аудиозапис, монтирана в служебния автомобил, с което е нарушил т. 6.7, раздел втори от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил (Указанията), както и Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-197 от 19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи (Технически характеристики). Първоинстанционният съд е приел за установено, след като подробно е обсъдил събраните доказателства, че с писмо рег. № 7855р-7564 от 02.10.2015 г. на директора на Дирекция "Вътрешна сигурност", е уведомен директора на ОД на МВР - Г. за извършен преглед на видеофайлове относно изпълнение на Организационно - технологичните правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол", утвърдени със заповед № 8121з-960/09.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, като при прегледа им е установено нарушение от полицейски служители с автомобил ****. Директора на ОДМВР Г. със заповед е разпоредил проверка, резултатите от която са обобщени в справка № 264р-14599 от 23.11.2015 г., като за жалбоподателя е прието за установено, извършването на описаното в заповедта за налагане на наказание - неизползване безжичните микрофони на системата за видеонаблюдение, с която е оборудван използвания по време на наряда служебен автомобил. С резолюция върху справката директора на ОДМВР Г. е възложил на началника на сектор "ПП" при ОДМВР да предприеме действия за налагане на наказание. Жалбоподателят е запознат със справката на 24.11.2015 г., като е представил обяснение, регистрирано с рег. № 264-16321 от 23.12.2015 г. На основание установените факти е издадена процесната заповед. При така установеното, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Отхвърлил е доводите за съществени нарушения при провеждане на дисциплинарната процедура, тъй като са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, не е налице нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - в обстоятелствената част на заповедта са описани фактите, съобразно установеното в хода на проверката и изготвената справка, с която служителят се е запознал, като в същата са описани и доказателствата за установеното. Спазени са и изискванията, за даване на обяснения. Съдът е отхвърлил и възражението, че не е налице дисциплинарно нарушение. Посочил е, че нарушението е безспорно установено от доказателствата и приложените видеофайлове, копирани на диск, приет като веществено доказателство. От същите е установено, че по време на извършваните проверки на леки автомобили, жалбоподателят не включва микрофоните за аудиозапис, с което нарушава изискванията на Указанията и Техническите характеристики. Съдът е приел, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието, като нарушение на т. 6.7 от Указанията, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, - неизпълнение на разпоредбите на този закон, и на издадените въз основа на него подзаконови актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите, на главния секретар и на преките ръководители. Отхвърлил е и възражението за неспазване на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като в случая разпоредбата на чл. 199, ал. 1 дефинира нарушението като маловажно. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че от описанието на нарушението и неговата квалификация не става ясна волята на наказващия орган за какво точно се наказва служителят - че изобщо не си е поставил микрофон или че същият не е бил включен, тъй като от посоченото в заповедта "не използва микрофон" без описание по ясен и несъмнен начин какви са действията, не става ясно кое е извършеното нарушение. Нарушението е достатъчно ясно описано и персонализирано. Същото е осъществено чрез бездействие - неизползване на микрофоните на системата за видеонаблюдение, което е достатъчно ясно, в това число и за осъществяването на защитата на дисциплинарно наказаното лице. Служебното задължение на наказаното лице е да използва микрофоните, като съгласно т. 6.7 от Указанията, в случаите когато се налага контакт с граждани или извършване на проверка, за да се документират чрез аудиозапис същите, микрофоните следва да бъдат извадени от приемниците, с което се въвеждат в работен режим. Нарушението е категорично установено, тъй като по време на наряд жалбоподателят е осъществил проверки на описаните автомобили, което не е спорно, по време на които е следвало безжичния микрофон да е в работен режим. Липсва запис, микрофонът не е в работен режим, съответно е налице приетото нарушение на Указанията. Неоснователно е и възражението, че системата за видеоконтрол е възможно да не работи коректно. В първоинстанционното производство са събрани доказателства - заявка за и протоколи от сервизно обслужване, които опровергават подобно твърдение. Обосновани, с оглед доказателствата по делото са и изводите на съда за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" е наложено за нарушение, попадащо в предметния обхват на нормата на чл. 199, ал. 1 от ЗМВР, предвиждаща налагане на наказание за маловажни по своя характер нарушения. Поради това правилно съдът е отхвърлил възражението от първоначалната жалба, че не е извършен анализ по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при който нарушението е можело да се определи като маловажно. Освен това, наложеното наказание е определено в минималния размер от три месеца. По изложените съображения, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,