Решение № 9490 от 20.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 301/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Борисова срещу Решение 5999/02.11.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 13668/2019 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед СД-05-355/22.10.2019 г. на министъра на правосъдието, отказваща преместването на района на действие на Борисова в качеството й на [длъжност] от съдебния район на Районен съд гр. Трън в съдебния район на Софийския районен съд.

Ответникът министърът на правосъдието, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Позоваването от касаторката на влязлото в сила Решение 595/15.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело 12947/2017 г., тричленен състав (оставено в сила с Решение 11412/25.07.2019 г. на ВАС по адм. дело 2525/2019 г., петчленен състав), в което било констатирано наличието на свободни места за [длъжност] в гр. София, както и на важни причини за преместването й, е неоснователно.

а. С това решение е отменен мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявлението на Борисова за преместването й в друг район на действие и преписката е върната на министъра за произнасяне с изричен акт в определен срок от влизане на решението в сила. Отказът е приет от съда за постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, а в мотивите към решението е указано на органа да извърши преценка на представените пред него и в хода на съдебното производство доказателства и установяване осъществени ли са юридическите факти, с чието настъпване правната норма свързва възможността за преместване на [длъжност].

б. Следователно, министърът на правосъдието, вън от дължимостта на издаването на изричен акт по искането, не е бил обвързан от задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (препратка към каквито не се съдържа и в диспозитива на съдебния акт), в частност да възприеме наличието на предпоставките за преместване по чл. 34б, ал. 1 ЗННД при произнасянето си, вкл. с конкретен правен извод, произтичащ от констатациите на приетата по адм. дело 12947/2017 г. на ВАС комплексна съдебно-медицинска експертиза. Т.е. предпоставките за преместване не са проверени по същество от съда, а преценката за тях е предоставена на органа. Аргумент за друго разбиране не дава и решението на петчленния състав на ВАС, с което се потвърждава отмяната на мълчаливия отказ на формалното основание по чл. 146, т. 3 АПК.

в. Необсъждането изрично от първата инстанция на въпроса дали обективните предели на силата на пресъдено нещо на отменящия отказа съдебен акт обхващат указания по прилагането на материалния закон към искането за преместване не се е отразило на правилността на обжалваното решение, поради което не е основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК за касирането му.

2. а. Установяванията на съда относно здравословното състояние на Борисова, едно от нейните деца и майка й (с което е мотивирана молбата за преместване) в периода след придобиването на правоспособност на [длъжност] през 2015 г. почиват на приетите основна и допълнителна комплексни съдебно-медицински експертизи. Заключенията им са обсъдени обстойно от съда и не е нужно повторното им възпроизвеждане в частта относно констатираните заболявания, предприетото лечение и препоръките за последващо наблюдение/лечение.

б. В обобщение, констатациите на вещите лица сочат, че при оспорващата в периода от придобиването на правоспособност до издаването на заповедта има заболявания с хронично протичащ ход, които водят до временна неработоспособност при обостряне/рецидив, налагащи провеждане на лечение в амбулаторни или стационарни условия съответно на заболяванията спазване на диета и медикаментозно лечение, ограничаване на физическите натоварвания; в документацията няма данни за заболявания, които да водят до невъзможност да упражнява функции в Трън; обострянията/рецидивите могат да доведат до частично и временно затруднение да упражнява функции поради ползване на болнични листове за временна неработоспособност и/или провеждане на лечение в амбулаторни или стационарни условия; за новопоявилия се доброкачествен тумор (липофибром) в областта на оперираната през 2005 г. лява гърда е налична медицинска документация от прегледи до 2017 г. и липсват данни за последващите мерки за наблюдение/лечение.

По отношение на детето няма други медицински документи за доказване на заболяването везикоуретерален рефлукс освен медицинско направление от 2017 г., както и за системно проследяване или данни за извършено лечение на възпалителни процеси/инфекции на бъбреци и пикочни пътища; заболявания на детето са налагали консултации и болнично лечение за консервативно лечение и оперативно лечение съответно през 2016 и 2018 г., след което няма документи за проследяване на неговото състояние.

Състоянието на майката на Борисова не изисквало ползването на чужда помощ, а затрудненото движение на снагата е за период от около 2-2,5 месеца, като не са представени медицински документи, а данни за претърпяно ПТП се съдържат в протокол от заседание по наказателно дело от общ характер през 2016 г.

в. Допълнителната КСМЕ е изяснила, че данните за получавана от Борисова периодично ВН налагат временно прекратяване на нотариалните функции, независимо дали се случва в София или Трън; с оглед характера на заболяванията й е изключена възможността изминаваното разстояние до местоработата да е фактор за обострянето им, а от значение е спазването на предписана терапия и диетичен режим. Според експертите нито едно от заболяванията й не водело до трайно намалена работоспособност. Потвърдено е, че страда от лабиринтна дисфункция, но при спазване на предписаното лечение, касаещо това заболяване, можела да пътува ежедневно по маршрута София-Трън-София.

3. При изяснените факти от областта на специалните медицински знания, правните изводи на административния съд, с които е мотивирано отсъствието на субективната предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД от фактическия състав на правото на преместване на [длъжност] наличието на важни причини, са основани на правилно тълкуване и прилагане на закона.

а. Понятието важни причини е дефинирано в ал. 2 на чл. 34б ЗННД това са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на [длъжност] след придобиване на правоспособността му, относими към неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.

За да бъдат правно значими, неизчерпателно изброените, независещи от волята на [длъжност] и възникнали след придобиване на правоспособността му обстоятелства трябва да се намират в причинна връзка с невъзможността за упражняване на нотариални функции и то не въобще, а в конкретния район на осъществяване на дейността. Всъщност обединяващият елемент в отношението на причина-следствие между обстоятелствата и невъзможността, чрез което то намира проявление, е необходимостта от пътуване от местоживеенето в гр. София до кантората в гр. Трън. Основният спорен въпрос, чийто отговор предопределя разрешението на случая, е дали самото пътуване обуславя невъзможността (пълна или частична) за извършването на дейността било защото има пречка за предприемането му, отразява се неблагоприятно на здравословното състояние на [длъжност], респ. създава неоправдан риск от неговото влошаване, или пък препятства поради нововъзникналите обстоятелства полагането на извънредна (в отлика от обичайната) грижа за семейството. Иначе, ако невъзможността съществува независимо от ежедневното пътуване, не би се поставил точно въпроса за мястото на изпълнение на дейността, освен при причинна връзка между неспособността за упражняване на функциите и пребиваването в настоящия район на действие поради влиянието му върху здравето на [длъжност] и/или на неговото семейство и възможността за провеждане на лечение.

б. Анализираните от вещите лица доказателствени източници за здравословния статус на касаторката в релевантния период за преценка не удостоверяват настъпването на неблагоприятни промени от естество и в степен, осуетяващи пълно или частично изпълнението на нейните функции в корелация с ежедневното пътуване до мястото на работа или с характеристиките на района на дейност. Неотносими към очертаните по-горе хипотези по чл. 34б, ал. 2 ЗННД са състоянията на ВН, доколкото тяхното въздействие върху осъществяването на нотариалната дейност е за определен срок и не представлява функция от района на действие. ВН би засегнала дейността без значение от мястото на работа. От друга страна, ако здравословната увреда беше толкова значителна, че да налагаше непрекъсната медицинска или подобна интервенция по време на изпълнението на работата, тя принципно би могла да се отрази на възможността за упражняване на функциите на собствено основание и по тази причина независимо от района. Аналогично е и заключението по повод на семейството на Борисова не е доказана необходимостта от полагането на непрекъсната грижа по извънредни причини от здравословен характер като предпоставка да се изследва невъзможността за нея в резултат от упражняването на професията в различен от града по местоживеене.

в. В разглеждания контекст, първата инстанция е провела коректно разграничение между обективните данни за обстоятелствата, на които се позовава оспорващата, т.е. фактическата страна на спора, и правната квалификация за съществуването на важни причини за промяната на района на действие на [длъжност] по смисъла на чл. 34б, ал. 2 вр. ал. 1 ЗННД.

4. Безспорно упражняването от Борисова на нотариална дейност в друг град и то в качеството й на майка, отглеждаща пет деца, е свързано с множество трудности от различен характер. При тази обстановка напълно разбираемо и оправдано е очакването й да намали частично тежестта, произтичаща от съчетанието между семейните и професионалните ангажименти чрез промяна на района на действие. Това положение обаче е съществувало още към момента на придобиване на правоспособност и по хипотезата на чл. 34б, ал. 2 ЗННД е извън кръга от обстоятелства, включени в основанието за преместване. Несъмнено изтъкнатите от оспорващата причини са важни, но субективното им възприемане и житейско оправдание не са достатъчни за признаване на заявеното право. Преценката дали са налице важни причини е обективна - подвластна е на установени от закона критерии и възможността за преместване е осъществима единствено при наличието на юридическите факти по чл. 34б, ал. 2 ЗННД.

5. Отсъствието на субективното условие за преместване, противно на възражението на касаторката, лишава от предмет изследването на въпроса има ли открито място за [длъжност] по чл. 10 ЗННД. Правилността на този извод следва от отношението на кумулация между двата елемента от фактическия състав по чл. 34б, ал. 1 и 2 ЗННД и едва ли се нуждае от допълнителна аргументация.

6. Конституирането на Нотариалната камара като заинтересована страна по делото не е било дължимо от административния съд. Произнасянето си по заявлението за преместване министърът съгласува с НК чл. 34б, ал. 4 ЗННД, с което се изчерпва и участието на камарата в производството. Качеството на страна в съдебния процес и то като оспорващ би притежавал Съветът на нотариусите, който има право на жалба против заповедта за преместване - по аргумент от ал. 5 на текста.

7. С оглед на забраната по чл. 220 АПК, представените в настоящото производство разпечатки от информация за две от приеманите от Борисова лекарства, в които е отразено и това как ползването им може да повлияе на шофирането, не подлежат на обсъждане. Нови фактически установявания от касационния съд не са допустими, а липсата на порок в дейността на първата инстанция по установяване на фактите изключва отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК и като резултат възможността на страната да продължи процеса на доказване за изясняване на здравословни причини за преместване е преклудирана.

8. Интензивността и значимостта на заявените пороци по чл. 209, т. 3 АПК не би могла да доведе до недопустимост на решението, както се твърди в жалбата. Те не са признаци за трансформация в касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК то е самостоятелно и намира израз в утвърдена от теорията и съдебната практика категория нарушения в правосъдната дейност.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

При неоснователността на касационната жалба, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено поисканото в срок юрисконсултско възнаграждение - чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния му размер от 100 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение