Решение № 6728 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9449/2014 г.

Решение № 6728 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9449/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Станимир Вълков Стаев, гр. Монтана, ж. к. "Младост" № 33, ап. 23 срещу Решение № 298 от 31.05.2014 г. на Административен съд, гр. Монтана, постановено по административно дело № 241/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Стаев срещу писмо, изх. № 10111 от 22.04.2014 г., на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Монтана, с което е оставено без уважение искането му за промяна регистрацията на лек автомобил "Опел Астра" с регистрационен № М 9566 АМ.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че не е спазен редът за промяна на регистрацията на моторно превозно средство уреден в Закона за движението по пътищата (ЗДвП.) и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и за реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45). Неправилно приел, че единственият документ за собственост изискван от чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45 е писмен договор с нотариална заверка на подписите на праводател и приобретател. Съдът неправилно приел, че нотариалният акт не е документ за собственост, който може да бъде основание за промяна на регистрацията на моторно превозно средство. Не отчел, че в чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 законодателят е предвидил и други документи, предвидени в закон или друг нормативен акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания отказ и да разпореди извършването на промяна на регистрацията. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Монтана, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При правилно установена фактическа обстановка съдът правилно приел, че императивната разпоредба на чл. 144, ал. 2 ЗДвП. не допуска приложение на норми по аналогия като гаранция за постигане на целените последици. Съставеният констативен акт за собственост на моторно превозно средство от формална страна е годен документ, удостоверяващ обстоятелствата в него, но предвид сключения предварителен договор по чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), следва да се признае същият за окончателен по предвидения за това ред.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по ч. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Моторно превозно средство - "Опел Астра", регистрационен № М 9566 АМ, рама W0L000053R5096220 и двигател № ТС4ЕЕ1608753 е регистрирано на Венета Илиева Гмурска, постоянен адрес с. Габровница, област Монтана, ул. "Христо Ботев" № 6.

1. На 01.06.2004 г. между Венета Гмурска и Станимир Стаев бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство - "Опел Астра", регистрационен № М 9566 АМ. Срокът за сключване на окончателния договор бил три години.

1. На 01.06.2004 г. Венета Гмурска упълномощила Станимир Стаев да управлява собствения й лек автомобил марка "Опел Астра", регистрационен № М 9566 АМ. Пълномощното било нотариално заверено.

1. На 01.09.2004 г. Венета Гмурска починала.

1. На 03.04.2013 г. нотариус Аглика Паралюзова издала, на основание чл. 587, ал. 2 и чл. 80 ГПК постановление, с което признала Станимир Стаев за собственик на "Опел Астра", регистрационен № М 9566 АМ, рама W0L000053R5096220 и двигател № ТС4ЕЕ1608753.

1. На 04.04.2013 г. нотариус Аглика Паралюзова издала нотариален акт за собственост на движима вещ чрез обстоятелствена проверка № 80, том III, рег. № 2609, с който признала Станимир Стаев за собственик на "Опел Астра", регистрационен № М 9566 АМ, рама W0L000053R5096220 и двигател № ТС4ЕЕ1608753.

1. На 30.04.2013 г. Станимир Стаев подал до Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи молба за промяна на регистрацията на лек автомобил "Опел Астра", регистрационен № М 9566 АМ.

1. На 22.04.2014 г., с изх. № 10111, началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Монтана, отказал промяната с мотива, че не е представен искания от чл. 144, ал. 1 ЗДвП и чл. 16 от Наредба № I-45 документ.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при издаването му органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приел, че по принцип няма пречка нотариус да издаде нотариален акт и за движима вещ, предвид чл. 587, ал. 1 ГПК, но това може да стане, когато собственикът няма документ за собственост. В случая документ за собственост съществува - свидетелството за регистрация на моторното превозно средство съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП във вр. с § 2, т. 7 Наредба № I-45. Приел, че въпреки валидността на издадения нотариален акт той не може да доведе до целения резултат с оглед на чл. 144, ал. 2 ЗДвП. Приел, че сключеният предварителен договор и пълномощното установяват, че Стаев не е собственик на автомобила. Изложил подробно правните предпоставки за настъпване на придобивна давност. Въз основа на изложеното съдът направил извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е порочно поради нарушение на материалния закон. Доводът, който сочи в подкрепа на твърдяното отменително основание е наличието на нотариален акт за собственост на процесното моторно превозно средство. Така поддържаното твърдение и довод на касатора сочат, че спора по делото е налице ли са предпоставките за промяна на регистрацията на моторното превозно средство.

Както правилно приел и съдът разпоредбата на чл. 144 ЗДвП регламентира предпоставките, при наличието на които органът вписва в регистрите промяната на собствеността на моторните превозни средства. Съгласно алинея 1 собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно алинея 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Нормите са императивни и разширителното им тълкуване е недопустимо.

Защо законодателят е приел като единствено валидна форма за извършване на промяна на собствеността, която поражда задължение за вписване в регистъра, писмената форма с нотариална заверка на подписите е ирелевантно за спора. Релевантното е, че това е единствената допустима от закона форма. Безспорно е, че собственикът на регистриран автомобил и купувачът на регистриран автомобил са свободни да извършат прехвърляне на собствеността, в каквато преценят правна форма, но за да може това прехвърляне да има действие по отношение на контролните органи, които извършват регистрацията на автомобила, прехвърлянето трябва да бъде в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните.

В конкретния случай, с оглед на факта, че става въпрос за регистриран автомобил, това значи, че компетентните органи са длъжни да извършат регистрация за промяната на собствеността само при представен писмен договор с нотариална заверка на подписите. Такъв договор касаторът не представил.

Представеният от него нотариален акт за собственост на движима вещ чрез обстоятелствена проверка безспорно доказва, че Стаев е собственик на процесното моторно превозно средство, но той не е искания от закона документ, за да се извърши регистрацията на променената собственост. Позоваването от касатора на чл. 14, ал. 1, т. 10 Наредба № I-45 е неоснователно. Нормата действително предвижда представянето и на други документи извън посочените в предходните разпоредби, но само такива, които са предвидени в закон или друг нормативен акт. Представеният от касатора нотариален акт не е документ, който е предвиден в закон или в друг нормативен акт. С оглед на това тази разпоредба е неприложима досежно представения от касатора документ.

Видно от изложеното доводът на касатора за твърдяния порок на обжалваното решение е неоснователен. Съдът правилно установил фактите по делото, правилно тълкувал и приложил релевантната правна норма и направил правилен извод за липса на предпоставките за регистрация на променената собственост на автомобила. Поради това решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд