Решение № 6736 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главни инспектори в Регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Югозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН срещу Решение 7648/ 07.12.2023 г., постановено по административно дело 5627/ 2023 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуални правила. Касационният жалбоподател смята, че не са налице нарушения, поради наличието на дадени предходни идентични предписания, тъй като с новите се дава нов срок, поради което същите се различават, доколкото срокът също е част от предмета на предписанието. Моли да се отмени решението на АССГ, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска да се потвърди предписанието, обективирано в Констативен протокол 01-01-77/ 19.04.2023г. издадено от главни инспектори в РО НЯСС Югозападна България. Ответникът- Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" в открито съдебно заседание чрез старши юрисконсулт Василев, счита, че не са налице касационни основания, представени в касационната жалба. Счита решението на АССГ за законосъобразно, правилно и обосновано и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Обосновава извод, че първоинстанционното решение не страда от касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири /ДПУСЯ/, срещу предписание обективирано в Констативен протокол 01-01-77/19.04.2023г. издаден от главни инспектори в РО НЯСС Югозападна България. С обжалвания съдебен акт e ОБЯВEНА НИЩОЖНОСТТА по жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, на предписание обективирано в Констативен протокол 01-01-77/ 19.04.2023г., издаден от инж. М. И. главен инспектор в РО НЯСС Югозападна България и И. М. главен инспектор в РО НЯСС Югозападна България- Да се възстанови геометричния профил на въздушния откос на язовир Илинден 209, находящ се в землището на [населено място] община Хаджидимово. ОСЪДЕНА е Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, да заплати на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, на основание чл.143, ал.1 АПК, сумата от 150 лева съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат административният съд е приел, за служебно известно, че по жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири е образувано административно дело 1715/ 2023г. Предмет на обжалване по това дело е предписание обективирано в Констативен протокол 01-01-212 /07.12.2022г., издаден от главен инспектор в РО НЯСС Югозападна България и началник на отдел в РО НЯСС Югозападна България, с което е предписано на ДПУСЯ: Да се възстанови геометричния профил на въздушния откос на язовир Илинден 209, находящ се в землището на [населено място], община Хаджидимово, със срок за изпълнение 03.04.2023г. С решение от 04.09.2023г. жалбата е отхвърлена. Срещу решението била постъпила касационна жалба и делото е изпратено на ВАС, където е образувано адм. дело 10056/ 2023г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Административният съд счел, че в случая оспорването на предписанието дадено с КП от 07.12.2022г. е спряло неговото изпълнение на основание чл.166, ал.1 АПК. При това положение контролните органи на ДАМТН нямат правомощие отново, при последваща проверка пак да издадат същото предписание, тъй като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.166 АПК. Посочил, че изпълнението на това предписание- да се възстанови геометричния профил на въздушния откос на язовир Илинден 209, е спряно с жалбата, въз основа на която са образувани административно дело 1715/ 2023г. на АССГ, 27 състав и впоследствие - адм. дело 10056/ 2023г. на ВАС. Според решаващият съд органът, не разполага с компетентност отново да издаде същото предписание, без да има промяна във фактическите обстоятелства. В двата констативни протокола били описани едни и същи обстоятелства по отношение на въздушния откос земен, затревен, участък със старо хлътване по въздушния откос от страната на преливника. При едни и същи обстоятелства и при висящо дело за оспорване на даденото предписание, административният орган нямал правомощие отново да издава същото предписание. Адм. съд преценил, че така постановеният акт бил нищожен, поради липса на правомощия за издаването му, която нищожност следвало да бъде обявена по жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО. От настоящия касационен състав не се споделят изводите на административния съд, че административният акт е нищожен. Съдът е установил фактическите обстоятелства по повод издадените на предписания. КП е издаден на основание чл. 190а ал. 2 от ЗВ. Същият е издаден от длъжностни лица, на които са делегирани правомощията на Председателя на ДАМТН по чл. 190, ал. 4 от ЗВ. Неправилни са доводите на съда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. С Тълкувателно Решение 4/ 22.04.2004г. по Тълкувателно дело 4/ 2002 г. на Върховния административен съд е прието, че компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица да имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. В случая административният съд неправилно е приел, че издаването на предписанията обективирани в КП от страна на оправомощени от председателя на ДАМТН лица, е при липса на законова възможност, както за издаване, така и за делегация на такива правомощия на други лица. Констативен протокол 01-01-77/ 19.04.2023г., е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Със Заповед 776/ 22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Eдна от законовите цели според чл.2, ал.1, т.7 ЗВ е предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Опазването на обществения интерес по чл.49, ал.1, т.4 ЗВ, изисква превенция от вредното въздействие на водите по чл.137 ЗВ. Тази защита се осъществява именно, чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Съгласно чл. 190а, ал.2 и ал.4 ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл.138а, ал.3, т.5 ЗВ. Те уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок. Сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи в указания срок. Неправилно съдът приема, че авторите не са имали компетентност, да издадат оспореното предписание, тъй като то е повторно. Подаването на жалбата и въпросът за предварителното изпълнение на първото предписание не определят липсата на компетентност на адм. орган. Контролът върху язовирните съоръжения е текущ и превантивен. Наличието на първото предписание не води до нищожност на второто. Отликата между двете предписания е във времето на констатациите (две поредни години: 2022г., 2023г.), съответно указаният нов срок за изпълнение. Същият нов срок е даден, защото защитата от вредното въздействие на водите е оперативна и постоянна- чл.137, чл.138 от ЗВ. Постоянната защита включва изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация- чл.138, ал.1, т.8 от ЗВ. Поради това, неправилно административният съд е констатирал порок на предписанието по чл. 146, ал. 1 АПК. АССГ, като е стигнал до извод за нищожност на оспорените предписания обективирани в КП, поради липсата на компетентност на издателя им, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В касационното производство не може да бъде извършена за първи път проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл.146 АПК, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- София град. При новото разглеждане съдът следва да извърши пълен контрол за законосъобразност на оспорения акт на всички основания, предвидени в чл. 146, т.1- т.5 АПК, вр. с чл.168 от АПК. Разноските ще бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд- Трето отделение,