Решение № 9090 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 809/2012 г.

Решение № 9090 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 809/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. Попов против решение № 368 от 06.12.2011 г. по дело № 189/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни доводи по същество на спора. Ответната страна Марийка Стоянова Тенчева, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита че не е налице противоправно поведение от нейна страна, тъй като е извършила всички необходими действия по подаване на заявлението. Проверките са извършвани от служителите на ДФЗ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Марийка Стоянова Тенчева, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23948 от 13.04.2011 г. на зам-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 4802.23 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 28/170609/27081.Мотивите са свързани с констатирана впоследствие чрез кръстосани проверки официална информация в ИСАК, въз основа на която е намалена помощта за подпомаганата площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт - чл. 59, т. 4 от АПК. Съдът е счел още, че са нарушени и чл. 26, 27 и 34 от АПК. Освен това е нарушен действащия към момента на издаване на АУПДВ Регламент (ЕО) № 79682004 г. съгласно който при констатирана нередност при кръстосаните проверки, какъвто е случая с проверката от м. декември на 2010 г., е следвало да се използват и други подходящи административни мерки за установяване на действителната площ за подпомагане, което не е сторено. Съдът е приел още липсата на неправомерно поведение от страна на жалбоподателката. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При изяснени за предмета на делото факти и съобразяване с относимата правна уредба на общностното и вътрешното право, съдът е извел обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с последица неговата отмяна. Доводите, че оспореният акт отговаря по съдържание и форма, с оглед изискванията на АПК, са неоснователни. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е мотивирал акта със съображения за извършено от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/ недължимо плащане на сумата 4802,23 лв., представляваща субсидия за площи, които не са признати за подпомагане. Правилно съдът е приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. (на Комисията от 21 април 2004 г.), според която за земеделския производител не е налице задължение да възстанови получената сума за подпомагане, при положение, че плащането е извършено поради грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В конкретната хипотеза са налице тези предпоставки, поради което задължението по § 1 на чл. 73 от цитирания регламент е неприложимо по отношение на Тенчева. Това е така, защото грешката на административния орган не се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, не се касае и за хипотеза по смисъла на предложение второ на § 4, която би дала основание за прилагането на § 1а, след като не е установено неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е довело до получаването на средства за подпомагане от РА, не може да се приеме, че същите са недължимо платени. В този смисъл законосъобразна е констатацията на решаващия съд, че процесната сума не представлява публично държавно вземане с оглед чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, поради отсъствието на елемент от фактическия състав на нормата, касаещ недобросъвестно получени суми. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 27 и 34, от АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателката за започналото административно производство, и по този начин я е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициента бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят. Видно от приложеното пълномощно № 0000029175 от 13.06.2012 г. същите са в размер на 960 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК