Решение № 14316 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2017 г.

Решение № 14316 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1148 от 27.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1738/2016 г., Административен съд - гр. П., 11-ти състав, е отменил ревизионен акт № Р - 16001615003183 – 091 – 001 от 18.12.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 378 от 10.06.2016 г. на директор Дирекция "ОДОП" – гр. П., в частта за установените данъчни задължения по реда на ЗДДС в размер на 10 579, 58 лв. и лихви в размер на 10 579,58 лв. и по ЗДДФЛ по години: за 2008 г. в размер на 637,76 лв. и 440,19 лв. лихви; за 2009 г. – 544, 10 лв. и лихви 314, 02 лв. и за 2010 г. в размер на 498,00 лв. и лихви в размер на 236,01 лв., като е осъдил Д"ОДОП" да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 2 390 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Ж. А., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. П. в е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд П. и вместо него да постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба [фирма] чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e не основателна. С решението си Административен съд П. е отменил ревизионен акт № Р - 16001615003183 – 091 – 001 от 18.12.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 378 от 10.06.2016 г. на директор Дирекция "ОДОП" – гр. П., в частта за установените данъчни задължения /неправилно изписано на дружеството, вместо на едноличния търговец/ по реда на ЗДДС в размер на 10 579, 58 лв. / грешно изписано – по РА е 17 732,31 лв. / и лихви в размер на 10 579,58 лв. и по ЗДДФЛ по години: за 2008 г. в размер на 637,76 лв. и 440,19 лв. лихви; за 2009 г. – 544,10 лв. и лихви 314,02 лв. и за 2010 г. в размер на 498,00 лв. и лихви в размер на 236, 01 лв. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, развиваната от едноличния търговец стопанска дейност – магазин за хранителни стоки в [населено място], общ. [община], констатациите на органите по приходите, че през ревизираните 2008, 2009, 2010 и 2011 г. от търговеца не са осчетоводени фактури за закупени стоки, основно тютюневи изделия и хранителни стоки, по фактури издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], поради което е прието, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и ревизията е проведена по особения ред. В мотивите на съдебния акт е възпроизведен и начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди и данъчни задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, заключението на вещото лице по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертиза. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд за законосъобразността на ревизионния акт са изложени на л. 1598 и сл. от делото. Като основен спорен въпрос е изведено обстоятелството дали са налице реални доставки по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици, които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Мотивите на съда в тази насока са твърде обстойни, с множество излишни повторения, като систематизирани могат да бъдат сведени до следното: 1. От събраните в хода ревизията и съдебното производство доказателства, в това число заключенията на двете експертизи, се налага извод, че голяма част от фактурите не са приложени по административната преписка, друга част от тях са нечетливи, основната част от фактурите не съдържа подпис на ревизираното лице, само 21 бр. фактури на доставчика [фирма] и 4 бр. фактури на [фирма] са подписани от С. Б.. 2. В обясненията си при извършените насрещни проверки в хода на ревизията, както и в хода на образуваното предварително производство на Районна прокуратура – гр. К., данните от което са приобщени към ревизията, доставчиците посочват, че транспортът на стоките до обекта на едноличния търговец в [населено място] е извършван с техни транспортни средства, но доказателства в тази насока на практика не са събрани, изключая [фирма], но пък за това дружество липсват фактури. 3. В хода на ревизията не са събрани доказателства, които да установяват реалното извършване на доставки по процесните фактури. В тази насока няма представени приемо-предавателни протоколи, складови разписки, доказателства за транспортиране на стоките до обекта на едноличния търговец - товарителници и пътни листове. 4. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза не е открило по-голямата част от доставчиците на деклариран данъчен адрес, а тези които са открити, не са представили доказателства за реалното извършване на доставките. 5. Обстоятелството, че между ревизираното лице и изброените доставчици са съществували облигационни отношения, не е достатъчно да бъде прието, че те са доставили на търговеца стоките по процесните фактури, продажбите на които са били прикрити от него. 6. При извършените проверки вещото лице не е установило осчетоводяване на фактурите от едноличния търговец, съответно да извършвано плащане по тях. Фактът на извършени последващи продажби от търговеца не е доказан от ревизиращите органи. 7. Изводите на ревизиращите органи за наличие на реални и укрити доставки по фактурите, са изградени на база на предположения, тъй като не са извършени проверки на място в счетоводството на доставчиците. 8. Доколкото извършването на реална доставка е положителен факт от обективната действителност, с оглед правилата на доказване в тежест на приходната администрация е да докаже реалното извършване на доставките, в който случай ревизионният акт ще се ползва с обвързващата доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Обратното – липсата на реални доставки, каквато теза се поддържа от задълженото лице, е отрицателен факт или умозаключение, поради което на проверка подлежи спазването на логическите правила при неговото изграждане. 9. На база на изложеното е направен кран извод, че са налице реални доставки единствено по отношение на посочените фактурите на 21 бр. фактури на доставчика [фирма] и 4 бр. фактури на [фирма], но не и по отношение на останалите доставчици. Като продължение са изложени мотиви защо не са настъпили условия за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал. 1 от същия закон, съответно за определяне на задължения за ДДС и лихви за забава и данък общ доход и лихви за забава. Решението на Административен съд – гр. П. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д"ОДОП"-гр. П. се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора се свеждат до това, че решаващият съд не е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, в резултат на което е стигнал до неправилни изводи, че не е доказано реалното получаване на стоките по фактурите, съответно, че не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1,. т. 2 ДОПК и като резултат ревизионният акт неправилно е бил отменен като незаконосъобразен. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: От данните по делото е видно, че в хода на ревизията на база на събраните доказателства са изградени констатации, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи, на база на това, че са установени издадени фактури от различни доставчици на името на едноличното дружество, които не са намерили отражение в неговото счетоводство, с оглед на което е презумирано, че получените по тях стоки са реализирани от търговеца, без да бъдат отразени и декларирани получените приходи от продажбите. Прието е още, че при реализирането на продажбите са настъпили данъчни събития по смисъла на чл. 25 ЗДДС и е следвало да бъде начислен ДДС, съответно налице са били и условия за задължителна регистрация по ЗДДС. което не е било извършено от задълженото лице, поради което дължимият данък е определен от ревизиращите органи с издадения ревизионен акт. При така изложената фактическа обстановка правилно като основен спорен въпрос между страните е формулирано обстоятелството, дали са налице реални доставки по въпросните фактури. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява реалност на доставките, в това число реалното предаване на стоката по процесните фактури, изключая част от фактурите на двама от доставчиците. Този извод на първоинстанционния съд е логически обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Административният съд правилно е приел, че предвид на това, че спорните фактури имат за предмет родово определени вещи, с оглед на нормата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, за да се докаже реалност на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоката, по който начин става нейното индивидуализиране и може да бъде прието, че тя е получена от ревизираното лице, което впоследствие я е продало и е осъществило облагаеми доставки, които подлежат на облагане с ДДС. С. чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Тъй като основният спорен въпрос е относно реалното получаване на стоката по фактурите, което съставлява положителен факт от обективната действителност, то в тежест на приходната администрация е да установи чрез надлежни доказателства получаването на стоките по процесните фактури от страна на едноличния търговец. С оглед на доказателствата по делото административният съд правилно е приел, че ангажираните от приходната администрация доказателства не доказват реалното предаване на стоките. Предвид направеното възражение от страна на задълженото лице по оспорване на фактурите и на твърдението, че е получило стоките по тях и е реализирало доходи от продажбата им, от страна на приходната администрация няма ангажирани допълнителни доказателства, в това число искане за разпит като свидетели на лицата, които са дали обяснения като управители на доставчиците или разпит на лицата, които са доставяли стоката в търговския обект като шофьори на тези доставчици. От страна на приходната администрация не са ангажирани и доказателства кое е лицето, което е получило стоките от името и за сметка на ревизираното лице. От факта, че последното е закупувало стоки от посочените доставчици не следва автоматично изводът, че то е закупило и стоките по въпросните фактури, които са били издадени на негово име, но не са били осчетоводени. Доколкото получаването на стоката по фактурите е факт от обективната действителност, то в тежест на приходния орган е да докаже този факт, като в случая важат всички онези доводи на самия орган в хипотези на отказано право на данъчен кредит поради липса на реална доставка. Системното фактурирането към задълженото лице на родово определени вещи, без да са налице доказателства за реалното предаване на собствеността върху вещите съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, не води до извод, че са налице укрити доставки, съответно приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, върху които следва да бъдат определени задължения за данък добавена стойност или корпоративен данък. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че доказателствената сила на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК е налице само тогава, когато констатациите на акта за наличие на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1 ДОПК са подкрепени от събраните доказателства, какъвто не е настоящия случай. В касационната жалба като касационни основания на практика се преповтарят констатациите на ревизионния акт и аргументите, свързани с доказателствената сила на ревизионния акт, съставен при особена ревизия, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, които доводи и аргументи са обсъдени в първоинстанционното решение в посочения по-горе смисъл. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – гр. П. се явява правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д"ОДОП" - гр. П. и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1380 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,