Решение № 14 от 14.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 531/2010 г.

Решение № 14 от 14.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 531/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Р. България за възобновяване на НЧД № 2224/2010 г. по описа на Районен съд - Варна и отмяна на постановеното по него определение в частта за определяне на тип затворническо заведение и режим на изтърпяване на наложеното общо наказание по отношение на осъдения А. С. Н.. В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на определението е допуснато нарушение на закона, предвид приложението на чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, вместо чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият А. С. Н. не се явява, редовно призован. Същият е отбелязал в призовката, че не желае да присъства в съдебното заседание. В касационното производство участва процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, който счита искането за основателно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: I. С подлежащото на контрол определение, на основание чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е определено общо наказание на осъдения Н. по влезлите в сила присъди, постановени по НОХД № 1692/2010 г. от Районен съд - Варна и по НОХД № 2671/2008 г. от Районен съд - Бургас, като му е наложено най-тежкото наказание - осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален "общ" режим. От данните по делото се установява, че осъденият Н. е осъждан с влезли в сила присъди (определения) по четири наказателни дела, като за първото от тях, това по НОХД № 41/1999 г. на Районен съд - Царево, е настъпила реабилитация по право. Съдът е приел, че предпоставките на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК са били налице по отношение на наказанията, наложени със съдебните актове по НОХД № 1692/2010 г. от Районен съд - Варна и по НОХД № 2671/2008 г. от Районен съд - Бургас. За престъплението, предмет на НОХД № 976/2006 г. на Районен съд - Бургас, осъденият Н. е наказан с "пробация", като с определение по НЧД № 145/08 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила на 31.10.2008 г., това наказание е заменено на основание чл. 43а, т. 2 от НК с наказанието "лишаване от свобода" за срок от три месеца. От така очертаната фактология следва (съобразявайки и предписанията на ТР № 79/1983 г. на ОСНК на ВС), че осъденият е лице, спрямо което е било постановено на посоченото основание да изтърпи наказание "лишаване от свобода", поради което се явява осъждан на това наказание, независимо, че то не е наложено с първоначалната присъда. По тези съображения следва извод, че осъденият Н. не е от категорията на лицата по чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС - не е осъден за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлено престъпление или да е осъден за престъпление, извършено по непредпазливост. С оглед на това определените открит тип на затворническо общежитие и "общ" първоначален режим за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е в нарушение на закона (чл. 59 - чл. 61 от ЗИНЗС), което обуславя и основателност на искането за възобновяване, отмяна на постановения съдебен акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Предвид горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,