Решение № 716 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1352/2008 г.

Решение № 716 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1352/2008 г., III г. о., докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Е. З. Г. от гр. С., срещу решението от 5.10.2007 г. по гр. д. № 4905/2002 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 3.04.2002 г. по гр. д. № 5368/1992 г. на Софийски районен съд по извършване на делбата. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. В хода на делото излага доводи за нищожност на въззивното решение. Ответниците по жалбата Р. А. Ж. и М. А. Ж. /в чието лице като законни наследници на починалия съделител А. З. Ж. продължава производството на основание чл. 120 от ГПК - отм./ оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка валидността на решението, съдът констатира следното: В последното съдебно заседание пред въззивна инстанция, проведено на 15.03.2004 г., в което е даден ход на делото по същество, съдебният състав се е състоял от съдия К. М., като председател, и членове К. В. и мл. с. М. Л., като последният е докладчик по делото. Съдебното решение е постановено на 5.10.2007 г., по време след 10.04.2005 г., от когато съдия Л. е встъпил като районен съдия в Софийски районен съд и не е бил мл. съдия в Софийски градски съд. Данни в тази насока се съдържат както в представените удостоверения от касатора, а също и по самото въззивно дело в констатация от 21.09.2007 г. на председателя на съдебния състав. Настоящият състав намира, че тези обстоятелства обуславят извод за нищожност на решението. След като към момента на постановяване на решението съдия Л. вече не е бил съдия в Софийски градски съд, той не е могъл надлежно да участва в постановяването на съдебния акт. Касае се за порок, водещ до нищожност на съдебния акт. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение трябва да се прогласи за нищожно и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение