Решение № 15363 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2019 г.

Решение № 15363 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрисконсулт Петкова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 506/24.01.2019 г. по адм. дело № 10582/2018 г. на Административен съд- С.- град (АССГ), с което същата е осъдена да заплати сума в размер на 2 329 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 1220 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че не е доказана по безспорен начин претендираната вреда, тъй като не е установено плащането на адвокатски хонорар. Счита, че не е доказана причинно- следствената връзка между отменения акт и претърпените вреди. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като неправилно. По делото е подадена и касационна жалба от "Син Фу" ООД чрез адв. Л. Д. от САК, в качеството му пълномощник, насочена срещу Решение № 506/24.01.2019 г. по адм. дело № 10582/2018 г. на Административен съд - С.- град в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 2 329 лв. до 5 000 лв. Счита, че съдебното решение е неправилно и необосновано в частта относно размера на присъденото обезщетение. Моли да се отмени решението в неговата отхвърлителна част и да се уважи иска до неговия пълен размер. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Касационният жалбоподател Национална агенция за приходите, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Начева моли да се отхвърли жалбата на насрещната страна. Поддържа подадената касационна жалба и намира решението в неговата отхвърлителна част за правилно и обосновано. "Син Фу" ООД в представения писмен отговор от 25.02.2019 г., подаден чрез адв. Димитров, моли да се отхвърли като неоснователна и необоснована, подадената касационна жалба. Касационният жалбоподател "Син Фу" ООД, в съдебно заседание, чрез адв. Димитров моли да се уважи подадената от дружеството касационна жалба, като се отмени първоинстанционното решение, в частта му досежно размера на предявения иск. В останалата част намира, че същото е правилно. На следващо място моли да се остави без уважение касационната жалба на насрещната страна. Претендира и разноски съобразно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалвания съдебен акт- Решение № 506/24.01.2019 г. по адм. дело № 10582/2018 г. на АССГ е ОСЪДЕНА Националната агенция за приходите да заплати на "Син Фу" ООД на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение за имуществени в размер на 2 329 лв., вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита при обжалване на Ревизионен акт № Р-22221417006116-091-001/29.03.2018 г., издаден от органи по приходите, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата му част над 2 329 лв. до 5 000 лв. като неоснователен и недоказан. Освен това е ОСЪДЕНА Националната агенция за приходите- да заплати на "Син Фу" ООД сумата от 1220 лв., представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат адм. съд намира, че с влязло в сила решение на Директора на ТД на НАП е отменен Ревизионен акт № Р-22221417006116-091-001/29.03.2018 г., издаден от органи по приходите. Счел е наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Приел е, че производството пред административния орган е приключило с отмяна на обжалвания ревизионен акт, като правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Установил е, че в представения в производството договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение за осъществяване на правната защита и съдействие в размер на 5000 лв, като е представена и разписка за извършено плащане и справка от регистъра на дружеството за извършено плащане в размер на 5000 лв. Решаващият съд е разгледал направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено при защитата в производството пред административния орган, като е намерил, че съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото следва да е в размер на 2 329 лв. (с оглед материалния интерес в ревизионното производство- 59 973, 37 лв.), като искът над тази сума до 5000 лв. е преценил, че следва да бъде отхвърлен. Счел е исковата молба за частично основателна, за имуществени вреди в размер на 2 329 лева, ведно със законната лихва, така както е претендирана в исковата молба– от завеждането й до изплащане на сумата. Счел е искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в производството за основателно в размер на 1220 лева, съгласно представения и приложен по делото списък на разноските (1200 лв. - адвокатско възнаграждение и 20 лв. държавна такса). Освен това е приел, че искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като в производството по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло или частично на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Обжалваното решението е ПРАВИЛНО. Неоснователни са направените оплаквания на касационния жалбоподател- НАП, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което е отменен ревизионният акт, е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е ревизионен акт, отменен във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на ревизионния акт в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорване по административен ред. Необосновано от касационния жалбоподател НАП са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 161 ДОПК, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени предпоставки. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152- чл. 155 няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденото решение на Директора на дирекция "ОДОП"- С. не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обоснован е изводът на адм. съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно ревизионен акт, който е отменен от горестоящия орган - директор на Д "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правни услуги от 16.08.2018 г. не е в пряка причинно- следствена връзка с ревизионния акт. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на "Син Фу" ООД, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват са адекватно, обусловено следствие от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат и са в обусловена свързаност с него. Според Договора за правна защита и съдействие от 04.04.2018 г. (лист 39) е уговорено адвокатско възнаграждение. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, изложени от процесуалния представител правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на ревизионния акт. Ефикасността на защитата, бързото решаване и производството по адм. оспорване, в който е приключил процесния спор не могат да обосноват недължимост на обезщетението. Причинената вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Касационната жалба на "Син Фу" ООД срещу съдебното решение в неговата отхърлителна част също е неоснователна. В Решение № 935 от 02.07.2018 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите, изрично е посочено, че се постановява по жалба на дружеството, с която се оспорва "изцяло ревизионният акт, с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 15 986. 38 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1 612. 09 лв., както и за данък върху добавената стойност в размер на 37 752. 14 лв., ведно с лихва за забава в размер на 4 622. 76, лв. като незаконосъобразен". Със същото решение ревизионният акт е отменен. Предвид така очертания предмет на обжалване, правилно в оспореното съдебно решение е прието, че материалният интерес в ревизионното производство е 59 973. 37 лв. С оглед на това правилно от адм. съд размерът на присъденото обезщетение е определен, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, при който са отхвърлени двете касационни жалби претенциите на страните за присъждане на разноски по делото се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение