Решение № 326 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2318/2008 г.

Решение № 326 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2318/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. и на Б. Е. К. против решение № 168 от 26.10.2007 г., постановено по гр.д. № 367 по описа за 2006 г. на Бургаският окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 1* от 5.12.2005 г. по гр.д. № 870 от 2005 г. на Бургаския районен съд за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № , том*, н.д. **/** г. между П. Т. П. и М. М. П. от една страна и Ж. П. К. от друга страна, по отношение на 7/8 ид.ч. от описания в договора недвижим имот;

за отхвърляне на иска на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. за отмяна на нотариален акт № , том *, н.д. **/** г;

за отхвърляне на исковете на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. против Ж. П. К., Б. Е. К. и М. Б. К., К. Д. Д., И. К. Щ. да бъдат обявени за недействителни спрямо ищците увреждащите ги като кредитори по договора за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № , том *, н.д. **/ г сделки, сключени със следните нотариални актове: № том , н.д. № /.. г. на нотариус Ст. Д., № том *, рег. № н.д. № */..** г. на нотариус А. Д. и № , том *, рег. № н.д. № */..**** г. на нотариус Кр. К. с район на действие БРС;

за признаване за установено по отношение на Ж. П. К. и Б. Е. К., че П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. са собственици на 7/8 ид.ч. от празно дворно място от 1000 кв. м., находящо се в м.с. Черно море, Б. област, ул. "Д" № *, представляващо УПИ * /бивш парцел ** в кв.* /бивш кв.**/;

за отхвърляне на иска да бъде прието за установено по отношение на М. Б. К., К. Д. Д., И. К. Щ., че П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. са собственици на 7/8 ид.ч. от гореописания недвижим имот;

за отхвърляне на иска за осъждане на И. К. Щ. да предаде на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. владението на празно дворно място от 1000 кв. м., находящо се в м.с. Черно море, Б. област, ул. "Д" № *, представляващо УПИ * /бивш парцел ** в кв.* /бивш кв.**/.

Ищците П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. атакуват решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради непроследяване поредицата от прехвърлителни сделки, за необоснованост на извода, че отношенията между прехвърлителите и приобретателката по договора за издръжка и гледане са се влошили през 1995 г. и неправилност на изводите относно увреждащия характер на последващите прехвърлителни сделки и искат същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Бургаския окръжен съд.

Ответникът Б. Е. К. атакува решението в частта, с която са уважени предявените искове с твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение, довело лишаването им от възможността да представят допуснати доказателства и за необоснованост на изводите на съда за неизпълнение на договорните задължения на Ж. К. след 1995 г., поради което искат същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

Б. Е. К., Ж. П. К. и И. К. Щ. оспорват касационната жалба на ищците. К. Д. Д. и М. Б. К. не са изразили становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени допустимостта и разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № / г. П. П. и съпругата му М. П. са прехвърлили на дъщеря си Ж. К., по време на брака й с Б. К., недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Здравословното състояние и на двамата прехвърлители било тежко, като М. П.осем месеца преди смъртта си била на легло, т. е. и двамата прехвърлители са имали нужда от обещаните с договора издръжка и грижи, тъй като не са можели да се обслужват сами и да живеят нормално без помощта на друг човек. След месец декември 1995 г. ответниците Ж са престанали да изпълняват задълженията си по договора, като е счетено, че не е доказана забава на кредиторите, а съответно и искът за разваляне на сключения с нотариален акт № /** г. договор и установителния иск за собственост по отношение на Ж. и Б. К. са основателни за правата на ищците. Правата на ищците обаче не могат да се противопоставят на последващите приобретатели - М. К., К. Д. и И. Щ., предвид разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, тъй като правата на всички тези трети лица са били придобити преди вписването на исковата молба за разваляне на договора, съответно неоснователни са и евентуалните искове против И. Щ. за установяване правото на собственост на ищците и ревандикиране на имота. Счетено е, че исковете по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД са неоснователни, тъй като длъжниците п о договора за издръжка и гледане Ж. и Б. К. са прехвърлили имота на дъщеря си М. през 1994 г., а по делото не са събрани доказателства за неизпълнение на задълженията им към този момент - неизпълнението е започнало на 17.12.1995 г., а съответно първоначалното прехвърляне на имота от длъжниците е било в период, когато договорът е бил изпълняван и когато не се установява увреждащо поведение от тяхна страна, с което да целят поставяне в невъзможност кредиторите при евентуално разваляне на договора да получат имота си. Що се отнася до останалите ответници спрямо тях не може да бъде приложена хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, тъй като прехвърлителите по сделките с нотариални актове № */** г. и № /**** г. нямат качеството длъжници по разваления договор за издръжка и гледане.

Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон, както и нарушаване правото на защита на Б. К.

В нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните, поради което е достигнал до необоснован извод за наличие на неизпълнение на договорните задължения на Ж. К. след месец 12.1995 г. Твърдението на ищците е било за липса на изпълнение още от момента на сключване на договора, а твърдението на длъжниците - Ж. и Б. К. - че грижите и издръжката на П. П. и М. П. са осигурявани от ищеца Т. Т., който е задължен по друг договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, но независимо от това до смъртта на майката М. П. и те са полагали грижи за двамата родители, доколкото такива са били търсени, а след това ищецът Т изолирал П. П. от длъжниците по другия договор. Инцидентът от месец декември 1995 г., на който ищецът П се позовава в извънсъдебното съобщение до Ж. К. от 17.05.2004 г. и данни, за който се съдържат в част от свидетелските показания е следвало да бъде разгледан именно в контекста на поддържаната отстраните теза. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като от една страна не е обсъдил в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, а от друга страна - не се е произнесъл по молбата на адвокат Р, процесуален представител на ответника Б, за отлагане на съдебното заседание от 26.09.2007 г., поради заболяването му /удостоверено с болничен лист/, с което го е лишил от възможност да доведе допуснатите му за това съдебно заседание свидетели, както и в нарушение на чл. 154, ал. 1, изр.второ от ГПК не е дал възможност на Б. К. да вземе становище по приетите в съдебното заседание на 26.09.2007 г. писмени доказателства.

Допуснатите процесуални нарушения при разглеждането на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД са основание за отмяна на постановеното по този иск решение. Доколкото изхода на спора за разваляне на договора за издръжка и гледане по нотариален акт № /*** г. е преюдициален за изхода на останалите предявени искове, то въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени връзката на преюдициалност между предявените по делото искове - какво правно значение би имало евентуалното разваляне на договора за издръжка и гледане спрямо претендираните от ищците против последващите приобретатели права, както и спрямо предявения иск по чл. 135 от ЗЗД по отношение на договора от 1994 г., съответно, ако този иск е основателен, то противопоставими ли са на ищците правата на последващите приобретатели, придобили собствеността от лица, които спрямо ищците не се легитимират като собственици.

В обобщение са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд Б.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение