Решение № 15522 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2018 г.

Решение № 15522 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ч., от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Симитчиев, против решение № 255 от 07.03.2018 г. по адм. дело № 1025/2017 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0338-000451/31.07.2017 г. на началника на РУ-Самоков при ОДМВР-София. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. В с. з. представя като доказателство влязло в сила решение по а. н. д. № 692/2017 г. на Районен съд-гр. Самоков. Ответникът: началника на РПУ-Самоков при ОДМВР-София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на ПАМ от 31.07.2017 г. на началника на РУ-Самоков при ОДМВР-София, с която за извършено нарушение на чл. 150 ЗДвП и на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП / ред. Д. в. бр. 54/2017 г. / на оспорващата А. Ч. е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, заради това, че на 30.07.2017 г. около 11, 25 ч. в гр. Самоков, като водач на МПС, собственост на Н. Ч. /починал/, е управлявала същото със свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ с изтекъл срок на действие до 06.11.2016 г. Обстоятелствата относно допуснатото нарушение са установени с АУАН № 185363 от 30.07.2017 г. на мл. автоконтрольор И. И. при РУ-Самоков към ОДМВР-София, връчен на Ч. без възражения. При тези данни, е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Според съда при неоспорване на констатациите по съставения АУАН и непредставяне на други доказателства, които да го оборват, органът, при условията на обвързана компетентност дължи налагането на процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. От друга страна не е оспорено обстоятелството, че на посочената в акта дата Ч. е управлявала съответното МПС, без да притежава валидно СУМПС, поради това, че е с изтекъл срок. Обсъдени са относимите за случая разпоредби от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, съобразно които свидетелството за управление на МПС представлява личен удостоверителен документ, с определен срок на действие, изтичането на който го прави невалиден. Управлението на МПС с такъв невалиден документ се приравнява на управление на МПС без СУМПС, поради което наложената ПАМ е законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, са правилни. Правилно е установено, че касаторът, не е оборил обвързващата доказателствената сила на съставения АУАН от 30.07.2017 г., по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а с това и описаното в него нарушение на чл. 150 от с. закон. Пред органа и съда, оспорващият не е ангажирал доказателства, че към датата на проверката - 30.07.2017 г. в гр. Самоков е управлявал съответното МПС с валидно СУМПС. От данните по преписката е установено, че издаденото на Ч. СУМПС е със срок на действие до 06.11.2016 г., който е изтекъл. Поради това, при правилно приложение на закона са изводите на съда, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а ЗДвП / ред. Д. в. бр. 54/2017 г. / за прилагане на процесната ПАМ, тъй като е безспорно установено, че на посочената в АУАН и заповедта дата, касаторката е управлявала МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Касационният съд споделя изводите на решаващия, че съгласно чл. 50 ЗБЛД СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност, който е с определен срок на валидност. С изтичане на срока му, водачът не губи своята правоспособност да управлява МПС от съответната категория, но с изтичане на срока за който е признато това право, същото се счита за прекратено. След изтичане срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" ДР ЗБЛД е посочил, че личен документ с изтекъл срок на валидност е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок, се приравнява на управление на МПС без СУМПС. При управление на МПС без СУМПС, се дължи прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Поради това като е достигнал до същите изводи и е приел законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Горното не се променя от представеното пред касационната инстанция доказателство - влязло в сила решение на РС-Самоков, с което е отменено издаденото срещу А. Ч. НП № 17-0338-001691/24.10.2017 г. за същото нарушение. Това е така, защото се касае за различни по своята правна природа актове: заповедта за налагане на ПАМ е административен акт, за който е приложим АПК, докато НП е санкционен акт за извършено административно нарушение, за който е приложим ЗАНН, от което следва, че отмяната на единия не води да отмяната и на другия. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение