Решение № 3309 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 АПК. Образувано по касационна жалба на главен експерт при отдел Местни данъци и такси при Община Самоков, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Кабранска срещу решение 420/06.04.2023 г., постановено по адм. дело 1031/2022 г. по описа на Административен съд - София област в частта, с която по жалба на Фин Инвест ЕООД - гр. София е прогласен за нищожен Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД) 73180006336-1/24.11.2021 г., потвърден с решение, обективирано в писмо с изх. 2600-1333/09.09.2022 г. на началник отдел Местни данъци и такси при Община Самоков. Релевират се оплаквания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че съдът не е проверил процедурата по издаване на оспорения акт, като неправилно и в противоречие с приложимите по време разпоредби на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е обосновал извод за липсата на предвидените в закона предпоставки за издаването му. Съображения в подкрепа на касационните основания са изложени и в представените по делото писмени бележки с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от ст. юриск. Гергинова и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Фин Инвест ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. П. Койкова, я оспорва и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, чиито мотиви споделя. Претендира се и присъждане на възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване поради следните съображения: С оспорения АУЗД на Фин Инвест ЕООД за периода 2016 г. 2021 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 3 890,37 лв. и такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 12 979,59 лв, ведно със съответните лихви за недвижим имот, представляващ земя, с идентификатор 65231.920.278, находящ се в курортен комплекс Боровец, Община Самоков. Предмет на разглеждане е било и решение, обективирано в писмо с изх. 2600-1333/09.09.2022 г. на началник отдел Местни данъци и такси при Община Самоков, присъединено с определение 1037/19.10.2022 г., постановено по адм. дело 1032/2022 г. по описа на Административен съд София област, в частта, в която е прието, че на основание чл. 107, ал. 4 ДОПК жалбата на Фин Инвест ЕООД е недопустима, поради това, че е подадена след законоустановения срок. За да прогласи нищожността на оспорения АУЗД в посочената част първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, но при грубо нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Според съда в нарушение на законовите изисквания за форма на акта, като условие за неговата валидност, същият не съдържа ясно и пълно изложение на фактическите основания, които са взети предвид от административния орган при издаването му, като не са посочени и доказателствата, въз основа на който тези факти се приемат за установени. Бланкетното и декларативно посочване, че данните, които касаят характеристиките на имота и са от значение за определяне на облагаемата основа са собствени данни, както и такива, получени от трети лица, според съда е крайно недостатъчно, за да се приеме, че от страна на органа ясно и точно са обективирани приетите за установени релевантни факти. В тази връзка са изложени мотиви за липсата на основание за вписване в декларацията, че въпросният имот представлява дворно място и като такова е обект, за който следва да се дължи ДНИ, съобразно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Съдът е посочил и, че актът е издаден, без да са налице предпоставките по чл. 107, ал. 3 ДОПК, поради което не били изпълнени кумулативно регламентираните процесуални правила, изискващи стриктно съблюдаване и изчерпване на поредица от процедури, включително по чл. 103 ДОПК, административният орган е издал един нищожен акт. Според съда оспореният АУЗД е нищожен и с оглед издаването му и в противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка и съобразно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, както и с оглед ангажираните по делото доказателства е счел, че неправилно и необосновано административният орган е обосновал извод, че процесният имот е такъв, подлежащ на облагане с ДНИ, както и че за същия се дължи ТБО. Прието е за основателно възражението на дружеството, че в конкретния случай не е установено дали имотът има конкретно предназначение на гора и горска територия или има предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ, респ. за липсата на основание за направеното допълнително вписване в декларацията от 24.11.2021 г., че имотът е включен в строителните граници на населеното място и попада в строителна зона 1 и подлежи на облагане с данък. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е изложил мотиви и относно материалната незаконосъобразност на акта, въпреки, че е прогласил неговата нищожност. Обжалваното решение е недопустимо. Делото е било образувано пред първоинстанционния съд по жалба на Фин Инвест ЕООД срещу посочения по горе акт, който е издаден Л. Чангъров - главен експерт при отдел Местни данъци и такси при Община Самоков, потвърден с решение. на началник отдел Местни данъци и такси при Община Самоков Като ответник по делото пред първоинстанционния съд е конституиран с разпореждане 2220/21.12.2022 г. издателят на акта - главен експерт при отдел Местни данъци и такси при Община Самоков. Съгласно чл. 107, ал. 4 във връзка с чл. 159, ал. 2 и чл. 144 ДОПК надлежна страна в съдебното производство и ответник по оспорването на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК е териториалният директор на Националната агенция за приходите (НАП). По силата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ правомощията на териториален директор на НАП по този закон се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Поради изложеното, като ответник по делото пред първоинстанционния съд е следвало да се конституира началник на отдел Местни данъци и такси при Община Самоков, а не както неправилно е приел съда издателят на обжалвания административен акт. Като задължителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство е конституирането на надлежните страни, а в случая това не е изпълнено. С участие на ненадлежна страна не може да се разреши спора по същество и постановеното от съда решение не обвързва конституирания ответник по конкретното дело, поради което спрямо него не може да има сила на пресъдено нещо на съдебното решение арг. от чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с § 2 ДОПК. Като е конституирал ненадлежна ответна страна първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, поради което същото следва да се обезсили чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при конституиране на надлежните страни, посочени по горе. Касационната инстанция не следва да се произнася по отношение на разноските, а това ще следва да стори първостепенният съд при разглеждане делото по същество и в зависимост от изхода на делото чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение