Решение № 1612 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2016 г.

Решение № 1612 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. З. М., от гр. С., против решение № 3078/05.05.2016 г. по адм. дело № 2725/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Изпълнителният директор на АГКК, гр. С., редовно призован, не изпраща представител. Ответниците: Д. Н. В. и К. Н. В., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й установи: П. А. съд С.-град М. З. М. е оспорил законосъобразността на Заповед № РД-18-3/09.01.2015 г. на ИД на АГКК - С., с която е одобрена първоначална КККР за поземлени имоти с идентификатори 68134.1893.170 и 68134.1893.171, гр. С., р-н "Витоша", издадена на основание чл. 49в, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014 г./, към момента отменен /ДВ, бр. 57/2016 г./. Заповедта е издадена в изпълнение на влязло в сила решение по адм. дело № 14532/2013 г. на АССГ, 25-ти състав, с което първоначално одобрената КККР за тези два имота, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, е отменена в тази част и преписката върната на органа за ново произнасяне. Следователно новото произнасяне със Заповед № РД-18-3/09.01.2015 г. на ИД на АГКК всъщност има за предмет одобряване на първоначална КККР по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР относно тези два имота. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. като неоснователна. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради следното: Със Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /обн. ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26.07.2016 г./ е предприето изменение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР /ред. ДВ, бр. 30/2006 г./, която е придобила следната редакция: "Одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване". С тази норма, имаща процесуален характер, са изключени от обжалване одобрените кадастралната карта и кадастрални регистри, изработени по реда на чл. 35 от ЗКИР, представляващи първоначални КККР. Процесуалните норми имат незабавно действие и се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт по който са създадени не е предвидено друго. В случая, видно от ПЗР на ЗИДЗКИР /обн. ДВ, бр. 57/22.07.2016 г./, липсва уредба за процесуалния ред по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР /ред. ДВ, бр. 30/2006 г./, каквото е настоящето. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР /ДВ, бр. 57/22.07.2016 г./ е уредена процедурата по довършване на започнатите административни производства по създаване на КККР, вкл. и това по чл. 49 и сл. от ЗКИР, заварени към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но няма за съдебните такива, които са висящи. За последните важи изменената процесуална норма на чл. 49, ал. 2 /ДВ, бр. 57/2016 г./, изключваща съдебното обжалване на такива актове. От изложеното следва, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 57/2016 г./, жалбата на М. М. против заповедта на ИД на АГКК-С., с която е одобрена първоначална КККР относно двата имота с идентификатори 68134.1893.170 и 68134.1893.171, се явява недопустима, поради липса на предмет - чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество на недопустимата жалба съдът е постановил недопустимо решение. Като такова същото следва да бъде обезсилено и вместо него жалбата срещу заповедта, бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение