Решение № 10465 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, подадена чрез пълномощника юрисконсулт И. Калъчева, срещу решение 8470 от 12.03.2025 г., постановено по адм. дело 11329/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател навеждат доводи на неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е налице строеж, а е извършен ремонт на мрежата за ниско напрежение (НН), с монтаж на измервателни съоръжения и електромерни табла в рамките на съществуваща сервитутна зона, по отношение на което не се изисква разрешение за строеж на основание чл. 151, ал. 1, т. 15 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и не е налице строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Счита, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и органът невярно е констатирал, че строежът е пета категория и е изграден през 2024 г. Заявява, че външното електрозахранване на жилищната сграда е изпълнено през 2021 г., а на основание чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е допустима в границите на съществуващата сервитутна зона да бъдат изграждани енергийни обекти, каквото е електромерното табло. Иска отмяна на оспореното съдебно решение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. С допълнителна молба претендира разноски по представен списък. Ответникът - главен архитект на Столична община, в представен писмен отговор чрез пълномощника юрисконсулт Е. Найденова и в съдебно заседание чрез служител с юридическо образование Г. Ненкова, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД против заповед САГ24-РА-30-286/08.10.2024 г., издадена по заместване на вр.и.д главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2 т. 2, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, му е наредено да се премахне незаконен строеж: Външно електрозахранване на многофамилна жилищна сграда , находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1974.406, [улица] (о.т. 25 - о.т. 26), в м. в.з. Габаро Азмата , район Витоша - СО. Установено е, че ПИ 68134.1974.406, в който е изпълнена част от строежа, е публична общинска собственост - улица. Строежът представлява метален стълб с два броя електромерни табла за измерване консумацията на електрическа енергия и чакащ кабел НН. Извършен е Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, съгласно предварителен договор за присъединяване ел. мрежата от 06.10.2017 г. Квалифициран е като пета категория, съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатуратата на видовете строежи (Наредба 1/30.07.2003 г.) и е извършен е през 2024 г., без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж - в нарушение на чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 ЗУТ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е издадена по заместване на компетентен орган с делегирани правомощия от кмета на общината, съгласно представени надлежни заповеди. Тя е постановена в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, квалифициран като мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура за електроснабдяване, съгласно § 5, т. 31 ДР ЗУТ и електропровод по § 1, т. 21 ЗЕ. Категорията на строежа е приета за надлежно установена с констативния акт, който има характера на официален документ и съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба 1/30.07.2003 г., т. е. следва категорията на сградата която захранва с електричество. Прието е, че макар дружеството-жалбоподател да е оператор на електроразпределителна мрежа и да има правото на учредяване на сервитут по чл. 64, ал. 2 ЗЕ, не е доказал изпълнение на условията ал. 4 от същата норма, за да възникне сервитута. Освен това, на основание чл. 64, ал. 5 ЗЕ, наличието на сервитутни права, не освобождават жалбоподателя от задължението при извършване на строителство, да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа. Не е налице изключението по чл. 151, ал. 1, т. 15 ЗУТ за извършването му без разрешение, тъй като процесният строеж не е разположен в регулационните граници на имота - частна собственост, в който се намира електрозахранената сграда - ПИ 68134.1974.4953, собственост на Цимент трейд ЕООД, а в ПИ 68134.1974.406, който е публична общинска собственост - улица. Предвид липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, АССГ е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът е изследвал и търпимостта на строежа, като установил невъзможност за приложение на съответните норми, предвид времето за изпълнението му - независимо дали през 2021 г., както твърди жалбоподателят или през 2024 г., както приема органът. Изложени са и мотиви за съответствие на заповедта с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, с което е отговорено на възражения на дружеството-жалбоподател в обратния смисъл. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпореденият за премахване метален стълб с две електромерни табла и чакащ кабел НН, а не само електромерно табло както твърди касаторът, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Той отговаря по вид и характер на мрежи и съоръжения като елементи от техническата инфраструктура, според § 5, т. 31 ДР ЗУТ и елемент на електропреносна мрежа по определението на § 1, т. 20 ЗЕ. Същият е пета категория, съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба 1/30.07.2003 г., тъй като мрежата и съоръжението служи за електрическо захранване на жилищна сграда с ниско застрояване по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ. Този извод следва от констативния акт за проверката, нотариален акт 187, т. VІІ, рег. 17014, д. 1130/2017 г. и предварителния договор за присъединяване към електро-разпределителната мрежа от 06.10.2017 г. Касационния жалбоподател не е ангажирал доказателства с които да опровергае изводите на органа, че се касае за нов строеж, а твърдението му за осъществен ремонт на съществуващо съоръжение остава необосновано. Той не е изпълнил дадените му указания от първоинстанционния съд в определение 26383/09.12.2024 г. по разпределение на доказателствената тежест и нуждата от специални знания за преценка на обстоятелствата по приложението на чл. 151, ал. 1, т. 15 ЗУТ. При осъществяването на нов строеж, извършените строително-монтажни работи не попадат в дефиницията на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и сред изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, тъй като не се касае за поддържане на елементите на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 3 ЗУТ, в каквато насока са изложените в оспорването до административния съд и в касационната жалба доводи. Неприложима е и т. 15 на чл. 151, ал. 1, ЗУТ, допускаща изграждане без разрешение за строеж на електрически уредби и инсталации НН, извън обхвата на инвестиционния проект за основното ниско жилищно застрояване, но само когато са разположени в регулационните граници на имот - частна собственост. Процесното съоръжение е изградено на улицата, която е публична общинска собственост. Следователно за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение по реда на чл. 148 ЗУТ. В случая такова не е налице, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Правилно съдът приема, че времето на изпълнение на строежа изключва определянето му като търпим съгласно § 16 ПРЗУТ, § 148, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.) и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.). Периодът - независимо дали е през 2024 г., или през 2021 г., е извън приложното поле на изброените разпоредби. Поради това строежът като незаконен и недопустим, подлежи на премахване. Не може да бъде споделено възражението, че констатираният строеж се намира в рамките на съществуваща сервитутна зона на мрежа НН и дружеството, съгласно чл. 64 ЗЕ и чл. 13, ал. 1 от Наредба 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, осъществява в случая само ремонт на мрежата и изпълнява свое законово задължение за монтаж на измервателни съоръжения. Наличието или не на съществуващ сервитут, учреден в полза на електроразпределителното дружество, не е относимо към законността на изграденото съоръжение и не освобождава жалбоподателя от задължението при извършване на ново строителство, каквото безспорно е установено, да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа. Това изрично е предвидено и в нормата на която касаторът се позовава - чл. 64, ал. 5 ЗЕ. С оглед горното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,