Решение № 1181 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3106/2018 г.
ВАСIII отделение24.01.2020 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 936/17.01.2018 г. по адм. дело № 647/2017 г. по описа на Административния съд-Хасково в частта, в която е отхвърлен подаденият от прокурор при Окръжна прокуратура-Хасково протест по отношение на чл. 10, т. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград, приета с решение № 275 по протокол № 20 от заседанието на Общинския съвет-Симеоновград, проведено на 27.07.2005 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ чл. 10, т. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград, приета с решение № 275 по протокол № 20 от заседанието на Общинския съвет-Симеоновград, проведено на 27.07.2005 г. Решението не подлежи на обжалване. Решението подлежи на обнародване по начина на обнародване на Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград и влиза в сила от деня на обнародването му.
Мотиви
Решение № 1181 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3106/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Прокурор при Окръжната прокуратура-Хасково е подал касационен протест против решение № 936/17.01.2018 г. по адм. дело № 647/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково в частта, в която е отхвърлен подадения от прокурора протест по отношение на чл. 10, т. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени нормативната разпоредба. Общинският съвет - Симеоновград не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени разпоредбата на чл. 10, т. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград, тъй като общинският съвет нямал компетентност да урежда отношения, свързани с упражняване на правото на вероизповедание на подзаконово ниво. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед оплакването в касационния протест, го намира за основателен. С решение № 936/17.01.2018 г. по адм. дело № 647/2017 г. Административният съд–Хасково отменил по протест на прокурор при Окръжната прокуратура - Хасково разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград, приета с решение № 275 по протокол № 20 от заседанието на Общинския съвет-Симеоновград, проведено на 27.07.2005 г., и отхвърлил подадения от прокурора протест по отношение на разпоредбата на чл. 10, т. 5 от наредбата. Административният съд достигнал до извод, че Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград е приета от компетентен орган, чието правомощие да издава подзаконови нормативни актове произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. При проверката съдът установил, че актът е приет при спазване на производствените правила. Разпоредбата на чл. 10, т. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград гласи: ".. Не се допуска рекламиране на: агитирането на религии и религиозни общности, нерегистрирани от закона.". Според изложените от съда мотиви, уредбата не противоречи на Конституцията на Република България и на Закона за вероизповеданията. Оспорената разпоредба не ограничавала избора на изповедание, нито свободното му изповядване, както и не представлявала намеса във вътрешната организация на религиозните общности и институции. Тя кореспондирала с чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за вероизповеданията, според които вероизповеданията могат да имат местни поделения съгласно уставите си, подлежащи на вписване в регистър на кметовете на общините според населеното място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице. Съдът отбелязал, че предметът на регулацията по подзаконовия нормативен акт не бил идентичен с този на чл. 8 от Закона за вероизповеданията, който уреждал ограниченията на правото на религиозно изповедание. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд противоречи на материалния закон. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Конституцията на Република България провъзгласява свободата на вероизповеданията. Всеки има право свободно да избере и да упражнява вероизповеданието, чиито принципи и убеждения споделя. Според чл. 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи "всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Свободата да се изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите". Тези основни принципи намират развитие в уредбата по Закона за вероизповеданията. В чл. 2, ал. 2 от Закона за вероизповеданията е записано, че правото на вероизповедание се изразява във възможността всеки свободно да формира религиозните си убеждения, да избира, променя и изповядва, съответно да практикува свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. То включва и следните права: да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им; да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания; да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции; да се произвеждат, придобиват и използват по съответна на богослужебните цели степен необходимите материали и предмети за обредите и обичаите на една религия или вяра; да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор; да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания. Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други (чл. 5 ЗВ). Съгласно дефинициите по § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за вероизповеданията "вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция, "религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии, а "религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав. Разпоредбата на чл. 10, т. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград се съдържа в подзаконов нормативен акт, който, видно и от наименованието му, регулира външната реклама, надписите, разполагането на информационно-указателните табели, поставянето на флажни рекламни материали и на печатни рекламни материали върху имоти на територията на община Симеоновград. Компетентността на общинския съвет да урежда материята произтича от чл. 57 от Закона за устройство на територията, според който върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. Оспорената разпоредба забранява да се пропагандират чрез изброените горе рекламно-информационни елементи религии и религиозни общности, които не са институционализирани, тоест, не се свързват с определена религиозна институция, регистрирана по Закона за вероизповеданията. Регистрацията е форма на законно осъществяване на дейността на вероизповеданията, при която възниква юридическо лице. Съгласно чл. 14 от Закона за вероизповеданията религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице при условията и по реда на този закон. Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд по реда на глава четиридесет и девета "Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс. След регистрацията на вероизповеданието като юридическо лице то може да регистрира и местно поделение по реда на чл. 19 от Закона за вероизповеданията. За да могат да бъдат носители на права и да поемат задължения, каквито произтичат от установения от държавата правен ред, вероизповеданията следва да се регистрират. Изпълнението на това изискване е необходимо и за придобиване на разрешение за поставяне на рекламни елементи предвид установения с чл. 57 от Закона за устройство на територията разрешителен режим за поставяне на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи от физически и юридически лица. Само регистрираното вероизповедание, което е юридическо лице и има свои органи на управление, може да бъде титуляр на разрешение за поставянето на публични места на рекламно-информационни съобщения. Освен конститутивно, вписването има и оповестително действие относно наименованието и седалището, убеждението и богослужебната практика, органите на вероизповеданието, лицата, които представляват вероизповеданието, начините на финансиране и имуществото, което позволява идентификацията на вероизповеданието в обществения живот. Макар регистрацията на вероизповеданията да се свързва с общественополезни цели, необходимо е да се отбележи, че религиозните общности не са задължени да се регистрират по предвидения в Закона за вероизповеданията ред. В отклонение от законовите предписания, разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград забранява на вероизповедания, които не са регистрирани, да разпространяват чрез реклама религиозните си убеждения, което на практика ограничава свободното им изразяване. С поставянето на условие, което по закон не е задължително, подзаконовата разпоредба засяга правото на вероизповеданието да дава публичност на религиозните си убеждения. Практикуването на вероизповеданието не може да бъде ограничавано с подзаконов нормативен акт, на основания, различни от предвидените в чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията на Република България: когато религиозните общности и институции се използват за политически цели или в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на други граждани. Макар нерегистрирана, религиозната общност може свободно да упражнява конституционно гарантираните й права, ако това не засяга обществената сигурност, обществения ред, здравето, морала или правата и свободите на другите. С оглед направените изводи следва да се приеме, че решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени в атакуваната част. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразната разпоредба на чл. 10, т. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Симеоновград, По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд