Решение № 16996 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2011 г.

Решение № 16996 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2011 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Милена Василева Ихтярова, от гр. Стара Загора, чрез пълномощника адв. Желязков срещу решение № 143/16.06.2011 г. по адм. дело № 155/2011 г. на Административен съд-Стара Загора. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът- кмета на община Стара Загора не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество -основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка против мълчалив отказ на кмета на Стара Загора да се произнесе по заявление вх. № 94-М-753/24.08.2009 г., за допълване на кадастралния план, с мотив, че към момента на сезиране на кмета е изготвена кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-43/25.05.2009 г., влязла в сила на 07.08.2009 г., поради което компетентен по искането е началника на СГКК - Стара Загора, а не кмета по реда на § 4 от ПЗР на ЗКИР Решението е неправилно като краен резултат въпреки, че е постановено при обосновани и отговарящи на изяснената по делото фактическа обстановка изводи за компетентността на органа. Правилен е извода, че не е налице мълчалив отказ на кмета на общината, тъй като при наличие на одобрена и влязла в сила кадастрална карта по чл. 49 ЗКИР към момента на подаване на искането с вх. № 94-М-753/24.08.2009 г., с компетентност за нейното допълване и изменение разполага началника на СГКК - Стара Загора. Следователно жалбата е срещу мълчалив отказ на некомпетентен орган, за който не съществува законово задължение за произнасяне, което е абсолютна предпоставка за да настъпи като последица в установения по АПК срок мълчалив отказ. Този орган обаче е бил длъжен да изпрати искането до компетентния за това орган по реда на чл. 31 АПК. Неизпълнението на тоза задължение /непрепращането на искането/ сочи категорично на незавършило административно производство по издаване на претендира административен акт, респ. отказ, поради което производството пред съдебната инстанция е лишено от предмет и съответно е недопустимо. Това налага отмяна на обжалваното решение, прекратяване на производството по делото и изпращане на преписката на компетентния орган- началника на СГКК - Стара Загора. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение