Решение № 1395 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2013 г.

Решение № 1395 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 541 от 11.03.2013 г. по адм. дело № 2829/2012 г. на Административен съд Пловдив. С него е отменен ревизионен акт /РА/ № 161201126 от 14.5.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите, изменен с решение № 958 от 2.8.2012 г. на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив с отказан на дружеството "М. Д. М. агро груп" ООД гр. Пловдив от данъчен кредит с окончателен размер 25897,20 лв. Развиват се доводи за неправилност, от които може да се изведе извод за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивират жалбата като сочат, че преценката на доказателствата е неправилна и са направени незаконосъобразни изводи. Искат решението на първата инстанция да бъде отменено и да се присъдат разноски за двете инстанции, представляващи юристконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "М. Д. М. агро груп" ООД, чрез процесуалния представител я оспорва в подадено възражение от 16.4.2013 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт /РА/ № 161201126 от 14.5.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите, изменен с решение № 958 от 2.8.2012 г. на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив с отказан на дружеството "М. Д. М. агро груп" ООД гр. Пловдив от данъчен кредит с окончателен размер 25897,20 лв. Съдът е приел от фактическа страна, че на ответника по жалбата е била редовно извършена повторна ревизия за данъчни периоди 1.2.2011 г. - 28.2.2011 г. - установяване на публични задължения по ЗДДС. С обжалваната пред съда част от РА на оспорващото дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 25897,20 лв. по фактура № 616/1.02.2011 г., на стойност 129486 лв., с предмет на сделка 308.300, т. царевица, издадена от "Пи Ел Си Маркетинг Фейшън" ООД гр. Благоевград. За да постанови обжалвания в настоящето производство резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая е осъществена облагаема доставка с предмет доставка на царевица. В мотивите си съдът е посочил, че в крайна сметка същественото е, че е издадена фактура, която отговаря на всички изисквания на ЗСч, поради което следва да се приеме, че се ползва с предвидената в същия доказателствена сила, и която преценена в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, обосновава извод, че на датата на съставянето й се е стигнало до предаване на стоките и тяхното индивидуализиране - т.е. осъществено е прехвърляне на собствеността върху стоките по пряката доставка, съответно обективирано е извършването и приемането на услугите по всеки един първичен счетоводен документ. Приел е още, че при така представените доказателства за осъществен транспорт - посредством ЧМР, установената възможност на превозвачите да го извършат, както и констатираните плащания, преценени с оглед декларираната последваща реализация на количествата царевица - признатите ВОД, преценени в своята съвкупност налагат извода за реалност на процесната доставка. Установените от органите по приходите разминавания в част от пътните листове, респективно липсата на такива за част от превозите не може да бъде основание за направата на противен от посочения по-горе извод. Наличието или липсата на тахошайби и/или пътни листове, при наличието на редовно съставени ЧМР и установена материално-техническа обезпеченост на превозвачите, не може да бъде основание за направата на извод, че фактурираните превози не са реално осъществени. Тъй като най-малкото е извън възможността на лицето възложило превоза да контролира редовното им отчитане посредством тахошайби и пътни листове. По отношение на установените разминавания в датата на издаване на процесната фактура и датите на доставките по предходните доставки, съдът е посочил, че съгласно дадените от представляващия дружеството доставчик писмени обяснения, процесната доставка е във връзка с устно споразумение за доставка на 308,30 т. царевица в срок от 1.02.2011 г. до 28.02.2011 г., като самата доставка е осъществена на четири пъти на различни дати след закупуване на количествата от предходните доставчици. За последните от представените по делото ПИНП е установено, че са в общия случай земеделски производители, декларирали обработването на съответните площи и разполагащи със съответната материално-техническа обезпеченост. В допълнение административният съд се е позовал на решение от 21.06.2012 г., постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като е счел, че в конкретния казус органите по приходите не са представили доказателства, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесната сделка е част от данъчна измама. Решението е правилно. Правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на стоки или услуги. При изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. Правилно съдът е приел, че по делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ (фактура) от страна на прекия доставчик, който е издал процесната фактура, отразена в дневниците за продажби и справките-декларации и е начислен данъка по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1, респективно по чл. 9 от ЗДДС. В случая, предмет на спорната доставка е царевица, а именно вещ, която е определена по своя род, поради което и по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД вещнопрехвърлителният ефект на продажбата настъпва с определянето й по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването й. Доколкото никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, респективно - да предаде на възмездно основание движима вещ, която не владее, то определящо при преценката за реалното извършване на доставката е установяването на ресурната обезпеченост на доставчика със съответната стока. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на съставената фактурата, приемо-предавателния протокол, товарителници, наличие на кадрова и материалнотехническа обезпеченост на доставчика и получателя, както и на представените доказателства за осъществен транспорт - посредством ЧМР, установената възможност на превозвачите да го извършат, както и констатираните плащания, преценени с оглед декларираната последваща реализация на количествата царевица, за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно постановен отказ на същото на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Признатите ВОД, преценени в своята съвкупност налагат извода за реалност на процесната доставка. Правилен е изводът на съда, че последното се потвърждава и от издадения на доставчика РА - влязъл в сила, обхващащ процесния период, за който не е извършена корекция на начисления от доставчика ДДС, поради което и предвид липсата на корекции в тази насока и липсата на изрично позоваване на разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС следва да се приеме, че органите по приходите са приели последните (вкл. и тази по процесната фактура), за реално осъществени. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод и този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а ответникът не е претендирал присъждането на такива. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение