Решение № 268 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 965/2010 г.

Решение № 268 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 965/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Х. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу въззивно решение № 215 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 1122/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 874 от 27.03.2009 г. по гр. дело № 3208/2009 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. А. А. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 623 лв. - обезщетение за ползване без основание на апартамент № 109, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2 за периода декември 2006 г. - април 2008 г. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото не е спазена нотариалната форма, за да бъде учредено на ищеца валидно право на ползване върху процесния имот. Това е така, тъй като с договора от 18.06.2003 г., оформен с нотариален акт № ** по нот. дело № 368/2003 г. на нотариус Ж. К., продавачите са прехвърлили правото на собственост върху апартамента на ответницата А. А. А. като са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота за ищеца К. Х. П. След като последният не е подписал договора, то по отношение на него не е спазена изискуемата по чл. 18 ЗЗД нотариална форма и по отношение на него той няма вещноправен ефект. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен, тъй като няма право на ползване върху имота, поради това, че не е участвал при продажбата на процесния имот.

Ответницата по касационната жалба А. А. А., [населено място], оспорва жалбата.

С определение № 91 от 25.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 215 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 1122/2009 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за това има ли валидно учредено право на ползване за бенефициера, без той да е страна по договора за покупко-продажба, който е решаван противоречиво от съдилищата.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

В случаите когато собственикът на недвижим имот продава имота на друго лице като запазва правото на ползване за трето лице се учредява право на ползване в полза на последното. Това прехвърляне на вещното право на ползване става със самия договор в полза на трето лице при условие, че е валиден. Това е така, защото уговорителят е сключил договора от свое име, но действието му е настъпило направо в патримониума на третото ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип договори е прякото придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между уговарящия и обещателя. Ето защо е изключено в тези случаи да има повторно нотариално прехвърляне - този път между уговорителя и третото лице само на вещното право на ползване. С договора за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на ползване на трето лице купувачът придобива само голата собственост /proprietas nuda/.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

По делото е установено, че на К. Х. П. е учредено валидно право на ползване върху процесния имот. Това е така, тъй като с договора от 18.06.2003 г., оформен с нотариален акт № ** по нот. дело № 368/2003 г. на нотариус Ж. К., продавачите са прехвърлили правото на собственост върху апартамента на ответницата А. А. А. като са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота за ищеца. То включва и правото на владение върху имота. От вещния характер на правото на ползване произтича неговата противопоставимост на всички други лица, включително и на собственика на имота. Ето защо ответницата е ползвала същия имот за исковия период без основание, тъй като е имала само голата собственост. Според приетата по делото техническа експертиза обезщетението за ползване за процесния период е в размер на 2 473 лв.

При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен извод за неоснователност на иска.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе искът трябва да бъде уважен като основателен.

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 253.46 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.