Решение № 226 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 117/2010 г.

Решение № 226 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 117/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на н.о.х.д. № 286/2006 г. и в.н.о.х.д. № 444/2007 г. на Окръжен съд гр. Б., образувано по искане на осъдения И. Д. С.. В съдебно заседание редовно призовани не са взели участие нито осъдения, нито защитника му. Гражданските ищци и частни обвинители и повереникът им, не са взели становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази изложеното в искането, становището на обвинението и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 24.04.2007 г. постановена по н.о.х.д. № 286/2006 г. на Районен съд гр. Б., осъдения И. Д. С. е признат за виновен в това, през м. октомври 2002 г. в гр. Б., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у св. И, Антония К. и М. Л. и с това им причинил имотна вреда в размер на 4000 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. С присъдата са уважени граждански искове в полза на пострадалите, за причинени имуществени вреди в размер на по 2000 лв., ведно със законните последици. С решение от 22.05.2009 г. постановено по в.н.о.х.д. № 444/2007 на Окръжен съд гр. Б. присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения С.: В искането формално са ангажирани всички основания по чл. 348 НПК, без да са мотивирани обстойно. Възразява се по оценката на доказателства, твърди се че деянието не е осъществено, нито от обективна, нито от субективна страна, че осъдения имал желание да помогне на гражданските ищци и че вина имат длъжностните лица от Югозападния университет, а не той и т. н. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства. Подробно са ги обсъдили, като са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа. По фактите е прието, че есента на 2002 г. на няколко пъти С. се срещал с И. К. и дъщеря му А. К., както и със св. М, като обещавал да запише двете момичета за студентки в специалност право на Югозападния университет, без те да полагат изпити, срещу сумата от по 2000 лв. за всяка, които били за "спонсорство"на университета. След като получил исканите суми, С. "уредил" среща на К. и Л. със свидетелките В. и Ш., които представил за "служителки на университета", въпреки че тогава били студентки, които ще ги "запишат". Последните взели от К. и Л. преписи от дипломите им за завършено средно образование, снимки и други документи, развеждали ги по различни канцеларии и обещали да се обадят когато нещата се уредят, което не станало. При правилно и безпротиворечиво установени факти, закона е приложен правилно. Осъдения С. е възбудил и поддържал заблуждение у св. К, с цел да набави за себе си имотна облага и им причинил имотна вреда в размер общо на 4000 лв. и по този закон - чл. 209, ал. 1 НК е осъден. Липсват претендираните нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения/обстоятелства от значение /, а не само по приложението на закона. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5т. 1 НПК. Гражданските искове са основателни и доказани и правилно и законосъобразно са уважени. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване на производството изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение