Решение № 11647 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2010 г.

Решение № 11647 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова", гр. София, чрез адв. Б. Петров, срещу решение № 122/11.02.2010 г., постановено по адм. д. № 5985/09 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова", гр. София, срещу Ревизионен акт № 2000804376/4.02.2009 г, издаден от Марин Петков Братанов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София-град, в частта в която е потвърден с Решение № 1032/28.07.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е взел предвид приетата по делото ССЕ, както и неправилно не е отчел наличието на предпоставките по чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова, излага доводи досежно правилността на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 2000804376/4.02.2009 г., издаден от Марин Петков Братанов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София-град, в частта в която е потвърден с Решение № 1032/28.07.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34 182.70 лв. по фактури, издадени от "Места 2002" ООД, "Ванто" ЕООД, "М-Г Корпорейшън" ЕООД, "В и М Делта Груп" ООД и "Вавилон Строй 2008" ЕООД. За да отхвърли жалбата съдът е приел за безспорно, че основна дейност на дружеството през проверявания период е търговия на едро със сушени билки, семена и сушени плодове. Въз основа на извършени насрещни проверки на доставчиците, законосъобразно органа по приходите е достигнал до извода за липса на достатъчно доказателства за реално извършени доставки. Подробни доводи съдът е изложил във връзка с установеното по отношение на отделните доставчици и фактури. Така относно доставчика "Места 2002" ООД, за данъчни периоди м. 08.2005 г. и м. 10.2006 г. съдът е приел, че е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/, като в указания срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Няма данни за наличие на дълготрайни материални активи /ДМА/, не са подавани уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда /КТ/ за назначени лица по трудови правоотношения. За данъчни периоди м. 05.2006 г. и м. 09.2006 г. относно фактури издадени от "Ванто" ЕООД съдът е приел, че на доставчика е извършена насрещна проверка, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като не е намерен представител на декларирания данъчен адрес. Връчването по пощата е върнато на 20.10.2008 г, с отметка на обратната разписка "Получателят отказва да получи пратката". При извършена проверка в информационния масив е установено, че фактура № 248/12.09.2006 г. не е включена в ДПр и СД. За данъчни периоди м. 11.2006 г. и м. 12.2006 г. по фактури издадени от "М-Г Корпорейшън" ЕООД е извършена насрещна проверка, като ИПДПОЗЛ е получено от пълномощник на дружеството на 6.10.2008 г. В указания срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Съдът е кредитирал заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците, поради невъзможност да бъде установен контакт с техен представител. Разплащанията са осъществени по банков път като ДДС е внесен по "ДДС сметка". Закупените стоки са заприходени в счетоводството на жалбоподателя, като при експорта на стоките продажбите са осчетоводявани: по дебита на 702 "Приходи от продажби" и по кредита на сметка 3042 "Стоки". При така установеното от правна страна съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като доставка по смисъла на закона е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. За да възникне задължение за начисляване на ДДС от доставчика, а съответно и за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка, т. е. - да е възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. Предмет на процесните доставки на билки, които представляват родово определени вещи и по аргумент, изведен от разпоредбите на чл. 327, ал. 1 от Търговския закон и чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността върху такива вещи се прехвърля с предаването им, което в процесния случай съдът е приел за недоказано. В тази насока е обсъдил представените с възражението срещу РД складови разписки и е приел, че в тях е посочено лице, което предава билките, но не и лицето, което ги е приело. В същите като "управител" е посочен Цветан Пельов, представител на "Места 2002" ООД, който фигурира и в складовите разписки, съставени от името на "Ванто" ЕООД и "М-Г Корпорейшън" ЕООД, като липсват доказателства за представителната власт на лицето. Представените с жалбата пред съда декларации, подписани от представляващи доставчиците, не доказват наличието на правоотношения с лицата, стопанисващи складовете. Доставчиците не са представили изисканите по реда на ДОПК документи относно реалността на фактурираната доставка, като не са открити и от вещото лице. По отношение последващата реализация на билките - износ, съдът е приел, че не може да се установи, че процесните количества са изнесени, тъй като освен проверяваните в хода на ревизията доставчици по издадените фактури, по които е отказано правото на данъчен кредит, за съответните периоди е имало и други доставчици на същия вид стоки. Относно наличието на доказателства за плащане на данъка по "ДДС-сметка" на доставчика, съдът е приел, че са неприложими разпоредбите на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е доказано реалното осъществяване на доставката, какъвто не е настоящият случай. За данъчни периоди м. 05.2008 г. и м. 06.2008 г, по фактури за доставки на билки, издадени от "В и М Делта Груп" ООД, съдът е приел, че във връзка с връчено ИПДПОЗЛ са представени документи от които е установено, че фактура № 447/22.05.2008 г. е с предмет на доставка "цвят липа, плод кестен и плод шипка". Предходен доставчик е "Марк Комюникейшън" ЕООД по фактура № 600/8.05.2008 г., с основание за издаване "Плащане по договор". Договор не е представен, а съгласно оборотните ведомости и през двата периода сметка 302 - Материали и сметка 304 - Стоки, са с нулеви кредитни обороти, съответно сметка 702 - Приходи от продажби на стоки и сметка 703 - Приходи от продажби на услуги, са с нулеви дебитни обороти. Дружеството не разполага с ДМА, не са начислявани и изплащани трудови или други възнаграждения. На предходния доставчик "Марк Комюникейшън" ЕООД е извършена насрещна проверка, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като на декларирания адрес за кореспонденция, дружеството не е открито, за което са съставени Протоколи. Не са представени документи във връзка с искането. Относно данъчен период м. 07.2008 г. по фактури с предмет на доставките различни видове билки, издадени от "Вавилон Строй 2008" ЕООД, съдът е приел, че на доставчика е извършена насрещна проверка, като въпреки връченото ИПДПОЗЛ, получено от управителя на дружеството на 8.10.2008 г., не са представени изисканите документи, доказателства и обяснения. Подробно съдът е обсъдил приетото в съдебното производство заключение от съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците, поради невъзможност да бъде установен контакт с техен представител. Установено е, че по доставките, с изключение на трите фактури, издадени от "Вавилон строй 2008" ЕООД (по които разплащането е в брой, за което са представени разходни касови ордери) разплащанията са осъществени по банков път като ДДС е внесен по "ДДС сметка". Закупените стоки са заприходени в счетоводството на жалбоподателя и при експорта на стоките продажбите са осчетоводявани по съответните сметки. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като поради непредставянето от страна на доставчиците на исканите от органа по приходите документи, не е налице възможност за събиране на безспорни доказателства за наличие на реална доставка към жалбоподателя по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. За да достигне до този извод съдът е обсъдил изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данък по този закон на регистрирано лице за реално получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне, т. е. за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка, което не е доказано в хода на съдебното обжалване. За жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е изпълнено условието на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Издадени са фактури и е начислен ДДС, без да са налице доказателства за наличие на основания за това. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите установени в хода на ревизията. Неоснователно е възражение свързано с неправилно приемане от съда за наличие на несъответствие между датите на приемо-предавателните протоколи и издадените фактури, тъй като както правилно съдът е приел в складовите разписки е посочено лицето, което предава билките и то без негов подпис, но не и лицето, което ги е приело - налице е само параф, без да е посочено от кой е поставен. В същите като "управител" е посочен Цветан Пельов, представител на "Места 2002" ООД, който фигурира и в складовите разписки, съставени от името на "Ванто" ЕООД и "М-Г Корпорейшън" ЕООД, като не са представени доказателства, удостоверяващи представителната власт на лицето. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на представената декларация от представителите на доставчиците, във връзка с обстоятелството, че лицето Цветан Пельов е стопанисвало склада в с. Дерманци, тъй като липсват други доказателства за възлагане на това лице да съхранява стоката от името и за сметка на доставчиците или други доказателства за назначаване на посоченото лице на съответната длъжност от доставчиците "Ванто" ЕООД и "М-Г Корпорейшън" ЕООД. Напротив доставчиците не са представили изисканите по реда на ДОПК документи относно реалността на фактурираната доставка, като същите не са открити и от вещото лице при изготвяне на приетата по делото ССЕ. Неоснователно е позоваването в жалбата на безспорно установен последващ износ на процесните стоки, поради което и извода на съда за липса на реалност на доставката е необоснован. Действително касаторът е ангажирал доказателства за износ, но това обстоятелство не налага безспорно на извода, че същите стоки са придобити именно от процесните доставчици. В тази насока са и доводите в жалбата, че вероятно неговите доставчици са ползвали услугите на физически лица "берачи", но този факт не е установен както в хода на ревизионното, така и съдебното производство. Основателен е довода на касатора свързан с неправилно приетото от съда несъответствие в пътните листи и по - точно липсата на данни за вида на превозваната стока. Действително в Наредба № 33/99 г. не е предвиден такъв реквизит в пътните листи, а от друга страна дейността на дружеството е свързана с износ на билки и превоза е извършен с транспортни средства и за негова сметка, но това обстоятелство само по себе си не налага на извода, че превозваните стоки са придобити от процесните доставчици на касатора. С оглед на изложеното е неоснователен довода за наличие на разпоредбите на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като така, както е приел АС, за да се признае за получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е доказано реалното осъществяване на доставката, какъвто не е настоящият случай. Предвид на изложеното правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като доставка по смисъла на закона е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. За да възникне задължение за начисляване на ДДС от доставчика, и съответно за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка, т. е. - да е възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, поради което и за процесните периоди на 2005 и 2006 г. правилно на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а за 2008 г. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС съдът е приел, че не са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит за касатора. Претенцията на процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, следва да бъде оставена без уважение, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК. В първоинстанционното производство са присъдени разноски за един адвокат. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,