Решение № 14393 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2009 г.

Решение № 14393 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по жалба, подадена от Пенка Жечева Карабоюкова от гр. Хасково чрез процесуалния й представител адв. Валери Трандов, против Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г., публикувано в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, представляващи земеделска и урбанизирана територия, намиращи се в община Харманли, област Хасково, за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч". Решението се обжалва в частта относно определените обезщетения за поземлени имоти с идентификатори 77181.13.63 и 77181.13.64 по кадастралната карта на гр. Харманли, одобрена със Заповед № РС-18-9 от 23.03.2003 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. Отчуждените части от имотите са с площ 2,696 дка от първия с обща площ 3,657 дка и 0,016 дка от втория с обща площ 1,049 декара. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България, и конституираните заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват подадената жалба като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която административният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: В процедура по чл. 34а, ал. 1 , във връзка с чл. 34б от ЗДС с обжалваното решение на МС за държавна нужда - изграждането на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на линията Пловдив-Свиленград-турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч, са били отчуждени части от два имота, посочени по-горе - собственост на жалбоподателката. За това отчуждаване е било определено парично обезщетение в размер на 83 576 лв. за първия имот и 496 лв. - за втория, на базата на независима експертна оценка, изготвена на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС , във връзка с § 1а, т. 1 и 2 от ДР на ЗДС по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съображенията за определяне на пазарната оценка на отчуждаваната част от недвижимите имоти по този ред са били, че оценяването е извършено въз основа на пазарните цени, взети от реални сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти, вписани в регистъра на Службата по вписванията на Районния съд - гр. Харманли. По делото бе допуснато и изслушано заключение на техническа експертиза. От представеното заключение, с което е определен размерът на дължимото обезщетение по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, т. е. по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а не по реда на ал. 2 на чл. 32 от ЗДС, вещото лице е констатирало, че действително има сключени сделки с имоти с подобни характеристики. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при извършената проверка в Службата по вписванията на Районния съд - Харманли, за период 12 месеца назад от възлагането на оценката е констатирало 7 такива сделки. При това положение пазарната оценка на отчуждените части от имотите вещото лице е изчислило на база усреднена цена за 1 кв. м, а именно 51, 72 лева. В резултат на това е увеличил пазарната цена за отчуждените части на 139 437 лв. за първия и на 828 лв. за втория имот. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на ПУП въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Основателни и доказани са твърденията в жалбата, че определената от административния орган оценка на отчуждените земи е занижена и не представлява равностойно парично обезщетение за отчуждените имоти. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице се установява, че стойността на отчуждените недвижими имоти е по-висока от оценката, извършена от административния орган. Заключението на вещото лице е съобразено с разпоредбата на чл. 32 от ЗДС и като обективно и компетентно дадено се възприема от съда, поради което решението на Министерския съвет следва да се измени, като се увеличи определеното обезщетение за процесните имоти съобразно заключението. С оглед изхода на спора и направеното искане от жалбоподателя, на последния следва да му бъдат присъдени разноски както следва: 500 лв. хонорар за вещо лице и 500 лв. адвокатско възнаграждение, определен с оглед ниската и фактическа и правна сложност на спора. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,