Решение № 9149 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 540/2020 г.

ВАСIV отделение08.07.2020 г.докладчик т Татяна Хинова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2304/01.11.2019 г. постановено по адм. дело № 650/2019 г. на Административен съд-Благоевград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от К. М. срещу решение № 01/112/08199/3/01/04/01/16.02.2018 г., изх. № 01-013-6500/140 за налагане на финансова корекция на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград. ОСЪЖДА К. М. да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград сумата общо 200 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9149 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 540/2020 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Д. Георгиев, срещу решение № 2304 от 01.11.2019 г. по адм. дело № 650/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При подробно изложени съображения прави искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се реши спора по същество като се остави в сила обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен, ведно с всички законни последици от това. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – К. М. чрез процесуалния си представител адв. И. Ибришимова е депозиран писмен отговор на касационна жалба, в който са изложени доводи за неоснователност на жалбата, счита че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен. При изложени подробно съображения прави искане решението на Административен съд – Благоевград да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представя писмено становище Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С решението си Административен съд – Благоевград е отменил решение № 018112/08199/3801/04/01 за налагане на финансова корекция изх. № 01-013-6500/140 от 16.02.2018 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград и е осъдил административния орган да заплати на К. М. сумата от 5 965. 36 лева, представляващи сторените по делото разноски за всички инстанции. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 1643 от 18.10.2018 г. на Административен съд – Благоевград по адм. д. № 265/2018 г. с решение № 9822 от 26.06.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. д. № 14948/2018 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. За да постанови този резултат административния съд е мотивирано е приел, че индивидуалния административен акт е издаден от компетентен орган, същия те е в предвидената от закона форма, макар и да съдържа подробни фактически и правни основания за издаването му. Същия е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни норми, и в несъответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е неправилно. На първо място макар и да не е наведен изричен довод относно извода на административния съд, че в настоящия случай ЗУСЕСИФ не е приложим, а административния орган е смесил процедурите по ЗУСЕСИФ и тази по Наредба № 9/2008 г. и като краен резултат е била проведена процедура по реда на ЗУСЕСИФ и е приключила с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, въз основа на което е обоснован крайния извод, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт, следва да се приеме за неправилен. Настоящият съдебен състав счита, че следва да се прецизира, че по аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9/2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Позоваването от страна на административния орган и на двата нормативни акта не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в административния акт е налице изрично позоваване на разпоредбите от Наредба № 9 от 2008 г. за връщане на вече получени суми. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят в първоинстанционното производство е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен договор № 01/112/08199/08.11.2012 година. Съгласно т. 4. 7 от договора фондът изисква връщане на вече изплатените суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, включително когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второ плащане по договора /т. 4. 8, б. "е"/. На 26.06.2017 г. бенефициента е уведомил Директора на ОД на ДВ"Земеделие", че е установил, че пънчетата били откраднати при посещението му на 22.06.2017 г., приложена е служебна бележка с изх. № 2792/23.06.2017 г. на ОД на МВР-Благоевград. При извършена проверка на място от експерти на 27.06.2017 г., констатирано, че няма ясни видими граници между съседния имот на М. Ч. и К. М. Не се е установило наличието на гъба "Кладница", тъй като трупчетата са откраднати, посочено е също, че няма видими белези и следи от местоположението на трупчетата върху имота. В графа забележка, ползвателя е посочил, че трупчетата са откраднати, но в кратък срок ще се възстановят. Със заповед № 333573 от 24.07.2017 г. на Началник отдел на РТИ, с която е наредено да се извърши проверка на място. Същата е извършена на 25.07.2017 – 26.07.2017 г. видно от приложения контролен лист. От същия се установява, че при проверката на място, където кандидата трябва да отглежда гъби Кладница има хаотично разхвърляне по земята стари дървени трупчета върху затревена част от имота. Въз основа на извършените проверки административния орган с писмо изх. № 01-013-6500/1234 от 23.10.2017 г. е открил производство по налагане на финансова корекция, в същото писмо е посочено, че производството е открито въз основа на извършени административни проверки и посещение на място като са цитирани датите на първата и втората проверка. След тази дата е била извършена последваща проверка на 02.11.2017 г. от която се е установило, че са открити 600 кв. м. дървени трупчета, заразени с мицел на гъба "Кладница". На 16.02.2018 г. е издаден обжалваният административен акт, с който на бенефициента е определена финансова корекция в размер на 48 892. 00 лева. Административният орган е отчел, че при извършените проверки са констатирани 0 кв. м. култивирана гъба "Кладница", въз основа на тези резултати е прието, че не е спазено изискването съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., а именно поддържане на икономическия размер на стопанството, за който е получено плащане по чл. 6, т. 2 от същата. Констатацията за първите две проверки се подкрепя и от приетата по делото експертиза. Но по отношение на последната извършена на 02.11.2017 г. е посочено, че икономическия размер на стопанството се равнява на 12. 45 ИЕ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредбата е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В процесната хипотеза, административният орган обосновано е приел, че е налице неизпълнение на инвестиции, основни дейности и цели предвидени за изпълнение на бизнес плана, тъй като бенефициерът не поддържа икономическия размер на стопанството. Изискването по чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. за поддържане на икономическия размер на земеделското стопанство е обективно и неизпълнението му само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители по чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски стопанства и производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики. При липсата на гъби кладница не може да се претендира подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане. Следва да се посочи, че метода на изчисление на икономическия размер на стопанството е предвиден § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, "икономически размер на стопанство" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. Според § 2 от ДР на Наредбата, икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно Приложение № 5, като в него за код 3094 "Гъби" е посочена мерна единица "кв. м. " При тази дефиниция правилно съдът е приел, че икономическият размер на стопанството за гъби е площта на стопанството, измерена в кв. м., върху която са разположени трупчета, заразени с мицел. В настоящия случай е установено, че в стопанството са налични 0 кв. м. култивирани гъби "Кладница". Твърдението за форсмажорно обстоятелство, изразяващо се в кражба на трупчетата върху които се отглеждат гъбите и заявеното от бенефициента, че ще бъдат възстановени в кратки срокове, както и представените доказателства за закупен гъбен мицел съгласно фактури от дата 10.10.2017 г. и 03.07.2015 г. и превозен билет за 10 кубични метра дърва не обосновават наличието в проверявания период през месеците юни и юли на 2017 година наличието на заразени трупчета с гъбен мицел. Изводите на съда, че при извършената контролна проверка на 02.11.2017 г. не са установени противоречия с целите на мярката и, че размера на стопанството се равнява на 12. 45 ИЕ, следва да се приемат за неправилни, тъй като видно от писмо с изх. № 01-013-6500/1234 от 23.10.2017 г., с което е открито административното производство е по отношение на извършените проверки през месеците юни и юли, следователно последвалата проверка не е била предмет на откритото вече производство. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., поради което и като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с решението си, на посоченото в него правно основание е поискал възстановяването на изплатената финансова помощ, и е наложил финансова корекция в размер на 48 892 лв., по договор и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на К. М. срещу решение № 01/112/08199/3/01/04/01/16.02.2018 г., изх. № 01-013-6500/140 за налагане на финансова корекция на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 200 лв, от които по 100 лв юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 3, ал. 1
  • чл. 33, ал. 1