Решение № 8756 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1017/2014 г.

Решение № 8756 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1017/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мирослав Ненков Михайлов срещу Решение № 6/30.10.2013 г., постановено по гр. дело № 1/2011 г. по описа на Административен съд Габрово. Изложени са съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановеното при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция изцяло, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - Община Дряново, чрез пълномощника си по делото взема подробно становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани предявените от М. М. против Община Дряново обективно съединени искове за причинени имуществени вреди, предявени на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ в общ размер от 487931.12 лв., произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт на кмета на Община Дряново, за мораторна лихва върху сумата в размер на 150 931.87 лв., както и за законната лихва върху претендираните суми до изплащането им. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, но не са доказани твърдяните като произтичащи от него вреди, които да са в пряка причинна връзка от отмяната. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Производството пред Административен съд Габрово се е развило по исковата молба на М. М. против Община Дряново, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ същият е претендирал да му бъдат присъдени претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт на кмета на общината - писмен отказ за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, а именно: сума в размер на 276 297.60 лева, представляваща пропуснати полза, стойността на селскостопанска продукция, която би получил от имотите, за които не му е издадена заповед за изземване по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, лихва върху нея в размер на 45 371.38 лева, считано от датата на подаване на искането до кмета на общината до предявяване на иска и законната лихва до окончателно изплащане на претендираната сума; сума в размер на 45 804 лева, пропусната полза, изразяваща се в стойността на субсидиите, които би получил за същите имоти; сума в размер на 151 946.88 лв., представляваща вреда, произтичаща от получен банков кредит и санкции по него, произтичащи от невъзможността да бъде погасен с дължимите му се и неполучени субсидии; сума в размер на 6 941.32 лв., причинени вреда, произтичаща от заплатени авансово суми за наем на земеделска земя, предмет на искането; сума в размер на 6941.32 лв. причинена вреда, изразяваща се в извършено окончателно плащане по същите договори. Исковите претенции се основават на отменения с влязло в сила съдебно решение писмен отказ на кмета на Община Дряново изх. № 77.М-5/8.10.2010 г., постановен по искане на ищеца за издаване на заповед за изземване на земеделски земи, ползвани от лица без правно основание, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Административният акт е отменен при приетото от съда, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, като преписката е върната на административния орган за произнасяне, каквото не е последвало. За установяване основателността и размера на твърдяните вреди от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като е указана и доказателствената тежест на ищеца. След събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, преценил е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което основава неоснователността на предявените искове. Несъстоятелно се сочи в жалбата, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички доказателства, касаещи релевантни за делото факти, а именно тези, установяващи според жалбоподателя имотите, предмет на искането му, отправено до кмета на община Дряново, и за стойността на добивите от които земеделски имоти се претендират вреди по делото. Не е спорно, че в отправеното искане липсва изрично посочване на имотите, за които се претендира изземването им по административен ред от кмета на общината. Правилен е извода на съда, че твърдяното в исковата молба не е доказано в съдебното производство. Само въз основа на представени по делото договори за наем и аренда, сключени от ищеца с трети лица не следва, че за имотите, техен предмет е отправено искане за изземването им, както и че същите са ползвани от други лица без правно основание. Изложените пространни съображения и цитирани доказателства в касационната жалба не обосновават друг извод. Същите от една страна касаят процедура по чл. 37в от ЗСПЗЗ, касаеща създаване на масиви за ползване на земеделски земи, развила се една година преди подаване от страна на ищеца на искане /жалба/ до кмета на общината за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в която процедура жалбоподателя не е участвал, като притежаващ право на собственост или на ползване на земеделски земи. При така установеното не може да се приеме твърдяното, че още в този минал момент е била налице яснота у административния орган относно обема на притежавани от жалбоподателя права, чиято защита по чл. 34 от ЗСПЗЗ е поискана впоследствие, съответно че лишаването от добиви именно от тях води до основателност на иска. От друга страна доводите касаят незаконосъобразността на писмения отказ, от отмяната на който се претендират вреди, които доводи е следвало да се направят и разгледат в производството по оспорването му. Правилно е приета в обжалваното решение недоказаност в хода на производство от страна на ищеца, че посочените в исковата молба имоти са тези, за които е отправено искане и че същия е бил лишен от ползването им. Претенцията на ищеца се основава на неполучаване на реколта от земеделски земи, от чиято продажна стойност се е лишил, независимо че обработката им през стопанската година е извършена от други лица, а не от него. По делото не са ангажирани и доказателства, установяващи състоянието на тези имоти към момента на отменения писмен отказ - 8.10.2010 г., налице ли са и какви насаждения, като голословно се твърди, че върху всички тях е засята незаконно царевица, която "може да жъне и до края на декември" Всъщност от отмяната на административния акт в случая не следват посочените от ищеца последици, а именно предоставяне на земеделски имоти, от които би получил земеделска продукция на него, като ползувател на правно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в относимата и редакция към момента на издаване на отменения отказ на кмета на Община Дряново - ДВ, бр. 62 от 2010 год., земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. На ползувателите на имоти на правно основание, какъвто се е явявал ищеца към този момент, е дадена единствено възможност да инициират производството по издаване на административния акт, но не и при уважаването му непосредствено от него да получат права, тъй като последните са за собствениците на имоти. Следователно претендираните имуществени вреди, пропуснати ползи от неполучаване стойността на земеделска продукция не се следват от отмяната на административния акт, послужил като основание на иска. Обжалваното решение е правилно и в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за пропуснати ползи, произтичащи от неполучени субсидии за земеделските земи, предмет на исковата молба. Претендираните вреди не са и не могат да са следствие от отменения административен акт. Освен посоченото по-горе, относно приложението на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, следва да се отбележи, че подпомагането на земеделските производители по схеми и мерки за единно плащане на площ и национално доплащане на площ може да бъде извършено при наличие на конкретни законови предпоставки, в самостоятелно производство, като не е следствие единствено от притежавани или ползвани земеделски земи. Установено е по делото, че от страна на ищеца не е подадено заявление за подпомагане за стопанската 2010 г. за земеделските земи, посочени в исковата молба, а след датата на издаване на отменения административен акт не би могъл да подаде такова, тъй като е изтекъл установения от закона срок. Следователно правилно с обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен. Правилно е решението и в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за обезщетяване на вреди, произтичащи от получен банков кредит и санкции по него, при невъзможността да бъде погасен с дължимите му се и неполучени субсидии, за заплатени авансово суми по договори за наем и аренда на земеделска земя, съответно за извършено окончателно плащане по същите договори, при приетата липса на доказаност на причинна връзка между отменения административен акт и претендираните вреди. Безспорно се касае до договорни правоотношения, възникнали преди отмяната на акта, като не е доказано последната по какъвто и да е да обуславя изпълнението или неизпълнението им. Разноските по делото са присъдени в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, при установен размер на адвокатското възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски по представения списък за извършени такива в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 007612 от 19.05.2014 г. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение