Решение № 15932 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2018 г.

Решение № 15932 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дирос трейд" ООД, гр. П. против решение № 1072 от 15.05.2018 г. по адм. дело № 667/2018 г. на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 6-Z18-27/12.01.2018 г., издадена от кмета на район "Т.", община П., с която е наредено да се премахне преместваем обект "навес с метална конструкция и покритие от въртящи се посредством механизъм метални ламелни елементи, тип жалузи", разположен на разстояние 2, 50 м. от североизточната фасада на кафе- бар "Дестини", с размери 16. 00 х16. 00 м., ведно с площадка с климатична инсталация с размера 2. 00 х7. 00 м. и обща площ от 270. 00 м., разположен върху общински терен. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице основания за премахване на обекта, както и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район "Т.", община П. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – П. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган. В този смисъл правилно е съобразена заповед № 13 ОА559/05.03.2013 г. на кмета на община П., с която кметът на район "Т." е оправомощен да издава заповеди за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразни са и заключенията, че административният акт е постановен в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила – заповедта е писмена и е издадена след съставен по реда на чл. 57 а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан обекта и допуснатите при поставянето му нарушения. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината (чл. 56, ал. 2 ЗУТ). Разпоредбата на чл. 57 а, ал. 1, т. 1 ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. В случая е разпоредено премахване на преместваем обект – "навес с метална конструкция и покритие от въртящи се посредством механизъм метални ламелни елементи, тип жалузи", разположен на разстояние 2, 50 м. от североизточната фасада на кафе- бар "Дестини" с размери 16. 00 х16. 00 м., ведно с площадка с климатична инсталация с размера 2. 00 х7. 00 м. и обща площ от 270. 00 м. Навесът не е закрепен трайно към терена, обособен е като зала за консумация, чрез секционни стъклени ограждащи елементи. Същият е собственост на дружеството - жалбоподател и е разположен върху терен, общинска собственост (улична регулация на бул. "Ц. О.", гр. П.). Обектът е поставен в съответствие със схемата за поставяне на преместваеми обекти на територията на община П., одобрена от главния архитект на общината, но без разрешение за поставяне от оправомощения за това орган (доказателства за обратното не са ангажирани). При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Този извод е направен в съответствие с предназначението на обекта за търговска и друга обслужваща дейност и техническите характеристики на съоръжението, които позволяват да бъде премествано в пространството без да губи своята индивидуализация и възможност за ползване на друго място със същото или подобно предназначение, както и че поставянето, съответно премахването му не изменят трайно субстанцията или начина на ползване на земята или обекта, върху който се поставя. Освен това обстоятелството, че навесът, предмет на заповедта, има характеристиките на преместваем обект, не е оспорено от жалбоподателя, който в жалбата си против административния акт определя обекта като "преместваемо съоръжение – преместваеми слънцезащитни устройства" и излага съображения, че обектът е поставен в съответствие с изискванията на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община П. (НРППОУТДОДЕГОТОП). Правилно е и заключението, че описаният в заповедта обект е разположен без разрешение за поставяне, издадено от кмета на района по реда на чл. 8, ал. 8, т. 2 от НРППОУТДОДЕГОТОП, поради което предпоставките на чл. 57а, ал. 1, т. 1 пр. 1 са изпълнени и същият подлежи на премахване. Законосъобразно е преценено, че представеното разрешение № М17-48/08.06.2017 г. се отнася за поставяне на маси на открито, но не и за процесния обект, който е преместваема конструкция, обособена като зала за консумация. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че навесът е стационарен преместваем обект по смисъла на наредбата на общинския съвет, за което се прилага режимът на чл. 8 от същата, а редът по чл. 11 от същата е неприложим, още повече, че по своите характеристики обектът противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 7 от наредбата. В тази насока съдебният състав правилно приема, че нормата на чл. 11, ал. 13 от акта на общинския съвет, според която одобрената схема служи за разрешение за поставяне, не се отнася за обекти с характера на процесния, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Изложеното мотивира и извода, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, регламентиращи премахването на преместваеми обекти. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата на "Дирос трейд" ООД против заповедта на кмета на район "Т.", община П., съставът на Административен съд – П. постановява решение в съответствие с материалния закон. Възраженията на касационния жалбоподател, че обектът, предмет на заповедта, няма характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ са направени за първи път пред настоящата инстанция и не следва да бъдат обсъждани с оглед забраната за нови фактически установявания в касационното производство ( арг. чл. 220 АПК). Доводът на касационния жалбоподател, че одобрената от главния архитект схема е достатъчна да обоснове извод, че обектът е поставен в съответствие с нормативните изисквания, е неоснователен. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ освен одобрена схема, за преместваемите обекти се изисква и разрешение за поставяне по ред, установен с наредбата на общинския съвет. В случая чл. 8, ал. 8, т. 2 от НРППОУТДОДЕГОТОП изисква разрешение за поставяне на обекта да бъде издадено от кмета на съответния район. Такова разрешение не е издадено, поради което доводът на касационния жалбоподател, че обектът не подлежи на премахване е неоснователен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие със задължението по чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършава проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл (определение от 28.03.2018 г.). Доводите на касатора, че спорът не е изяснен от фактическа страна, както и че съдът отказва събирането на относими доказателства, са неоснователни. Както вече се посочи обстоятелството, че описаният в заповедта навес е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ЗУТ, не е оспорено от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. От страната не е направено и искане за събиране на доказателства в този смисъл, а поисканата съдебно – техническа експертиза е със задачи, които не са свързани с изясняване дали описаният в заповедта навес представлява преместваем обект или строеж. Правилно съдът приема, че поставената в т. 1 от молбата на л. 60 задача към съдебно- техническата експертиза и задачата, формулирана в съдебното заседание на 20.04.2018 г. са неотносими към правния спор, както и че въпросите в т. 2 от жалбата и в т. 2 от молбата са с правен характер, а този по т. 1 от жалбата следва да се изясни с писмени доказателства. Ето защо в случая отказът на съдебния състав да допусне изслушване на съдебно- техническа експертиза по поставените от жалбоподателя задачи, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а доводите на страната в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,